Какво е значението на местоположението за развитието на цветята?

За развитието на декоративните растения голямо значение има изложението на насаждението. Най-топли са местата с южно, югозападно и югоизточно изложение, а най-малко топли са местата със северно, северозападно и североизточно изложение. Площите с наклон на юг и площите, защитени от преобладаващите ветрове, задържат снега по-малко от пло щите с наклон на север и от откритите и незащитени от хлад ните ветрове площи. На високите и влажни места опасността от замръзване е по-голяма, отколкото на равнинните.

КАК ДА СЕ ПРЕМАХНАТ ПЛЕВЕЛИТЕ?

Плевелите отнемат от културните растения вода, хранителни вещества и светлина. Често те допринасят за разпространяване на редица болести и неприятели.
Едногодишните плевели се унищожават чрез обработките на почвата през време на вегетацията. По-трудна е борбата срещу многогодишните плевели. За да се ограничи разпространяването им, те трябва да се премахват и от пътеките, канавките, вадите и т.н. Освен по механичен път борбата срещу плевелите може да се води и по химичен път - чрез напръскване с хербициди, за които трябва да се получат указания от специалистите, тъй като за прилагането на xepбицидите при декоративните растения се изисква познаване на културата и на почвено-климатичните условия.

При използването на хербициди освен унищожаването на плевелите се намаляват и обработките на почвата.

Какви са изискванията на цветните семена към топлината при поникването им?

Семената на студоустойчивите цветни видове започват да покълнват при 3 - 5°С, но оптималната температура за бър зото им и дружно покълнване е 15 - 18°С Семената на топлолюбивите цветни видове покълнват при 18 - 25°С
След поникването на семената температурата трябва да бъ де с 3 - 5°с по-ниска от температурата по време на поник ването. Ако температурата след поникването е висока, младите поници се източват. Високата температура засилва ди шането, за което се изразходва голяма част от хранителните вещества, а кълновете се изнежват.
В оранжериите температурата се понижава чрез редовно проветряване. При сеитба в открити лехи температурата се регулира естествено чрез спазване сроковете на засяване на семената.

Какви са изискванията на цветята към топлината?

Изискванията на цветята към топлината не са еднакви през отделните им стадии на развитие. За поникването на семе ната в повечето случаи е необходима по-висока температуpa, отколкото за растежа на младите растения. Някои сорто ве рози по време на усилената вегетация през пролетта мо же да загинат при температура -3°с, а през периода на по кой понасят температура -15 до -20°с. Различните части на едно и също растение проявяват различна устойчивост към ниските температури. Например цветните пъпки измръзват по-лесно от листните.
През деня растенията имат нужда от повече топлина, откол кото през нощта.

Какви групи цветя има по отношение на изискванията им към топлината?

Различните цветя имат различни изисквания към топлината, затова се делят на три групи:
• Студоустойчиви - това са многогодишни растения на умере ния климат, които при нашите условия зимуват на открито. Към тази група се отнасят видовете от род Аквилегия, Лупи-нус, Делфиниум, Хемерокалис, Пеония, Ирис, Нарцис, Лили-ум, флокс, Солидаго, Еригерон, Виола, Хризантема и др. Тук спадат и каната, далията, ирезинето, агератумът и др., които не понасят незначителни отрицателни температури.
• Топлолюбиви - тук се отнасят предимно тропични и субт ропични растения, които изискват през лятото температура над 18-20°С Тропичните зимуват успешно при температура 16-18°С, а субтропичните - при 8-10°С.
• Топлоустойчиви - това са растения, които понасят сравни телно високи температури: кактуси, палми, седум, агаве, зокум и др.

КАКВИ ЗАЩИТНИ СРЕДСТВА СЕ ИЗПОЛЗВАТ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ЦВЕТЯТА ОТ СТУДОВЕ?

За успешното си презимуване някои растения изискват добро укритие през зимата. За тях снежната покривка не е достатъчна. Недостатъчно устойчиви на студ са и някои късно засадени и недобре вкоренили се тревисти многогодишни растения.

За запазване от измръзване върху растенията се поставят пясък, торф, сухи листа, сламест тор, клонки от иглолистни видове и др. Освен това чувствителните към студове рядко срещащи се растения се покриват с дървени скари, върху които се поставят листа или слама, като се осигурява дос¬тъп на въздух.

Виещите се и щамбовите рози се предпазват от зимните студове, като се загърлят с почва на височина 30 см. Ако стъблата са дебели и неогъващи се, те може да се увият със слама и отгоре с дебела хартия или със зебло. С почва се загърлят и голяма част от хибридните сортове рози, с които са засадени градините и парковете у нас. В борбата срещу измръзването на растенията добри резултати дават напръскването, дъждуването или поливането на растенията и почвата вечерта преди понижаването на температурата. Изпаряващата се вода повишава температурата на почвата и на лежащия над нея въздушен слой. Задимяването също може да се използва за борба с измръзването. Димната завеса предпазва почвата и растенията от силна загуба на топлина.

На големи площи за борба срещу измръзването на растени¬ята се използват физико-химични методи - със самолети се разпръскват вещества, които влизат в химична реакция с водните пари, съдържащи се във въздуха.

Как се регулира водният режим на почвата?

Установено е, че на много растения е необходимо 1,5-2 пъ ти повече вода от онова количество, което те получават чрез валежите. Водният режим на почвата се регулира главно ка то водните запаси се попълват чрез поливки. С напояването
не само се осигурява необходимата вода за растенията, но се засилва и обмяната на почвения въздух с атмосферния. Пределната полска влагоемност (ППВ) е количеството вода, което се задържа трайно в почвата след обилното й нав: лажняване и след оттичане на излишната вода. Оптималната почвена влажност за повечето декоративни видове, отглеждани на открито, е 70 - 80% от ППВ. Прекомерното поливане също е вредно, тъй като се измиват хранителните вещества, влошават се аерацията на почвата и нейният топлинен режим, повишава се почвената киселин ност.

При какви условия трябва да се държат саксийните цветя през първите дни след прибирането им?

Определянето на времето за прибиране на саксийните цветя е от много голямо значение по две съображения: първо, растенията да останат възможно по-дълго време на открито и, второ, да се предпазят от повреди от ранните есенни слани.

След като саксийните цветя се приберат в стайните помещения или в оранжериите, в тях трябва да се поддържат температура и влажност, близки до температурата и влажността, при които растенията са били на открито. Това се постига, като прозорците се оставят отворени първоначално през цялото денонощие, а по-късно за по-малко време за постепенно приучване на растенията към новите условия. Някои растения реагират много остро на тази промяна. Например лимоните хвърлят листата си и изостават в развитие то си, което не трябва да се допуска.

Някои вечнозелени растения се държат в светли избени по мещения при температура малко над нулата. Такива са лавровото (дафиновото) дърво, лавровишнята и др. При същите условия се пазят грудколуковиците на гладиолуса, клубените на клубенистата бегония (кавалер и дама), грудките на гергината, коренищата на каната и др.

Какви грижи се полагат за растенията, изнесени на открито?

Грижите за стайните и оранжерийните цветя, изнесени на открито, се състоят в редовно поливане, оросяване, разрохкване на почвата в съдовете, резитба и пензиране, за да се запази формата на короната на растенията, и борба с болестите и неприятелите.

КАК СТУДОВЕТЕ ПОРАЗЯВАТ РАСТЕНИЯТА?

Загиването на растенията от студове се причинява от образуваните ледени кристали в клетъчната протоплазма, които разкъсват клетъчните стени. На тази основа е разработена теория за закаляване на растенията, която се състои от две фази: първа - натрупване на защитни вещества от рода на захарите и втора - постепенно обезводняване на протоплазмата, придружено с намаляване количеството на свободната вода в клетките и с увеличаване количеството на свързаната вода.
Студоустойчивостта на растенията е тясно свързана с физиологичното им състояние. Бързо растящите части на растенията страдат по-силно от студовете.

КОГА СЕ ВНАСЯТ В ОРАНЖЕРИИТЕ САНДЪЧЕТАТА СЪС ЗАСАДЕНИТЕ ЛУКОВИЦИ?

Около девет седмици след засаждането сандъчетата или саксиите със засадените луковици се изваждат от мястото (ровника), където са наредени, поливат се обилно с вода и се внасят веднага в оранжериите. Това трябва да стане в обедните часове на някой по-топъл ден. До този момент кълновете при лалетата и зюмбюлите трябва да са с дължи¬на 6 - 8 см и да се напипва цветоносът, а при нарцисите пъпката трябва едва да се показва между листата. В оранжериите сандъчетата се нареждат под стелажите на тъмно (затъмнява се с плътна черна материя), за да се предизвика изтегляне на цветоносите. Там се поддържат температура 20 - 25°С и висока влажност чрез често (6-8 пъти в денонощие) оросяване на растенията. След около осем дни сандъчетата или саксиите се изнасят върху стелажите на светло.

При лалетата затъмняването се прекратява, когато се появи цветът в пазвата на листата, при зюмбюлите:

- когато листата и цветоносната дръжка придобият зелен цвят, а цветовете
- характерната за сорта багра. Нарцисите не се държат на тъмно, а се поставят направо върху стелажите. Температурата през този период се поддържа от 16 до 18°С. Цветовете се отрязват 10-12 дни след изнасянето на рас¬тенията на светло.

ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ ПОДХРАНВАТ РАСТЕНИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ФОРСАЖА?

В зависимост от растежа и развитието на растенията може да се наложи те да се подхранят. За да се засилят растенията, използва се амониева селитра, а когато е необходимо да се заздравят дръжките или да се засили интензивността на баграта - калиев сулфат.

Торовете се дават в разтворено състояние (1%). Веднага след подхранването се полива с чиста вода. Броят на полив-ките се определя така, че почвата да бъде винаги умерено влажна.

КАК ТРЯБВА ДА СЕ ПОДРЕЖДАТ САКСИЙНИТЕ ЦВЕТЯ В ЖИЛИЩЕТО?

Саксийните цветя в жилището трябва да се подреждат, като се имат предвид две основни положения: първо, изискванията им към светлината и топлината и, второ, предпоставката за създаване на повече уют в жилището.

Например светлолюбивите видове, като цикламата, хипеаструмът, цинерари-ята, мушкатото, колеусът (копривката) и др., трябва да заемат място непосредствено до прозорците, докато видове, като аспидистрата (семейното щастие), фикуса, палмите, папратите и др. може да бъдат по-встрани от източника на светлина.

Подреждането за създаване на уют в жилището е въпрос на вкус и художествен усет. Трябва да се има предвид, че не бива да се допуска натрупване на много саксии в едно помещение. Добре отгледаните и с вкус подредени малко на брой растения създават винаги по-голям ефект и уют.

КАК ТРЯБВА ДА СЕ ПОДРЕЖДАТ ЦВЕТЯТА В ОРАНЖЕРИИТЕ?

В оранжериите цветята се подреждат върху стелажи, висящи полици и на земята. Върху стелажите и висящите полици се нареждат светлолюбивите цветя, а на земята (под стелажите) се нареждат цветята, които изискват слабо осветление или засенчване.
Младите растения, засадени в саксийки, се нареждат върху стелажите плътно и с нарастването се разреждат. При разреждането те се почистват от сухи и увехнали листа, премахват се появилите се плевели, а почвената повърхност се разрохква.
В пространствата под стелажите се поставят растенията, които изискват по-малко светлина, растенията, които са преминали в покой, както и клубените, грудките и коренищата на многогодишните цветя, които не зимуват на открито.

ЗА ПОДДЪРЖАНЕТО НА ЕЛЕМЕНТАРНА ХИГИЕНА НА РАСТЕНИЯТА?

Както целите растения, така и съдовете, в които се отглеждат, трябва винаги да се поддържат чисти. Трябва да се има предвид, че прахът върху растенията затруднява достъпа на въздуха до листните устица, а замърсените стени на саксиите не пропускат през шуплите си въздуха до корените на растението.

Листата, и особено едрите, трябва редовно да се измиват с чиста вода с мека гъба или парцал, а ако са много замърсени, и с малко сапун. Саксиите трябва също периодично да се измиват.

Пълното засенчване, лошата вентилация, периодичното засушаване, както и продължителното пренавлажняване водят до опадване на нискостоящите листа и до оголване на стъблото. Това понижава в значителна степен декоративните качества на растенията.

КАК ВЛИЯЕ ПРЕМАХВАНЕТО НА СТРАНИЧНИТЕ ПЪПКИ НА РАСТЕНИЕТО?

Премахването на страничните пъпки на някои растения е задължителна практика. Прилага се например при карамфилите и розите, отглеждани в оранжерии.

Отстраняването на страничните пъпки, като се оставя само централната (връхната, главната) пъпка, води към наедряване на цвета, ускорява неговото развитие, а оттам става възможно по-ранното му реализиране на пазара. Това от своя страна довежда до по-бързото развитие на следващия подраст и на новите цветове, които ще се получат.

На каква смес се засяват семената от цветя?

Най-често при засяване на семена от цветя в парници и сандъчета и при отглеждане на голяма част от оранжерийните цветя се използва смес от 50% чимова пръст, 40% торфена пръст или листовка, 6 - 7% речен пясък и 3 - 4% дървесна пепел.

Кои калиеви торове се използват при отглеждането на цветя и какво представляват?

От калиевите торове най-голямо значение имат калиевият хлорид, калиевият сулфат и растителната пепел. Калиевият хлорид е бяло до червеникаво (в зависимост от технологията на получаване) кристално вещество. Съдържа от 54 до 62,5% калий (К20). Хигроскопичен е, поради което при съхраняване се сбива на буци. Някои видове цветя (карамфилите) не понасят калиевия хлорид, понеже са чувс твителни към хлорните йони в почвата.

Калиевият сулфат е светлосиво кристално вещество. Не е хигроскопичен, поради което не се втвърдява от атмосфер ната влажност. Съдържа от 45 до 52% калий (К20). Растителната пепел има различно съдържание на калий, ко ето се движи от 20 до 30% в зависимост от растенията, от които произхожда. Съдържанието на калий зависи от изга рянето на растенията - колкото изгарянето е по-добро, тол кова по-високо е и съдържанието на калий. Освен това върху него влияе и начинът на съхраняване. Пепел, която е била изложена на дъжд, е бедна на калий.

Какво трябва да се знае при поливането на цветята, отглеждани на закрито?

При поливането на цветята, отглеждани на закрито, трябва да се знае преди всичко, че правилното поливане осигурява до известна степен успеха при отглеждането им. В това от ношение се изискват опит, познаване и разбиране - кога, как и колко да се полива даденият вид. Например при усилена вегетация, сух въздух и висока температура растенията изискват много повече вода. И обратното, когато са в почив ка (става дума за тропични оранжерийни култури), поливането се намалява до минимум, а в някои случаи и съвсем се преустановява.

Можем ли да подхранваме растенията листно?

Всички декоративни растения реагират положително на лист но подхранване. То допълва почвеното им хранене и води до засилване на растежните прояви и до повишаване на добива и качеството на растенията. Листните торове представляват комплекс от макро и микроелементи и растежни регулатори, необходими за растежа и развитието на растенията. Листното подхранване се извършва до 10 часа сутрин и след 16 часа, когато дневните температури намалеят. При облачно време третирането на растенията се извършва през целия ден. При мокра листна повърхност от роса или поливане подхранване не се прави, тъй като част от нанесените хранителни вещества се стичат и ефективността от тора на малява.

В селскостопанските аптеки и в цветарските магазини се предлагат български и вносни листни торове, към които са приложени указания за използване.

Как влияе обработката на почвата върху физико-химичните й свойства?

В резултат на обработката на почвата се изменят благоприятно нейните физико-химични свойства, подобрява се водно-въздушният й режим и се увеличават неколкократно микроорганизмите в нея. Разрохкването и обръщането на орния пласт увеличават постъпването на вода в почвата. Изораването на почвата напречно на склона (ската) при наклонени терени намалява оттичането на вода и ерозията и позволява поемането на повече вода от почвата. Разрохкването на почвата, свързано с отстраняването на плевелите, спомага за запазване на влагата в нея. Като оказва влияние върху водния, въздушния и топлинния режим, обработката на почвата допринася и за регулиране на жизнената дейност на микроорганизмите, които са необходими за превръщането на хранителните вещества в усвояеми за растенията.

Каква трябва да бъде водата за хидропонно отглеждане?

При хидропонно отглеждане на декоративни растения от много голямо значение е водата, която не трябва да съдър жа повече от 200 мл соли на 1 л. Най-подходяща е дъждов ната вода. Значение има и концентрацията на водородните йони (рН). Най-добре е, ако стойността на рН е между 5 и 6. Концентрацията на хранителния разтвор не трябва да бъде по-висока от 0,10 до 0,25%.

Кои цветя са по-подходящи за хидропонно отглеждане?

От продължителни опити е установено, че при хидропонно отглеждане на декоративни растения най-добри резултати дават листно-декоративните растения и по-специално пред ставителите от родовете Монстера, филодендрон, Пеперо-миа, Дифенбахия, Драцена, фикус, Цисус, Хедера, Хлорофитум и Кодиемум. От цъфтящите растения най-добри ре зултати дават сентпаулията, стрептокарпусът и др.

Как се осъществява въздушното хранене на растенията на открито и на закрито?

Газообразните вещества бързо се пренасят там, където са в по-малко количество или липсват. Въглеродният двуокис също се пренася от по-богатите с него въздушни слоеве към фотосинтезиращото растение чрез вятъра. Поставя се въпросът, възможно ли е да се обогати въздухът с въглероден двуокис? Доказано е, че е възможно и жела­телно, но само в случаите, когато растенията, респ. цветята, съдържанието на въглероден двуокис във въздуха се до­вежда до 0,2 - 0,3%. При по-високо съдържание растенията страдат.

В дома въглеродният двуокис обикновено е в достатъчно за растенията количество. Във връзка с дишането на растенията и с отделянето при то­ва на въглероден двуокис съществува мнението, че отглеж­дането на растенията в жилищни помещения е вредно. Уста­новено е обаче, че отделяният при дишането им въглероден двуокис е в такова количество, че за да бъде вреден, в по­мещението трябва да се отглеждат над 500 саксии с цветя.

Подготовка на почвата за засаждане на цветя

Почвата на площите, предназначени за засяване или за за саждане на цветя, се подготвя грижливо. През есента се изорава дълбоко, а през пролетта само се разрохква. Успо редно с това се почиства от корените на многогодишните плевели и от камъните и теренът се подравнява. По-нататък повърхността се оформя според това, дали ще се засяват семена или ще се засаждат растения, а също и според изискванията на дадена култура. В повечето случаи се оформят лехи.

Какво трябва да се знае за светлината при отглеждане н цветя в стайни помещения или в оранжерии?

Светлината е един от най-важните фактори в живота на рас тенията, защото само при наличността на светлина в листа та протичат всички сложни биохимични процеси на фотосин тезата, в резултат на които от въглеродния двуокис на въз духа, от водата и минералните вещества се образуват орга нични вещества.

При отглеждане на цветя в стайни помещения или в оранже рии, парници и др. трябва да се има предвид, че те получа ват във всички случаи по-малко светлина, отколкото расте­нията, отглеждани на открито.

Когато всички останали растежни фактори са в оптимум, с из ключение на светлината, растенията, преминали физиологич ния си покой, започват да растат, увеличават междувъзлията си, листните дръжки, а често и листните петури, или с други думи, изтеглят се, като губят зеления си цвят, т.е. етиолират.