Нарциси в градината

Древното персийско име на растението било „наргис"- красиво око, а изразите "чашме наргис"и„наргис мает"били често срещани в персийската поезия. Съществува следната арабска поговорка: „Който има два хляба, нека продаде единия и да си купи нарцис, защото хлябът е храна за тялото, а нарцисът е храна за душата." И древните гърци не останали безразлични към красотата на това растение. Легендата разказва, че някога живял прекрасен юноша на име Нарцис. Веднъж, докато бил на лов в гората, жаждата го подгонила и той се навел над водите на бистър ручей. Виждайки образа си в чистите води, той безумно се влюбил в него и повече не могъл да откъсне поглед от лицето си. Дни и нощи седял на брега на ручея, без да яде и да пие и се взирал във водите му. Накрая смъртта го покосила, а на мястото му край ручея поникнали красиви уханни цветя.

Любопитни факти за блатното кокиче

За появата на блатното кокиче съществува следната легенда: Някога един от боговете обикнал земно момиче. То обаче не приело любовта му и това карало бога да се чувства все по-нещастен. За да умилостиви любимата си, той решил да й покаже света от облаците, надявайки се да я изкуши с властта си над него. През нощта откраднал кравата й и я завел далече в гората. На сутринта, когато девойката хукнала да търси любимото си животно, богът се спуснал на земята върху пухкав облак и й предложил да потърсят кравата заедно, оглеждайки земята отвисоко. Отчаяна, тя се съгласила, но когато облакът се издигнал, кравата изчезнала от ума й, заместена от далеч по-интересни неща. Видяло момичето, че върху облака стоят различни кутийки, с които богът управлявал природата и решило, че и то може да се справи с тази задача. Така де, какво пък толкова, някакви си кутийки! Изсипало първата - над земята се спуснал тъмен облак и завалял дъжд, изсипало втората - задухал вятър, посегнало към третата - завалял сняг. Сепнал се богът от лекомислието на своята любима и в последния момент успял да превърне падащите снежинки в красиви бели цветя. А момичето свалил на земята при кравите му. Не ставала тя за богиня.

Отглеждане на Фухсия

Средна стайна температура, но предпочита да е на по-хладно. При температури над 22°С през лятото растението страда, а през зимата не понася по-студено от 15°С. Обича силно осветление и ако фухсията ви не цъфти, най-напред я преместете на по-светло, а след това проверете дали пръстта не е суха, защото от пролетта до есента трябва да се поддържа непрекъсната влажност на почвата. През зимата растението почива, трябва да се премести на сухо и хладно място, а поливането да е оскъдно. През сезона на растежа пръскайте листата.

Кои са по-важните болести по лалето и каква е борбата срещу тях?

Втебеширяване. физиологична болест. Повредите се изразяват във втвърдяване и побеляване на месестата част на луковиците. Получава се при излагане на луковиците на пряко слънце след изваждането им от почвата.

Слънчев пригор. Също физиологична болест, която се получава при силно засушаване по време на цъфтежа или при форсажа на лалетата в много слънчеви оранжерии.

Пъстроцветие. Вирусна болест. Проявява се в изпъстряне на венечните листа, по които се образуват тъмни и светли петна. Пренася се чрез инструментите, чрез листните въшки, при допиране на луковиците и др.
Борба. Заразените растения се унищожават чрез изскубване с луковицата още по време на вегетацията.

Ботритисно петносване. Гъбна болест. Причинителите нападат всички части на растението. По месестата част на луковиците се появяват жълтокафяви закръглени леко хлътнали петна по повърхността с черни склероции. Силно нападнатите луковици загиват още по време на съхраняването - изсъхват и се мумифицират. По-слабо заразените луковици след засаждане покарват, но дават слаби растения с напетнени листа и цветове и скъсени цветоносни стъбла. Петната са дребни, закръглени или елипсовидни с белезникав център. Борба. Не се засаждат наранени луковици. Болните растения се унищожават, а мястото се залива в диаметър 1 м с формалин 1:50. Предпазно се пръска до момента на цъфтежа с ронилан 50 ВП - 0,1% или роврал 50 ВП - 0,1 в интервал 7 - 1 4 дни. Луковиците се напрашват преди засаждане с ортоцид 75, ТМТД или се потапят за 20 мин. в 0,2%-ов разтвор на ронилан 50 ВП. През време на вегетацията се пръска с криптанол 0,02% с прибавка на намокрител универсал-50.

Болести по карамфила, как да се справим?

От причинителите на вирусните болести по карамфила засега у нас са установени няколко. Карнейшън мотъл е повсеместно разпространен и силно заразен вирус, който не дава видими признаци върху растенията.

Най-сигурният начин за борба с вирусните болести е да се използва здрав посадъчен материал, получен по меристемен път.

Кореново и стъблено фузарийно гниене. Гъбни болести. Болните растения увяхват поради загниване на корените и на основата на стъблото. От фузариума най-често страда оранжерийният карамфил.

Борба. Болните растения се унищожават и почвата в оранжериите се обеззаразява. Растенията се третират със система от фунгициди - ровал 50 ВП - 40 г/м2 в почвата при засаждането; 2 г/м2 два месеца след засаждането с две - три поливки през седем дни или след засаждането с метил топсин - 10 г на 6 л вода на 1 м2. Карамфилът се напада още от ръжда, сиво гниене на цветовете, алтернария, брашнеста мана и др.

Болести по цветята ТРИПС

Какви са повредите от трипса и каква е борбата срещу него? Трипсът напада гладиолите, хипеаструма, нарцисите, карамфила, гергините, бегонията, хризантемата и др. Поврежда листата и цветовете, като смуче сок от тях, вследствие на което те се обезцветяват и се деформират. Поврежда и дънцето на луковиците, като в мястото на убождането се образуват кафяви петна. Възрастното насекомо е тъмнокафяво до черно, с дължина до 1,5 мм. За една година трипсът може да развие 9 - 1 0 поколения. Сухото и топло време е благоприятно за размножаването му. Борба. Растителните остатъци, по които трипсът зимува, се събират и се изгарят. Растенията се пръскат с химични препарати, както при листните въшки.

Сорт петуния Чарли

Име на български - "Чарли"
Официално име на латиница - "Charlie"
Хабитус - типично каскаден
Размери - при нашите условия може да провисне до над 50 см
Вид на цветовете - прости
Размер на цветовете - средни
Багра на цветовете - тъмно теменуженосиньо
Характерни изисквания - комбинирайте петуния Чарли със сортове с по-светли цветове, за да може да изпъкне.
Забележка - този сорт има склонността да нараства по-бързо на дължина, но при това да е доста по-рехав. За да коригирате този негов Hegocmambkq засаждайте повече растения в сандъчетата (5 - 8) и поне 2 - 3 пъти през вегетацията пензирайте.

Отглеждане на Пилея

Пилеята понася от ярка светлина go полусянка. Да се пази от лятното обедно слънце. Температурата през лятото не е желателно да надвишава 20°С, а през зимата да пада под 10°С През пролетта и лятото Пилея да се полива добре, но да се позволява на почвата да засъхва между две поливки. През зимата поливането рязко да се намали. Подхранвайте през пролетта и лятото на две седмици.

Отглеждане на Сцила

Сцилата иска ярко осветление, да се засади в саксия с добър дренаж и почвата да се поддържа влажна, но не подгизнала, защото преполиването е един от малкото й врагове. Размножава се от новите луковички, които се отделят от майката през есента, когато растението се пресажда. Добро осветление, но може да вирее и в полусянка. Температурата да не пада под 15°С. През зимата почвата да се поддържа едва влажна. Никога да не се преполива.

Отглеждане на Охна

Охната се нуждае от пряка слънчева светлина. Преди да цъфне, Охна трябва да й се осигури висока въздушна влажност, като често пръскате листата. През зимата да е на хладно, при температура около 12°С. Почвата да се поддържа равномерно влаж­на, а през зимата поливането да се нама­ли силно.

Отглеждане на Сциндапсус

Ярка непряка светлина. Температурата никога да не пада под 13°С През пролетта и лятото почвата на Сциндапсуса да се поддържа равномерно влажна, като й се позволява да засъхне леко между две поливки. Добрият дренаж е от голяма важност за това растение. През зимата да се полива оскъдно. През пролетта и лятото да се подхранва на две седмици.

Размножаване на алтернантера

Много бързо и лесно се размножава от стъблени резници, поставени за вкореняване във влажен пясък или перлит и при достатъчно високи температури и под стъкло. След като се появят първите млади листа, младите растения може да се прехвърлят в саксия, като може да се засадят по 2-3 растения в една.

Алтернантера може да се размножава и чрез разделяне на стари растения при пресаждането им. Тогава растението внимателно се изважда от саксията, проверява се кореновата му система и ако има по-дълги корени те може да се изрежат, което няма да навреди на растението. Отделяме на колкото части позволява старото растение и засаждаме всяка в отделна саксия. Саксиите с новите растения поставяме на светло, топло място за тяхното адаптиране.

Популярни видове и сортове Стробилантес

Най-известният вид от род Стробилантес, който се отглежда най-често като стайно растение, е Стробилантес на Дайер (Strobilanthes dyerianus), известен още с популярното си име „Персийски щит", дадено му заради формата на красивите му издължени листа с леко грапава повърхност и окраска в лилаво и маслиненозелено с метални отблясъци. Представлява вечнозелено храстовидно растение, което на височина достига до 1 м, с изправени стъбла, които са овласинени, а с остаряване на растението вдървеняват в основата си. Светлолилави цветове се показват от пазвите на листата, събрани в класовидни съцветия. Младите листа при появата си са първо в сребристо-виолетов цвят с метален отблясък, жилките и краят на листа са тъмнозелени, а в центъра са виолетови, като с възрастта листата постепенно загубват ярката си виолетова окраска и стават по-сивкави. Родината на този вид е Бирма.

Кои видове цветя може да се отглеждат в неотопляеми полиетиленови оранжерии?

Полиетиленовите оранжерии могат да се използват от ранна пролет до късна есен, без да се отопляват, като се разчита на тяхната защитеност и на акумулираната топлина от слънчевото греене.
В неотопляеми оранжерии се отглеждат култури, които реагират по-слабо на температурните амплитуди. В тях може да се проведе късен форсаж на луковични цветя (вж. въпрос 124), да се засадят гладиоли през март за ран цъфтеж и през октомври за късен цъфтеж, да се отглеждат рози, да се произвежда разсад, да се държат някои саксийни видове и пр. Отглеждането на хризантеми в тях е също реална възможност, но често ранните есенни мразове могат да повредят растенията, поради което трябва да се засаждат само ранни сортове.

Кои са предимствата на единичните полиетиленови оранжерии?

Единичните полиетиленови оранжерии са най-широко разпространени, тъй като имат редица предимства: платното се закрепва лесно и здраво, което има значение особено за по-ветровитите райони, подходящи са за малки терени, за дворни места и за райони с проливни дъждове през пролетта, защото конструкцията им почти не позволява задържането на вода върху тях.
Основите на единичните полиетиленови оранжерии се правят от бетонни блокчета, а носещата конструкция - от стоманени пръчки или тръби, които се поставят през 3 м и краищата им се залавят за блокчетата. Носещата конструкция може да бъде и от поливинилхлоридни тръби, които са по-леки и може да се съединяват по няколко. Стоманените пръчки и тръби се износват по-бързо поради ерозия и замърсяват и разкъсват по-бързо полиетиленовото платно. Единичните полиетиленови оранжерии със сводест покрив трябва да не са по-дълги от 30 м и по-широки от 10 м. Височината на билото трябва да е 3 м, а встрани - 1,5 м. Дъгите на носещата конструкция се свързват с поцинкована тел, така че да се образува мрежа, върху която се намята полиетиленовото платно. То трябва да е с дебелина 0,15 - 0,20 мм. Краищата му се затискат с почва, а върху него се намятат мрежа или шнурове.
На двете къси страни на оранжерията се разполагат вратите (двукрили), които се правят широки 2,70 м и високи 2,50 м. Те служат за проветряване. Проветрява се и чрез повдигане на полиетиленовото платно от южната страна.

Oт какво се приготвят почвените смеси?

Почвените смеси се приготвят от различни видове пръст и субстрати в съотношение според изискванията на отделните цветни култури. По-важните видове пръст и отделни субстрати са следните: чимова пръст, листовка (листна пръст), торфена пръст, парникова пръст, ерикова пръст, градинска пръст, дървесна пръст, борови кори, перлит, речен пясък, мъх, счукани дървени въглища и др.


Може ли някои от изброените видове пръст или субстрати да се използват в чисто състояние?

От всички изброени видове пръст и субстрати в чисто състо­яние се използват само листовката, ериковата и торфената пръст - за сеитба на дребни семена (бегония, глоксиния и др.) - и пясъкът и перлитът - за вкореняване на резници от някои видове цветя.

Отглеждане на манго

Присадените дръвчета започват да плододават след 1-2 години. В първата година се оставят минимално количество плодове на дървото. Оптималното количество завръзи за дадения размер на дървото позволява получаването на едри, вкусни плодове манго и предотвратява изтощаването на дървото.

Костилките се засяват в края на пролетта или лятото. Предварително се почистват от люспите и се слагат във влажен сфагнум при температура 22-28° С.

Поникват за 2-4 седмици. Покълналите костилки се засаждат в хранителен субстрат и се държат на топло и влажно място. Растенията, засадени от костилки, плододават след шестата година.

За ускоряване на плододаването на втората година дръвчетата се присаждат.

Отглеждане на Никодемия Nicodemia

Минимална температура през зимата 15°С. Никодемия Обича ярка светлина, но може да расте и в полусянка. Почвата трябва да се поддържа постоянно влажна, но през зима­та поливането силно да се намали. Листа­та да се пръскат от време на време.

Грижи за Птерис Pteris

Ярка, но не пряка светлина. Ще се чувства добре на северен прозорец. През зимата температурата да не пада под 13°С. Поливайте обилно Птериса през лятото, но внимавайте саксията да има добър дренаж, защото почвата не бива в никакъв случай да подгизва. През зимата я оставяйте почти да засъхва между две поливания. Често пръскайте листата. През пролетта и лятото подхранвайте всяка седмица.

Отглеждане на Лириопа

Обича силна светлина, но вирее добре и на шарена сянка. Лириопата трябва да се пази от обедни­те лъчи на лятното слънце. Да зимува на хладно. През топлите дни да се полива добре и да се подхранва на две седмици. През зимата почти да не се полива.