Форсаж на многогодишни цветя

Най-масово форсажът се прилага при лалетата, зюмбюла и нарцисите. От луковичните цветя се форсират още кокичетата и лилиумът (кремът), а от клубенолуковичните - минзухарите, гладиолите и фрезията.
От многогодишните цветя на форсаж се подлагат дицентрата (дамското сърце) и божурът.
От храстите най-широко е застъпен форсажът на розите.

Кои цъфтящи видове се Форсират?

Храстите, които се подлагат на форсаж, според времето на цъфтежа се делят на три групи:
• Ранни (японска дюля, акация, форзиция, люляк, прунус и др.) - цъфтят през декември и януари.
• Средно ранни (вайгелия, спирея и др.) - цъфтят през февруари - март.
• Късни ( клематис ) - цъфтят през април-май.
В зависимост от клонките, на които се развиват цветните пъпки, храстите се делят също на три групи:
• Храсти, чиито цветни пъпки се формират непосредствено върху миналогодишните клонки - акация, форзиция, прунус и др.
• Храсти, чиито цветни пъпки се формират върху стари, къси странични клонки - клематис, филаделфус.
• Храсти, чиито цветни пъпки се формират върху новопокарали леторасти - рози, люляк, хортензия и др. При тези храсти се прави къса резитба на 2 - 3 очи, за да се образуват малко, но силни леторасти.
За форсаж се използват главно храсти с опадващи листа -люляк, роза, форзиция и др.

Как се използва речният пясък?

Речният пясък има голямо значение при приготвянето на почвени смеси, тъй като ги прави по-рохкави. За предпочи тане е чистият едрозърнест промит речен пясък. Той може да се използва и за подобряване физичните свойства на тежки почви.

Какво представлява карбамидът?

Карбамидът е бяло до бледожълто кристално вещество, лесно разтворимо във вода, слабо хигроскопично при умерена въздушна влажност (при влажен въздух поглъща водните пари, в резултат на което се разводнява). Това е най-концентрираният твърд азотен тор. Съдържа 46% азот.

Какво представлява компостът?

Компостът се получава от разлагането на различни отпадъци от домакинството, които може да бъдат от органичен и неорганичен (минерален) произход: плевели, стъбла от различни растения, дворна смет, дървесна пепел, сажди, варови отпадъци, животински отпадъци, отпадъци от кухнята и др.

Как се извежда Форсажът на луковичните цветя в полиетиленови оранжерии?

През последните години широко приложение намира форсажът на луковичните цветя в полиетиленови оранжерии. Луковиците от лалета се засаждат през октомври във високи лехи по 150 - 180 луковици на 1 м2 в зависимост от сорта. За поддържане на постоянна температура и влажност лехите се покриват с около 10 см слама, която се оставя до поставянето на полиетилен - към 25 - 30.1, когато се включва и отоплението. След това младите растения се подхранват с по 20 кг на декар амониева селитра и калиев сулфат. По време на форсажа в оранжерията се поддържа темпера тура 10 - 15°С. Цъфтежът настъпва след 20 до 25 дни. Луковиците от нарцис се засаждат от 1 до 10.Х във високи лехи по 100 - 120 луковици на 1 м2. Прилага се същата агро техника, както при лалетата. Оранжериите се покриват с по лиетиленово платно в края на януари. Поддържа се също температура 10 - 15°С. Цъфтежът настъпва след 18-20 дни

Какви са изискванията при топлия, полутоплия и при студения Форсаж?

При подлагането на растенията на топъл форсаж са необходими висока температура (20 - 25°С), тъмнина и висока въз душна влажност. Топлият форсаж се провежда в стоманено-стъклени оранжерии. Най-подходящи са двускатните оранжерии. Топлият форсаж се нарича още ран, защото се провежда през декември и януари.

Полутоплият форсаж се провежда при по-ниска температура (10 - 15°С) и влажност от топлия. Той се осъществява в по лиетиленови оранжерии. За целта към края на януари оранжерията се покрива с полиетилен и се включва отопление. Цъфтежът настъпва след 20 - 25 дни.

Студеният, или късен форсаж се прилага за ускоряване на цъфтежа на растенията с 2 - 3 седмици. Използват се полиетиленови покрития без включване на отопление. Прилага се при луковичните цветя, гладиолите, розите и др.

Луковиците от зюмбюл, определени за форсаж, се държат 2 седмици при температура 30°С и 3 седмици при температура 25°С. След това температурата се понижава на 20°С, до като във формиращия се бъдещ цвят в луковиците се образуват прашниците. След като прашниците се образуват, луковиците се държат при температура 17°С и 6 седмици преди засаждането - при 9°С.

Луковиците от нарцис за форсаж се държат по време на лагеруването при температура 17°С до 1.IX, а след това до за саждането - при 9°С.

Кои основни правила трябва да се спазват за успешното извеждане на Форсажа?

За успешното извеждане на форсажа трябва да се спазват следните основни правила:
• Да се подбират подходящи видове и сортове за форсаж, тъй като не при всички видове и сортове форсажът е ико номически изгоден.
• Да се използват за форсаж здрави, добре оформени, с натрупан запас от хранителни вещества растения, луковици, грудки и др.
• Да се подлагат на форсаж предварително добре вкоренени растения.
• Да се поддържат оптимална температура, влажност, светлина и др. по време на форсажа.

Полезно ли е мулчирането на почвата?

С мулчирането на почвата при декоративните растения се намалява броят на поливките и на прекопаванията, задържа се изпаряването на вода от почвата, предпазва се почвената повърхност от образуване на кора и се потиска развитието на плевелите.
За мулчиране се използват различни материали - сламест тор, торф, мъх, слама, специална мулч-хартия, полиетилен и др. Органичните мулч-материали предпазват от силно нагряване почвата през летните месеци и в същото време я предпазват и от бързо охлаждане.

Мулч-хартията и полиетиленът не пропускат в почвата достатъчно вода.
Черен полиетилен за мулчиране се използва в случаите, ко гато се желае да се повиши температурата на почвата през деня и през нощта.

В зависимост от различните материали, които се използват за мулчиране на почвата, се изменя различно и ходът на микробиологичните процеси в нея. При използване на органични ма териали за мулчиране приземният слой на въздуха се обогатява с С02, необходим на растенията при фотосинтезата. В процеса на гниенето те отдават в почвата хранителни вещества. Дебелината на мулчиращия материал зависи от естество то и от изискванията на културата (5 - 10 - 20 см).

При кои култури се използва топла вода като средство за форсаж?

Топлата водна баня с продължителност 9-12 часа и с температура на водата 30 - 45°С се използват най-често за изваждане от принудителен покой на някои красиво цъфтящи храсти - люляк, форзиция и др. За целта в съдове (вани) се затопля вода до 30 - 45°С и в нея се потапя короната на растението. Колкото температурата на водата е по-висока, толкова по-малко трябва да е времето на въздействие. За да цъфти люлякът за Нова година, леторастите му се киснат в продължение на 12 часа във вода с температура 35 - 38°С. За същата цел се използват обикновено пушек, химични средства и др. Действието на водната пара е подобно на водната баня.

Поливането с топла (30°С) вода през последните 15-20 дни преди цъфтежа на луковичните цветя ускорява отварянето на цветните пъпки, допринася за наедряване на цветовете и за засилване на баграта.

Каква подготовка на минералните торове е необходима преди внасянето им в почвата?

Повечето от минералните торове са хигроскопични и с течение на времето се сбиват на буци. Затова, преди да бъдат внесени в почвата, те трябва добре да се наситнят, което спомага, от една страна, за равномерното им разпръскване и разпределяне в почвата и, от друга, за избягване на опасността от изгаряния на растенията.

Какво представлява костеното брашно?

Костеното брашно се получава от смилането на обезмастени и обезклеени кости. Има сив цвят, не е хигроскопично и затова при съхраняване не се сбива на буци. Съдържа 29 -34% фосфор, 1,2 - 1,7% азот и до 45% калций (варовик). Използва се за торене на кисели почви. Напоследък не се прилага много.

При какви условия трябва да се държат саксийните цветя през първите дни след прибирането им?

Определянето на времето за прибиране на саксийните цветя е от много голямо значение по две съображения: първо, растенията да останат възможно по-дълго време на открито и, второ, да се предпазят от повреди от ранните есенни слани.

След като саксийните цветя се приберат в стайните помещения или в оранжериите, в тях трябва да се поддържат температура и влажност, близки до температурата и влажността, при които растенията са били на открито. Това се постига, като прозорците се оставят отворени първоначално през цялото денонощие, а по-късно за по-малко време за постепенно приучване на растенията към новите условия. Някои растения реагират много остро на тази промяна. Например лимоните хвърлят листата си и изостават в развитие то си, което не трябва да се допуска.

Някои вечнозелени растения се държат в светли избени по мещения при температура малко над нулата. Такива са лавровото (дафиновото) дърво, лавровишнята и др. При същите условия се пазят грудколуковиците на гладиолуса, клубените на клубенистата бегония (кавалер и дама), грудките на гергината, коренищата на каната и др.

ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ ПОДХРАНВАТ РАСТЕНИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ФОРСАЖА?

В зависимост от растежа и развитието на растенията може да се наложи те да се подхранят. За да се засилят растенията, използва се амониева селитра, а когато е необходимо да се заздравят дръжките или да се засили интензивността на баграта - калиев сулфат.

Торовете се дават в разтворено състояние (1%). Веднага след подхранването се полива с чиста вода. Броят на полив-ките се определя така, че почвата да бъде винаги умерено влажна.

Кои калиеви торове се използват при отглеждането на цветя и какво представляват?

От калиевите торове най-голямо значение имат калиевият хлорид, калиевият сулфат и растителната пепел. Калиевият хлорид е бяло до червеникаво (в зависимост от технологията на получаване) кристално вещество. Съдържа от 54 до 62,5% калий (К20). Хигроскопичен е, поради което при съхраняване се сбива на буци. Някои видове цветя (карамфилите) не понасят калиевия хлорид, понеже са чувс твителни към хлорните йони в почвата.

Калиевият сулфат е светлосиво кристално вещество. Не е хигроскопичен, поради което не се втвърдява от атмосфер ната влажност. Съдържа от 45 до 52% калий (К20). Растителната пепел има различно съдържание на калий, ко ето се движи от 20 до 30% в зависимост от растенията, от които произхожда. Съдържанието на калий зависи от изга рянето на растенията - колкото изгарянето е по-добро, тол кова по-високо е и съдържанието на калий. Освен това върху него влияе и начинът на съхраняване. Пепел, която е била изложена на дъжд, е бедна на калий.

Можем ли да подхранваме растенията листно?

Всички декоративни растения реагират положително на лист но подхранване. То допълва почвеното им хранене и води до засилване на растежните прояви и до повишаване на добива и качеството на растенията. Листните торове представляват комплекс от макро и микроелементи и растежни регулатори, необходими за растежа и развитието на растенията. Листното подхранване се извършва до 10 часа сутрин и след 16 часа, когато дневните температури намалеят. При облачно време третирането на растенията се извършва през целия ден. При мокра листна повърхност от роса или поливане подхранване не се прави, тъй като част от нанесените хранителни вещества се стичат и ефективността от тора на малява.

В селскостопанските аптеки и в цветарските магазини се предлагат български и вносни листни торове, към които са приложени указания за използване.

Как се осъществява въздушното хранене на растенията на открито и на закрито?

Газообразните вещества бързо се пренасят там, където са в по-малко количество или липсват. Въглеродният двуокис също се пренася от по-богатите с него въздушни слоеве към фотосинтезиращото растение чрез вятъра. Поставя се въпросът, възможно ли е да се обогати въздухът с въглероден двуокис? Доказано е, че е възможно и жела­телно, но само в случаите, когато растенията, респ. цветята, съдържанието на въглероден двуокис във въздуха се до­вежда до 0,2 - 0,3%. При по-високо съдържание растенията страдат.

В дома въглеродният двуокис обикновено е в достатъчно за растенията количество. Във връзка с дишането на растенията и с отделянето при то­ва на въглероден двуокис съществува мнението, че отглеж­дането на растенията в жилищни помещения е вредно. Уста­новено е обаче, че отделяният при дишането им въглероден двуокис е в такова количество, че за да бъде вреден, в по­мещението трябва да се отглеждат над 500 саксии с цветя.

Какво представлява амониевата селитра?

Най-масово произвежданият и употребяван азотен тор у нас е амониевата селитра. Освен нея у нас се произвеждат още амониев сулфат и карбамид.

Амониевата селитра е бяло или кремаво силно хигроскопич но, лесно разтворимо във вода кристално вещество. При съхраняване се сбива на твърди, трудно разтрошаващи се буци. У нас се произвежда в гранулиран вид. Съдържа 33 -34% азот, поради което се причислява към концентрираните торове. Внесена в почвата, тя се разтваря много бързо и има бързо действие. Амониевата селитра е слабо кисел тор. Почти не влияе върху реакцията на почвата, затова се внася както на алкални и неутрални почви, така и на слабо кисели.

Как влияе обработката на почвата върху физико-химичните й свойства?

В резултат на обработката на почвата се изменят благопри­ятно нейните физико-химични свойства, подобрява се водно-въздушният й режим и се увеличават неколкократно микро организмите в нея. Разрохкването и обръщането на орния пласт увеличават постъпването на вода в почвата. Изорава­нето на почвата напречно на склона (ската) при наклонени терени намалява оттичането на вода и ерозията и позволява поемането на повече вода от почвата. Разрохкването на почвата, свързано с отстраняването на плевелите, спомага за запазване на влагата в нея. Като оказва влияние върху водния, въздушния и топлинния режим, обработката на поч­вата допринася и за регулиране на жизнената дейност на микроорганизмите, които са необходими за превръщането на хранителните вещества в усвояеми за растенията.

Какво представлява амониевият сулфат?

Амониевият сулфат е бяло, жълтеникаво или синьосивкаво кристално вещество. Не е хигроскопичен, поради което не се сбива на буци. Разтваря се добре във вода. Съдържа около 20% азот.

Продължителното използване на амониев сулфат за торене, особено на леки почви, довежда до тяхното вкисляване. Ето защо, когато се забележи вкисляване на почвите, в тях трябва да се внася вар или костено брашно или торенето да се комбинира с други минерални торове, неутрализиращи вредното влияние на амониевия сулфат. Едновременно внасяне на амониев сулфат с оборски тор също предотвратява вкисляването на почвите.