twitter
    Find out what I'm doing, Follow Me :)
Показват се публикациите с етикет Хранене. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Хранене. Показване на всички публикации

Как се осъществява въздушното хранене на растенията на открито и на закрито?

Газообразните вещества бързо се пренасят там, където са в по-малко количество или липсват. Въглеродният двуокис също се пренася от по-богатите с него въздушни слоеве към фотосинтезиращото растение чрез вятъра. Поставя се въпросът, възможно ли е да се обогати въздухът с въглероден двуокис? Доказано е, че е възможно и жела­телно, но само в случаите, когато растенията, респ. цветята, съдържанието на въглероден двуокис във въздуха се до­вежда до 0,2 - 0,3%. При по-високо съдържание растенията страдат.

В дома въглеродният двуокис обикновено е в достатъчно за растенията количество. Във връзка с дишането на растенията и с отделянето при то­ва на въглероден двуокис съществува мнението, че отглеж­дането на растенията в жилищни помещения е вредно. Уста­новено е обаче, че отделяният при дишането им въглероден двуокис е в такова количество, че за да бъде вреден, в по­мещението трябва да се отглеждат над 500 саксии с цветя.

Какво представлява амониевата селитра?

Най-масово произвежданият и употребяван азотен тор у нас е амониевата селитра. Освен нея у нас се произвеждат още амониев сулфат и карбамид.

Амониевата селитра е бяло или кремаво силно хигроскопич но, лесно разтворимо във вода кристално вещество. При съхраняване се сбива на твърди, трудно разтрошаващи се буци. У нас се произвежда в гранулиран вид. Съдържа 33 -34% азот, поради което се причислява към концентрираните торове. Внесена в почвата, тя се разтваря много бързо и има бързо действие. Амониевата селитра е слабо кисел тор. Почти не влияе върху реакцията на почвата, затова се внася както на алкални и неутрални почви, така и на слабо кисели.

Какво се разбира под въздушно хранене на растенията?

От въздуха растенията получават необходимия за живота си кислород, въглероден двуокис и някои други негови съставки. Въздухът представлява смес от газове, най-вече от азот и кислород. Освен това в него има водни пари и прах. Поняко га във въздуха се съдържат и известни количества вредни газове, отделящи се при някои промишлени производства, които се понасят различно от различните растения. Кислородът се усвоява от растенията чрез дишането, което е постоянно. Надземните части почти винаги са добре под сигурени с кислород, а подземните (корените) - не винаги. Ето защо всички мероприятия, чрез които се улеснява дос тъпът на кислород до корените на растенията, като премах ване на почвената кора, подобряване структурата на почвата и др., водят до развитие на силна коренова система, респ. до добро развитие на растенията. Веднага трябва да се отбележи, че за доброто проникване на кислород ДО корен на растенията има значение и степента на задържане на дата в почвата, т.е. водата и въздухът са антагонисти - там, където има вода, достъпът на въздуха е почти невъзможен. Ето защо почви, върху които се задържа вода след поливане или дъжд, са неподходящи за отглеждане на цветя. За отти чане на излишната вода при поливането на саксийните цветя върху отцедния отвор на саксията се прави т.нар. дренаж. Недостигът на кислород в почвата води до отслабване на дишането, а оттам и до по-лошо постъпване на хранителни вещества от почвата. Това се отразява отрицателно върху растежа и развитието на растенията.

Въглеродният двуокис се образува при горенето на различни материали, при гниенето на органични отпадъци, а също и при дишането на организмите. Той е абсолютно необходим за растенията, защото от него и от слънчевата енергия в листата се синтезират най-сложните органични съединения. Трябва да се има предвид, че въглеродният двуокис дава положителен ефект само при наличността на светлина и на достатъчно листа, които да го усвояват чрез устицата си. Когато листата не синтезират и не натрупват органична мате рия, теглото на растението бързо намалява. Причината е, че натрупваните резерви се разграждат в резултат на дишането. Въглеродният двуокис е по-тежък от въздуха и затова се наслоява в ниските слоеве на атмосферата. През деня кон центрацията му над растенията е по-ниска, отколкото през нощта, тъй като през деня те го поглъщат за фотосинтезата, а през нощта в резултат на дишането го отделят като отпа дъчен продукт.