twitter
    Find out what I'm doing, Follow Me :)

Какво е значението на местоположението за развитието на цветята?

За развитието на декоративните растения голямо значение има изложението на насаждението. Най-топли са местата с южно, югозападно и югоизточно изложение, а най-малко топли са местата със северно, северозападно и североизточно изложение. Площите с наклон на юг и площите, защитени от преобладаващите ветрове, задържат снега по-малко от пло щите с наклон на север и от откритите и незащитени от хлад ните ветрове площи. На високите и влажни места опасността от замръзване е по-голяма, отколкото на равнинните.

КАК ДА СЕ ПРЕМАХНАТ ПЛЕВЕЛИТЕ?

Плевелите отнемат от културните растения вода, хранителни вещества и светлина. Често те допринасят за разпространяване на редица болести и неприятели.
Едногодишните плевели се унищожават чрез обработките на почвата през време на вегетацията. По-трудна е борбата срещу многогодишните плевели. За да се ограничи разпространяването им, те трябва да се премахват и от пътеките, канавките, вадите и т.н. Освен по механичен път борбата срещу плевелите може да се води и по химичен път - чрез напръскване с хербициди, за които трябва да се получат указания от специалистите, тъй като за прилагането на xepбицидите при декоративните растения се изисква познаване на културата и на почвено-климатичните условия.

При използването на хербициди освен унищожаването на плевелите се намаляват и обработките на почвата.

Какви са изискванията на цветните семена към топлината при поникването им?

Семената на студоустойчивите цветни видове започват да покълнват при 3 - 5°С, но оптималната температура за бър зото им и дружно покълнване е 15 - 18°С Семената на топлолюбивите цветни видове покълнват при 18 - 25°С
След поникването на семената температурата трябва да бъ де с 3 - 5°с по-ниска от температурата по време на поник ването. Ако температурата след поникването е висока, младите поници се източват. Високата температура засилва ди шането, за което се изразходва голяма част от хранителните вещества, а кълновете се изнежват.
В оранжериите температурата се понижава чрез редовно проветряване. При сеитба в открити лехи температурата се регулира естествено чрез спазване сроковете на засяване на семената.

Какви са изискванията на цветята към топлината?

Изискванията на цветята към топлината не са еднакви през отделните им стадии на развитие. За поникването на семе ната в повечето случаи е необходима по-висока температуpa, отколкото за растежа на младите растения. Някои сорто ве рози по време на усилената вегетация през пролетта мо же да загинат при температура -3°с, а през периода на по кой понасят температура -15 до -20°с. Различните части на едно и също растение проявяват различна устойчивост към ниските температури. Например цветните пъпки измръзват по-лесно от листните.
През деня растенията имат нужда от повече топлина, откол кото през нощта.

Какви групи цветя има по отношение на изискванията им към топлината?

Различните цветя имат различни изисквания към топлината, затова се делят на три групи:
• Студоустойчиви - това са многогодишни растения на умере ния климат, които при нашите условия зимуват на открито. Към тази група се отнасят видовете от род Аквилегия, Лупи-нус, Делфиниум, Хемерокалис, Пеония, Ирис, Нарцис, Лили-ум, флокс, Солидаго, Еригерон, Виола, Хризантема и др. Тук спадат и каната, далията, ирезинето, агератумът и др., които не понасят незначителни отрицателни температури.
• Топлолюбиви - тук се отнасят предимно тропични и субт ропични растения, които изискват през лятото температура над 18-20°С Тропичните зимуват успешно при температура 16-18°С, а субтропичните - при 8-10°С.
• Топлоустойчиви - това са растения, които понасят сравни телно високи температури: кактуси, палми, седум, агаве, зокум и др.

КАКВИ ЗАЩИТНИ СРЕДСТВА СЕ ИЗПОЛЗВАТ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ЦВЕТЯТА ОТ СТУДОВЕ?

За успешното си презимуване някои растения изискват добро укритие през зимата. За тях снежната покривка не е достатъчна. Недостатъчно устойчиви на студ са и някои късно засадени и недобре вкоренили се тревисти многогодишни растения.

За запазване от измръзване върху растенията се поставят пясък, торф, сухи листа, сламест тор, клонки от иглолистни видове и др. Освен това чувствителните към студове рядко срещащи се растения се покриват с дървени скари, върху които се поставят листа или слама, като се осигурява дос¬тъп на въздух.

Виещите се и щамбовите рози се предпазват от зимните студове, като се загърлят с почва на височина 30 см. Ако стъблата са дебели и неогъващи се, те може да се увият със слама и отгоре с дебела хартия или със зебло. С почва се загърлят и голяма част от хибридните сортове рози, с които са засадени градините и парковете у нас. В борбата срещу измръзването на растенията добри резултати дават напръскването, дъждуването или поливането на растенията и почвата вечерта преди понижаването на температурата. Изпаряващата се вода повишава температурата на почвата и на лежащия над нея въздушен слой. Задимяването също може да се използва за борба с измръзването. Димната завеса предпазва почвата и растенията от силна загуба на топлина.

На големи площи за борба срещу измръзването на растени¬ята се използват физико-химични методи - със самолети се разпръскват вещества, които влизат в химична реакция с водните пари, съдържащи се във въздуха.

Как се регулира водният режим на почвата?

Установено е, че на много растения е необходимо 1,5-2 пъ ти повече вода от онова количество, което те получават чрез валежите. Водният режим на почвата се регулира главно ка то водните запаси се попълват чрез поливки. С напояването
не само се осигурява необходимата вода за растенията, но се засилва и обмяната на почвения въздух с атмосферния. Пределната полска влагоемност (ППВ) е количеството вода, което се задържа трайно в почвата след обилното й нав: лажняване и след оттичане на излишната вода. Оптималната почвена влажност за повечето декоративни видове, отглеждани на открито, е 70 - 80% от ППВ. Прекомерното поливане също е вредно, тъй като се измиват хранителните вещества, влошават се аерацията на почвата и нейният топлинен режим, повишава се почвената киселин ност.