- Find out what I'm doing, Follow Me :)
Популярни видове и сортове Стробилантес
Най-известният вид от род Стробилантес, който се отглежда най-често като стайно растение, е Стробилантес на Дайер (Strobilanthes dyerianus), известен още с популярното си име „Персийски щит", дадено му заради формата на красивите му издължени листа с леко грапава повърхност и окраска в лилаво и маслиненозелено с метални отблясъци. Представлява вечнозелено храстовидно растение, което на височина достига до 1 м, с изправени стъбла, които са овласинени, а с остаряване на растението вдървеняват в основата си. Светлолилави цветове се показват от пазвите на листата, събрани в класовидни съцветия. Младите листа при появата си са първо в сребристо-виолетов цвят с метален отблясък, жилките и краят на листа са тъмнозелени, а в центъра са виолетови, като с възрастта листата постепенно загубват ярката си виолетова окраска и стават по-сивкави. Родината на този вид е Бирма.
Кои видове цветя може да се отглеждат в неотопляеми полиетиленови оранжерии?
Полиетиленовите оранжерии могат да се използват от ранна пролет до късна есен, без да се отопляват, като се разчита на тяхната защитеност и на акумулираната топлина от слънчевото греене.
В неотопляеми оранжерии се отглеждат култури, които реагират по-слабо на температурните амплитуди. В тях може да се проведе късен форсаж на луковични цветя (вж. въпрос 124), да се засадят гладиоли през март за ран цъфтеж и през октомври за късен цъфтеж, да се отглеждат рози, да се произвежда разсад, да се държат някои саксийни видове и пр. Отглеждането на хризантеми в тях е също реална възможност, но често ранните есенни мразове могат да повредят растенията, поради което трябва да се засаждат само ранни сортове.
В неотопляеми оранжерии се отглеждат култури, които реагират по-слабо на температурните амплитуди. В тях може да се проведе късен форсаж на луковични цветя (вж. въпрос 124), да се засадят гладиоли през март за ран цъфтеж и през октомври за късен цъфтеж, да се отглеждат рози, да се произвежда разсад, да се държат някои саксийни видове и пр. Отглеждането на хризантеми в тях е също реална възможност, но често ранните есенни мразове могат да повредят растенията, поради което трябва да се засаждат само ранни сортове.
Кои са предимствата на единичните полиетиленови оранжерии?
Единичните полиетиленови оранжерии са най-широко разпространени, тъй като имат редица предимства: платното се закрепва лесно и здраво, което има значение особено за по-ветровитите райони, подходящи са за малки терени, за дворни места и за райони с проливни дъждове през пролетта, защото конструкцията им почти не позволява задържането на вода върху тях.
Основите на единичните полиетиленови оранжерии се правят от бетонни блокчета, а носещата конструкция - от стоманени пръчки или тръби, които се поставят през 3 м и краищата им се залавят за блокчетата. Носещата конструкция може да бъде и от поливинилхлоридни тръби, които са по-леки и може да се съединяват по няколко. Стоманените пръчки и тръби се износват по-бързо поради ерозия и замърсяват и разкъсват по-бързо полиетиленовото платно. Единичните полиетиленови оранжерии със сводест покрив трябва да не са по-дълги от 30 м и по-широки от 10 м. Височината на билото трябва да е 3 м, а встрани - 1,5 м. Дъгите на носещата конструкция се свързват с поцинкована тел, така че да се образува мрежа, върху която се намята полиетиленовото платно. То трябва да е с дебелина 0,15 - 0,20 мм. Краищата му се затискат с почва, а върху него се намятат мрежа или шнурове.
На двете къси страни на оранжерията се разполагат вратите (двукрили), които се правят широки 2,70 м и високи 2,50 м. Те служат за проветряване. Проветрява се и чрез повдигане на полиетиленовото платно от южната страна.
Основите на единичните полиетиленови оранжерии се правят от бетонни блокчета, а носещата конструкция - от стоманени пръчки или тръби, които се поставят през 3 м и краищата им се залавят за блокчетата. Носещата конструкция може да бъде и от поливинилхлоридни тръби, които са по-леки и може да се съединяват по няколко. Стоманените пръчки и тръби се износват по-бързо поради ерозия и замърсяват и разкъсват по-бързо полиетиленовото платно. Единичните полиетиленови оранжерии със сводест покрив трябва да не са по-дълги от 30 м и по-широки от 10 м. Височината на билото трябва да е 3 м, а встрани - 1,5 м. Дъгите на носещата конструкция се свързват с поцинкована тел, така че да се образува мрежа, върху която се намята полиетиленовото платно. То трябва да е с дебелина 0,15 - 0,20 мм. Краищата му се затискат с почва, а върху него се намятат мрежа или шнурове.
На двете къси страни на оранжерията се разполагат вратите (двукрили), които се правят широки 2,70 м и високи 2,50 м. Те служат за проветряване. Проветрява се и чрез повдигане на полиетиленовото платно от южната страна.
Oт какво се приготвят почвените смеси?
Почвените смеси се приготвят от различни видове пръст и субстрати в съотношение според изискванията на отделните цветни култури. По-важните видове пръст и отделни субстрати са следните: чимова пръст, листовка (листна пръст), торфена пръст, парникова пръст, ерикова пръст, градинска пръст, дървесна пръст, борови кори, перлит, речен пясък, мъх, счукани дървени въглища и др.
Може ли някои от изброените видове пръст или субстрати да се използват в чисто състояние?
От всички изброени видове пръст и субстрати в чисто състояние се използват само листовката, ериковата и торфената пръст - за сеитба на дребни семена (бегония, глоксиния и др.) - и пясъкът и перлитът - за вкореняване на резници от някои видове цветя.
Може ли някои от изброените видове пръст или субстрати да се използват в чисто състояние?
От всички изброени видове пръст и субстрати в чисто състояние се използват само листовката, ериковата и торфената пръст - за сеитба на дребни семена (бегония, глоксиния и др.) - и пясъкът и перлитът - за вкореняване на резници от някои видове цветя.
Отглеждане на манго
Присадените дръвчета започват да плододават след 1-2 години. В първата година се оставят минимално количество плодове на дървото. Оптималното количество завръзи за дадения размер на дървото позволява получаването на едри, вкусни плодове манго и предотвратява изтощаването на дървото.
Костилките се засяват в края на пролетта или лятото. Предварително се почистват от люспите и се слагат във влажен сфагнум при температура 22-28° С.
Поникват за 2-4 седмици. Покълналите костилки се засаждат в хранителен субстрат и се държат на топло и влажно място. Растенията, засадени от костилки, плододават след шестата година.
За ускоряване на плододаването на втората година дръвчетата се присаждат.
Костилките се засяват в края на пролетта или лятото. Предварително се почистват от люспите и се слагат във влажен сфагнум при температура 22-28° С.
Поникват за 2-4 седмици. Покълналите костилки се засаждат в хранителен субстрат и се държат на топло и влажно място. Растенията, засадени от костилки, плододават след шестата година.
За ускоряване на плододаването на втората година дръвчетата се присаждат.
Отглеждане на Никодемия Nicodemia
Минимална температура през зимата 15°С. Никодемия Обича ярка светлина, но може да расте и в полусянка. Почвата трябва да се поддържа постоянно влажна, но през зимата поливането силно да се намали. Листата да се пръскат от време на време.
Грижи за Птерис Pteris
Ярка, но не пряка светлина. Ще се чувства добре на северен прозорец. През зимата температурата да не пада под 13°С. Поливайте обилно Птериса през лятото, но внимавайте саксията да има добър дренаж, защото почвата не бива в никакъв случай да подгизва. През зимата я оставяйте почти да засъхва между две поливания. Често пръскайте листата. През пролетта и лятото подхранвайте всяка седмица.