Как се приготвя компост?

Компонентите от които ще се приготвя компост, се струпват на куп под формата на пирамида с ширина в основата 1,5 - 2 м, а на върха 1 м и с височина 1 - 1,5 м. Купът се прави на добре подравнено сенчесто място, покрито с тънък пласт полуразложен оборски тор или отпадъците се събират в специално направен за целта сандък без дъно. Върху него се разстилат отпадъците, размесени с 2 - 3% по тегло наситнена вар или варовик. По този начин се оформя пласт, дебел около 30 см, който не се притъпква, а се полива с вода (по-добре с торова течност) и се покрива с 3 - 5 см хумусна почва. Върху този пласт се оформя втори пласт със същата дебелина и т.н. до получаването на куп с посочената по-горе височина и с дължина според мястото, количеството на отпадъците и нуждите. Най-отгоре компостният куп се покрива с 10 - 15 см почва. Периодично материалите от компостния куп се разбъркват (лопатират се), за да навлезе въздух, който улеснява разлага нето им, и се поливат с вода или с торова течност. Компостът е готов, когато всички материали, от които е приготвен, са напълно разложени - след 7-8 месеца до 1 година.

Как реагират цветята при промяна на осветле­нието?

Независимо че отделните видове цветя имат конкретни изисквания по отношение на светлината, които е необходим да се спазват, трябва да се отбележи, че те се приспособя ват към условията на осветление, при които са поставени Всяко разместване може да повлияе отрицателно върху по­нататъшното им развитие и да доведе до опадване на цвет­ните пъпки, пожълтяване и опадване на листата, смущения в растежа и пр.

Наред с това трябва да се знае, че цветята реагират опре­делено и на дължината на деня. Във връзка с това те се де­лят на растения на късия ден (залагат цветни пъпки само прс условията на къс ден), растения на дългия ден и неутралн растения.

Хидропонното хранене на растенията.

Хидропонното хранене на растенията се състои в подаването на хранителни водни разтвори от макро и микроелементи на кореновата система на растенията. В производствени условия това става в стелажи - корита, запълнени с инертен материал (керамзит, чакъл, пластмасови иглици и др.). В тях се отглеждат растения за получаване на отрязани цветове и саксийни растения до момента на предлагането им на пазара. Нивото на хранителния разтвор се поддържа чрез помпа.

Саксиите с растенията постъпват за продажба поставени в специални по форма и големина пластмасови или гледжосани керамични съдове, в които се налива до определено ниво от хранителния разтвор. Саксиите са с много дупки, за да могат растенията да поемат от разтвора. Те биват три типа. Първият тип саксии са най-широко внедрени в практиката. При тях главната част от кореновата система на растенията се намира в хранителния разтвор. Вторият тип саксии се наричат саксии на Клетте и са по-устойчиви, но по-скъпи. Третият тип саксии са най-подходящи, тъй като са с размери, които дават възможност да се пренасят направо в гледжосаните съдове. По този начин се избягва презасаждането на растенията, което се прави при първите два типа саксии.

Ролята на микроелементите в живота на растенията.

Микроелементите са вещества, които са абсолютно необходими за растежа и развитието на растенията и въпреки че им са нужни в минимални количества, трябва да се намират в почвата. Наред с основните хранителни елементи (азот, фосфор и калий) цветята изискват много други хранителни елементи, като бор, бром, хлор, алуминий, желязо, йод, си лиций, магнезий, мед, молибден, натрий, сяра, цинк и др. Те са необходими в такива малки количества, че често при то ренето не им се обръща внимание. Обикновено във всяка почва, образувана в резултат на изветряне, те се съдържат в достатъчни количества.

Какво трябва да се знае най-напред при отглеждането на саксийни цветя?

Първото нещо, което трябва да се знае при отглеждането на саксийни цветя, е това, че кореновата система на растенията се развива в малък обем почва, поради което тя (почвата) трябва да бъде богата с хранителни вещества и с бактерии. Освен това трябва да се знае, че саксийните цветя винаги предявяват по-големи изисквания към почвата, отколкото от глежданите на открито. Обикновено за стайните и за оран жерийните цветя, отглеждани в саксии или върху стелажи, се правят почвени смеси от различни видове пръст, като се имат предвид особеностите и изискванията на отделните видове цветя.

Защо към почвените смеси се прибавя мъх?

За да се придаде по-голяма рохкавост, лекост и хигроскопичност на почвата, към нея се прибавя бял блатен мъх (сфагнум), който предварително се протрива през сито. Такива почвени смеси се използват за прорастване на едри семена (като семената на муза и други тропични растения), при форсажа на момината сълза и при отглеждането на орхидеи.

Достатъчен ли е оборският тор, за да се осигури нормално хранене на растенията?

Не бива да се разчита само на оборския тор за задоволява­не нуждите на цветните култури от хранителни вещества. Оборският тор е най-важното почвоподобряващо средство. Той обаче обогатява почвата преди всичко с хумус. Съдър­жанието на хранителни вещества в него не е много високо (около 0,5% азот, 0,25% Р205, 0,6% калий и 0,32% калций). Поради това добри резултати може да се получат само ако се внесат големи количества оборски тор, което не винаги е възможно, или ако допълнително се внесат и известни коли­чества неорганични (минерални) торове.

Какво представлява "уморяването" на почвата?

"Уморяване" на почвата се наблюдава тогава, когато дадена култура се отглежда върху една и съща площ в продълже ние на много години. По отношение на причините за "уморяване" на почвата има различни теории. Смята се, че "уморяването" на почвата се дължи не само на това, че да дено растение изтощава почвата едностранно, но и на това, че то отделя вещества, които потискат растежа на растени ето от същия вид върху дадената леха. Ето защо трябва да се държи сметка какви култури се отглеждат върху отдел ните лехи, за да не се допуска дадена култура да идва на едно и също място по-рано от 2 - 3 години. За да се избегне "уморяването" на почвата и за да се предпазят растенията от болести и неприятели, трябва да се осигури правилно редуване на културите върху отделните площи.

Какво се разбира под въздушно хранене на растенията?

От въздуха растенията получават необходимия за живота си кислород, въглероден двуокис и някои други негови съставки. Въздухът представлява смес от газове, най-вече от азот и кислород. Освен това в него има водни пари и прах. Поняко га във въздуха се съдържат и известни количества вредни газове, отделящи се при някои промишлени производства, които се понасят различно от различните растения. Кислородът се усвоява от растенията чрез дишането, което е постоянно. Надземните части почти винаги са добре под сигурени с кислород, а подземните (корените) - не винаги. Ето защо всички мероприятия, чрез които се улеснява дос тъпът на кислород до корените на растенията, като премах ване на почвената кора, подобряване структурата на почвата и др., водят до развитие на силна коренова система, респ. до добро развитие на растенията. Веднага трябва да се отбележи, че за доброто проникване на кислород ДО корен на растенията има значение и степента на задържане на дата в почвата, т.е. водата и въздухът са антагонисти - там, където има вода, достъпът на въздуха е почти невъзможен. Ето защо почви, върху които се задържа вода след поливане или дъжд, са неподходящи за отглеждане на цветя. За отти чане на излишната вода при поливането на саксийните цветя върху отцедния отвор на саксията се прави т.нар. дренаж. Недостигът на кислород в почвата води до отслабване на дишането, а оттам и до по-лошо постъпване на хранителни вещества от почвата. Това се отразява отрицателно върху растежа и развитието на растенията.

Въглеродният двуокис се образува при горенето на различни материали, при гниенето на органични отпадъци, а също и при дишането на организмите. Той е абсолютно необходим за растенията, защото от него и от слънчевата енергия в листата се синтезират най-сложните органични съединения. Трябва да се има предвид, че въглеродният двуокис дава положителен ефект само при наличността на светлина и на достатъчно листа, които да го усвояват чрез устицата си. Когато листата не синтезират и не натрупват органична мате рия, теглото на растението бързо намалява. Причината е, че натрупваните резерви се разграждат в резултат на дишането. Въглеродният двуокис е по-тежък от въздуха и затова се наслоява в ниските слоеве на атмосферата. През деня кон центрацията му над растенията е по-ниска, отколкото през нощта, тъй като през деня те го поглъщат за фотосинтезата, а през нощта в резултат на дишането го отделят като отпа дъчен продукт.