Защитени видове - Смрадлика

Видът не е защитен, но потенциална заплаха за него е свръхексплоатацията на находищата му. Препоръчва се еднократното черпене от популацията да НЕ превишава 70% от нея. Повторното черпене от находищата на Смрадлика при наличие на по-големи запаси се препоръч ва след 2-3 години

Бегонии - гордоста на цветаря

Това е може би най-богатият на видове род, който според някои специалисти има между 1000 и 2000 хибрида. Носи името на големия френски ботаник Мишел Бегон (1638-1710). Има миниатюрни бегонии, подходящи за гледане в терариуми, и гиганти, достигащи два метра; бегонии с множество малки кръгли листенца и бегонии с нарязани като звезди листа с диаметър до 30 см. Някои растат като малки храстчета, изцяло покрити с гроздове ярки цветове, на други цветовете висят като тежки букети от върховете на стъблата, трети ги крият под прекрасни писани листа, които нямат равни по красота в растителния свят.

Грижи за Брахихитон / Brachychiton rupestris

Обича слънце и силна светлина, а през зимата температурата не бива да пада под 12°С. Много е важно да се полива крайно оскъдно и никога да не се преполива. Оставете почвата добре да изсъхне между две поливания. През лятото Брахихитон трябва да се подхранва всеки месец със слаб разтвор. Ако листата му започнат да падат, значи сте го преполели.

Как става размножаването чрез отводи?

Чрез отводи (положници) се размножават някои видове декоративни храсти, като клематис, някои рози и др. Най-често се използват следните видове отводи: обикновен, змиевиден, китайски и въздушен.

При обикновения отвод се използват клонки, които напролет се полагат към дъното на предварително изкопана до майчиното растение ямка с дълбочина и ширина 12-15 см. Клонката се прикрепя към дъното на ямката чрез дървена кукичка и се покрива с пръст, а върхът й се оставя да стърчи над повърхността на почвата, като най-често се привързва към колче. До есента покритата част се вкоренява и се получава нвво растение (само едно), което се отделя от майчиното.

Някои видове увивни или влачещи се храсти, които образуват тънки и дълги клонки, като клематис, ампелопсис и др., се размножават чрез т.нар. змиевиден отвод. При него дадена клонка се заравя на отделни места по нейната дължина, а на други остава на повърхността.

При китайския отвод около майчиното растение се изкопава кръгла вдлъбнатина с ширина и дълбочина около 10 см, в която радиално се разполагат леторасти и се прикрепят с дървени куки и не се заравят с пръст. Когато от пъпките се развият леторасти, дълги 15-20 см, прилежащите към тях нискостоящи листа се отстраняват, а в основата на всеки млад летораст се правят нарези с остро ножче. След това отводите се покриват с лека градинска пръст, като върховете на младите леторасти се оставят да стърчат над повърхността на пръстта. До есента отделните фиданки са вкоренени и се отделят от майчиното растение. При китайския отвод от едно растение се получават много повече растения, отколкото при другите отводи.

Как става размножаването чрез луковици и грудколуковици?

Повечето от луковичните цветя се размножават чрез малки луковички, които се образуват в неголямо количество странично на големите луковици. При някои видове (например при зюмбюла) образуването на такива луковички може да с предизвика и изкуствено, като се направят кръстовидни на рези на дъното на луковицата. По този начин луковицата майка дава голям брой малки луковички, а самата тя умира Някои видове крем образуват в пазвите на листата малки луковички, чрез които могат да се размножават. Други видове (царската лилия и др.) в мястото над луковицата, къде то стъблото образува придатъчните (допълнителните) коре ни, образуват многобройни малки луковици, които също служат като размножителен материал.

Луковиците на луковичните цветя се засаждат през есента като малките луковички се засаждат отделно от големите и по-гъсто и не се изваждат 2-3 години. Дълбочината на засаждане на луковиците е в зависимост от вида и от характера на почвата (на по-леки почви засаждането е по-дълбоко, а на по-тежки - по-плитко).

Гладиолите, минзухарите, монбрецията и др. се размножават чрез грудколуковици. Грудколуковиците представляват грудки, но външно наподобяват луковица, поради което в практиката у нас се наричат луковици. Засадената грудколуковица образува една до няколко заместващи грудколуковици и многобройни малки грудколуковички, а самата тя умира.

Как става размножаването чрез коренови резници?

Размножаването чрез коренови резници се практикува при някои многогодишни цветя (дамско сърце, многогодишен мак и др.). За целта през есента или през пролетта корените на растенията се нарязват с остра ножица на парчета, дълги 4-5 см, след което отрезите, които се правят перпендикулярно на оста, се заглаждат с остро ножче. Дебелината на резниците зависи от вида, но най-добри са резниците с дебелина от молив до човешки пръст. Кореновите резници се засаждат прави в редове в сандъчета или в терини, напълнени със смес от песъчливо-чимова и торфена пръст. Сандъчетата и терините се поливат и се поставят на топло в парник, а след покарването на резниците се излагат на светлина. Младите растения се засаждат поотделно в саксийки, а през есента или през пролетта на следващата година - на постоянно място.

В кои случаи се прибягва до размножаване чрез резници?

До размножаване чрез резници се прибягва в случаите, когато при семенно размножаване не може да се получи ран цъфтеж (гергина); когато се цели получаването на значителни количества напълно еднообразен материал, какъвто не винаги може да се получи чрез семена (колеус, агератум и др.); когато се размножават пълноцветни (кичести) форми растения, при които завръзът на семена е нищожен или въобще семена не се образуват (карамфили, петуния и др.).
Резниците представляват отделени части от корените, стъблата или листата на майчиното растение, които поставени при подходящи условия, образуват корени и се развиват в нови растения.
В зависимост от коя част са взети, различават се коренови, стъблени и листни резници. При цветята се използват и трите вида резници.

кои са начините за вегетативно размножаване?

Начините, които се използват за вегетативно размножаване, са следните:
• Вкореняване на отделени от майчиното растение части (резници, луковици и грудколуковици).
• Вкореняване на неотделени от майчиното растение коренови и стъблени части (издънки, отводи, столони и др,).
• Присаждане на пъпки или на резници.

Кои са предимствата и недостатъците на вегетативното размножаване?

Главните предимства на вегетативното размножаване са, че получените растения са напълно изравнени и отговарят изцяло на майчините растения, от които са взети вегетативните части, и че встъпват по-рано в цъфтеж, отколкото получените по семенен път (например лалето). Сериозен недостатък на вегетативното размножаване е, че при него се предават всички болести (вирусни и др.), от които страдат (ако страдат, разбира се) майчините растения.

Засаждане на цветя в парници

Сеитбата в култивационни съоръжения (оранжерии, парници или тунели) се извършва направо в почвата (лехите) на съоръжението или в сандъчета, терини или саксии. Сеитбата направо в почвата на култивационните съоръжения се извършва по същия начин, както на открито.

При сеитба в сандъчета, терини или саксии те предварително се дезинфекцират, на дъното им се прави дренаж (върху от-цедния отвор се поставят парчета от счупени саксии с изпъкналата част нагоре и слой едрозърнест речен пясък) и се пълнят с пресята, лека и умерено навлажнена подходяща почвена смес. С малка дъсчица или летва пръстта се изравнява и се притиска леко, след което се пристъпва към сеитба. Засетите семена се покриват с тънък пласт от същата ситно пресята пръст, а много дребните (бегония, глоксиния, лобелия и др.) не се покриват. Посевът се полива с лейка с много ситна решетка, а в случаите, когато семената не се покриват - с пулверизатор или терините се потапят в съд с вода.

Върху съдовете със засети семена, които не се покриват, се поставя стъкло, след което се преместват на тъмно или се покриват с хартия. Така се създават по-благоприятни условия (поддържа се по-постоянна температура и се предпазва от изсъхване повърхностният слой) за поникване на семената. На засетите сандъчета, терини или саксии се поставят етикети, на които са обозначени видът и сортът, който е засят, както и датата на сеитбата.

Как се извършва сеитбата на открито?

На открито се сеят семената на всички двугодишни цветя, като градинска теменуга, парички, незабравки, силене, градинска ружа и др.

От едногодишните видове цветя на открито се сеят невзискателните и бързо растящите (невенът, кореопсисът и др.), непонасящите разсаждане (маковете, ешолцията, шибоите и др.) и видовете за късен цъфтеж (едногодишните астри, декоративният грах и др.).

На открито се сеят и семената на голям брой многогодишни видове цветя, като лупина, многогодишен делфиниум и др. Почвата в лехите, предназначени за посев, се обработва, изравнява се добре, като се отстраняват камъните и буците пръст, след което се пристъпва към сеитба. При разпръсната сеитба семената се притъпкват с дъска или с дървен валяк и лехите се покриват с компост, добре разложен оборски тор или торфена пръст и по-рядко с пясък, като дебелината на покривката зависи от едрината на семената, след което се полива с лейка.

При редова сеитба семената се покриват най-напред с пръстта от отворените браздички (при положение, че се сее ръчно, а не с редосеялки), след това лехите се валират или се притъпкват и се покриват с компост, добре разложен оборски тор, торфена пръст или пясък. На отделните видове и сортове се поставят съответни етикети с обозначение на вида и сорта и датата на сеитбата, след което лехите се поливат.

Kолко дълбоко се сеят цветните семена?

Дълбочината на засяване на цветните семена има голямо значение. При излишно удълбочаване на сеитбата се забавя прорастването на семената и има опасност те да загинат поради отсъствие на кислород. При много плитка сеитба семената може да не поникнат поради липса на влага в повърхностния почвен слой.

Дълбочината на засяването се определя най-вече от едрината на семената - колкото те са по-едри, толкова по-дълбоко се засяват и обратно. Препоръчват се следните дълбочини на засяване на цветните семена: при дребни семена 0,5 см, при средно едри 1,5 см и при едри 3 см. Тук трябва да се допълни, че съвсем дребните и леките семена, като семената на бегониите, примулите, глоксинията и др., изобщо не се заравят и се сеят върху повърхността на почвата, като често се поливат и се предпазват от преките слънчеви лъчи чрез засенчване.

Освен от едрината на семената дълбочината на засяването зависи и от вида и характера на почвата: при тежки и влажни почви семената се сеят по-плитко, а при сухи почви - по-дълбоко. Освен това пролетните посеви се сеят, общо взето, по-плитко от есенните.

Какви качества трябва да притежават цветните семена?

Цветните семена трябва да имат преди всичко висока чистота и кълняемост.
Чистотата на семената има особено значение при определяне количеството на семето, което трябва да се засее на единица площ, т.е. при определяне на сеитбената норма (при по-голяма чистота сеитбената норма ще бъде по-малка и обратно). Под чистота на семената се разбира процентното количество чисти семена от общото тегло на дадена партида семена.
Кълняемост на семената е способността им към прорастване (покълнване) и се определя от броя на покълналите семена, изразен в проценти от тяхното общо количество. Кълняемостта на семената на различните видове растения се запазва различно дълго време. Това зависи както от вида, така и от условията на съхраняването им, което трябва да става в сухо, прохладно и добре проветрявано помещение.и при температура 5°С.

РАЗМНОЖАВАНЕ ЧРЕЗ СЕМЕНА

Едногодишните и двугодишните цветя се размножават чрез семена, а многогодишните - чрез семена и вегетативно.

Кои са предимствата и недостатъците на размножаването чрез семена?
При много от цветята размножаването чрез семена е единственият начин на размножаване. По-важните му предимства са, че дава възможност да се произведат за кратко време големи количества посадъчен материал, да се получат нови сортове, често съвсем различни от родителските форми, да се избегне заразата от вирусни болести и др. Основен недостатък на размножаването чрез семена е, че само самоопрашващите се растения запазват добре сортовите си качества. При кръстосаноопрашващите се растения е невъзможно да се запазят особеностите на сорта без специален отбор. Освен това при този начин на размножаване растенията цъфтят по-късно в сравнение с получените по вегетативен път.