Какво се разбира под въздушно хранене на растенията?

От въздуха растенията получават необходимия за живота си кислород, въглероден двуокис и някои други негови съставки. Въздухът представлява смес от газове, най-вече от азот и кислород. Освен това в него има водни пари и прах. Поняко га във въздуха се съдържат и известни количества вредни газове, отделящи се при някои промишлени производства, които се понасят различно от различните растения. Кислородът се усвоява от растенията чрез дишането, което е постоянно. Надземните части почти винаги са добре под сигурени с кислород, а подземните (корените) - не винаги. Ето защо всички мероприятия, чрез които се улеснява дос тъпът на кислород до корените на растенията, като премах ване на почвената кора, подобряване структурата на почвата и др., водят до развитие на силна коренова система, респ. до добро развитие на растенията. Веднага трябва да се отбележи, че за доброто проникване на кислород ДО корен на растенията има значение и степента на задържане на дата в почвата, т.е. водата и въздухът са антагонисти - там, където има вода, достъпът на въздуха е почти невъзможен. Ето защо почви, върху които се задържа вода след поливане или дъжд, са неподходящи за отглеждане на цветя. За отти чане на излишната вода при поливането на саксийните цветя върху отцедния отвор на саксията се прави т.нар. дренаж. Недостигът на кислород в почвата води до отслабване на дишането, а оттам и до по-лошо постъпване на хранителни вещества от почвата. Това се отразява отрицателно върху растежа и развитието на растенията.

Въглеродният двуокис се образува при горенето на различни материали, при гниенето на органични отпадъци, а също и при дишането на организмите. Той е абсолютно необходим за растенията, защото от него и от слънчевата енергия в листата се синтезират най-сложните органични съединения. Трябва да се има предвид, че въглеродният двуокис дава положителен ефект само при наличността на светлина и на достатъчно листа, които да го усвояват чрез устицата си. Когато листата не синтезират и не натрупват органична мате рия, теглото на растението бързо намалява. Причината е, че натрупваните резерви се разграждат в резултат на дишането. Въглеродният двуокис е по-тежък от въздуха и затова се наслоява в ниските слоеве на атмосферата. През деня кон центрацията му над растенията е по-ниска, отколкото през нощта, тъй като през деня те го поглъщат за фотосинтезата, а през нощта в резултат на дишането го отделят като отпа дъчен продукт.