Каква подготовка на минералните торове е необходима преди внасянето им в почвата?

Повечето от минералните торове са хигроскопични и с течение на времето се сбиват на буци. Затова, преди да бъдат внесени в почвата, те трябва добре да се наситнят, което спомага, от една страна, за равномерното им разпръскване и разпределяне в почвата и, от друга, за избягване на опасността от изгаряния на растенията.

Какво е значението на ниските температури като средство за форсаж?

Ниските температури регулират продължителността на ес тествения и на принудителния покой. Прилагат се при видо вете, предназначени за по-късно форсиране. Растенията се внасят в помещения с ниска температура, при която се удължава естественият покой. Този начин на форсиране се прилага при люляка, момината сълза, лилиумите, гладиолите и др. Внесените през периода на покой в специ ални хладилни камери растения (коренища от момина сълза, луковици от лилиум, грудколуковици от гладиоли и др.) се вадят на партиди и се поставят при благоприятни условия, за да започне развитието ми.

Ниските температури при някои култури се използват за скъсяване периода на покой и за подтикване към по-бързо развитие. Охладените луковици от лалета и зюмбюли се развиват с 10 - 15 дни по-рано.

Какви средства се използват за Форсаж на растенията?

Средствата за форсаж, чрез които може да се съкрати пе риодът на естествения покой или да се удължи периодът на принудителния покой на различните декоративни растения, са ниската температура, водната баня, парата, засушаване то, етерните пари и др.

Растението може да се извади от състояние на принудителен покой само ако му бъдат осигурени необходимите условия за растеж. Когато целта е да се получават цветове от даден вид по-продължително време, удължава се периодът на принуди телния покой (при гладиолите). По този начин, като се прила гат различни методи на форсаж съобразно с особеностите и изискванията на отделните декоративни растения, може да се получат цъфтящи растения през цялата година.

Кога се премахват цветовете на растенията през вегетационния период, предшестващ форсажа?

Цветовете на растенията се премахват, когато започнат да се обагрят.
Резитбата на цветоносната дръжка оказва голямо влияние върху едрината и добива на луковиците. С премахването на цветоносната дръжка и на листата се отстранява асимили ращата площ, необходима за натрупване на хранителна суб станция.

Загубите в добива на луковици при беритбата на цветове са следните: резитба с 1 лист - 30 до 40%; резитба с 2 листа -40 до 80%; резитба с всички листа - 100%.

Как се подготвят растенията през вегетационния период, предхождащ Форсажа?

Успехът на форсажа зависи от подготовката на растенията през вегетационния период, който го предхожда. Тази под готовка трябва да помогне за натрупване на възможно най-големи запаси от хранителни вещества в растенията и за за лагане на достатъчно на брой силно развити цветни пъпки. За целта е необходимо да се спазват всички агротехнически изисквания, които осигуряват нормалното развитие на растенията с оглед получаването на здрав и добре развит по садъчен материал. Например през февруари покаралите лалета се подхранват с 20 кг азотен тор, 30 кг суперфосфат и 15 - 20 кг калиев сулфат на декар. През време на вегетация та са необходими редовно плевене, борба срещу болестите и неприятелите и отстраняване на заболелите растения. По лива се при необходимост, за да се поддържа оптимална влажност.

За да се получат добре развити луковици, цветовете трябва да се премахват чрез окършване (ръчно или машинно) без дръжка. Окършените цветове се събират и се изхвърлят да леч от района, където се отглеждат лалета.

Какво представлява Форсажът на декоративните растения?

Агротехническите методи, насочени към получаване на цъф тящи растения в необичайно за тях време, т.е. когато в ес тествена обстановка те се намират в състояние на покой, се нарича форсаж, форсажът има извънредно голямо значение, тъй като спомага за предлагане на пазара на повече и по-разнообразни цветя най-вече през зимните месеци, когато търсенето на цветя е най-голямо.

Като се знаят особеностите и изискванията на отделните декоративни растения и като се прилагат различните методи на форсаж, може да се разполага с цъфтящи растения през цялата година.

В зависимост от времето на цъфтеж се различават ран фор саж, когато форсажните растения цъфтят в началото на януари, полуран, когато цъфтят в края на януари и през февруа ри, и късен, когато цъфтят през март.

В кои случаи се полива с лейка, с маркуч или с течаща вода?

С лейка се полива за поддържане на влажността в лехи, в които са засети семена или са поникнали млади растения, за окъпване на листно-декоративните видове и за оросяване с цел поддържане на атмосферната влажност. С маркуч се поливат цветята на малки площи, обикновено в домашната цветна градина.
С течаща вода се поливат цветята на големи площи.

Какво представлява костеното брашно?

Костеното брашно се получава от смилането на обезмастени и обезклеени кости. Има сив цвят, не е хигроскопично и затова при съхраняване не се сбива на буци. Съдържа 29 -34% фосфор, 1,2 - 1,7% азот и до 45% калций (варовик). Използва се за торене на кисели почви. Напоследък не се прилага много.

Може ли да се предпазят младите растения от силното слънчево греене?

За да се намали изпаряването на вода при сухо и топло време, а също и за да се предпазят младите растения от палещите слънчеви лъчи, прибягва се до засенчване. Напролет се засенчват преди всичко младите поници от някои едногодишни цветя (циния, астри), засети в открити лехи. За засенчване се използват клони с листа от дървета и храсти и по-рядко тъканна материя (зебло) и др. Някои цъфтящи (хортензия, циклами) и листно-декоративни видове, които не понасят силно слънчево греене, през летните месеци се отглеждат на открито, като им се изгражда сенник.

Каква трябва да бъде водата за поливане и оросяване на цветята?

Водата, която се използва за поливане и оросяване на цветята, не трябва да съдържа вредни вещества. Най-подходящи за поливане и оросяване са речните води. Подпочвените води често съдържат много соли в концентра ция, вредна за цветята.

Води, които съдържат повече вар и магнезий, не са подходя щи за оросяване и поливане на циклами, хортензии и др. За да се направи твърдата вода по-мека, прибавя се оксалова киселина по 22,5 мг на 1 л вода.

Температурата на водата за поливане и оросяване трябва да бъде близка до температурата на въздуха. Студената вода потиска развитието на растенията.

От какво се определя водният режим на цветните култури?

В живота на растението водата освен физиологично значение има и терморегулиращо. Изпаряването й чрез листата предпазва растението от прекомерно прегряване през топлите летни дни, което може да доведе до спиране на био химичните процеси в листата, до умиране на растенията или до предивременно преминаване в покой. Съдържанието на вода в растенията зависи от вида от сорта и от фазата на растеж и развитие. Тези условности и водният запас в почвата определят водния режим при цветята.

Как се групират цветните култури в зависимост от изискванията им към почвената и въздушната влажност?

Според изискванията си към водата декоративните растения се отнасят към следните групи:
• Водни растения - растящи във водни басейни (водна ли лия).
• Блатни растения - растящи във влажни места (блатен ирис, кала и др.).
• Сухолюбиви растения - устойчиви на суша (кактуси, някои тлъстигови и др.).
• Растения, изискващи умерена почвена влажност - тук спа дат повечето от декоративните растения.

Как се засаждат луковиците за топъл фОРСАЖ?

Луковиците за топъл форсаж се засаждат в саксии №9 или 10 или в сандъчета. В едно стандартно сандъче се засаждат 30 - 35 луковици от лалета, 18-24 луковици от зюмбюл, 30- 35 луковици от нарцис. Почвата трябва да бъде 3 см под ръба на саксията или сандъчето. Луковиците се нареждат, без да се притискат, за да не се уплътни мястото, където ще се развият младите коренчета. След това се покриват с 1 -2 см почвена смес, така че 1/3 от тях да остане над повърх ността на почвата.

Засадените с луковици сандъчета се подреждат едно до друго на предварително нивелирано място (ровник) близо до оранжерията, поливат се обилно с вода, покриват се с около 15 см пясък, а отгоре се разхвърля около 20 см слама. Това се прави, за да се изолират засадените луковици от влияни ето на външната температура. С почвени термометри се следи температурата в ровника, която през първите седмици след засаждането трябва да бъде 9 - 12°С, през следващи те шест седмици - 9°С и до внасянето в оранжерията - 5°С. При повишаване на температурата се полива по-често или се увеличава покривният пласт от слама.

Кога се поливат и се оросяват цветята?

Цветята, отглеждани на открито, се поливат сутрин или ве чер. Поливането им през топлите обедни часове води доързо изпаряване на водата, без да може да достигне до корените на растенията.

Необходимостта от поливане се определя по външния вид на I растенията и почвата или по влажността й. Външните приз наци, по които се съди за нуждата от поливка, са изсъхване то на повърхностния почвен слой и увяхването на листата на растенията в следобедните часове.

Как влияят ветровете върху развитието на растенията?

Ветровете имат решаващо значение за състоянието на вре мето. Те могат да допринесат за по-топло или по-студено време, за по-влажен или по-сух въздух. Особено значение има вятърът в приземния въздушен слой. Той усилва изпаряването на вода от почвената повърхност и от растенията. Ветровете често действат на растенията и механично: от-чупват леторасти, предизвикват полягане. В борбата с ветровете голямо значение имат защитните по яси.

Когато движението на ветровете е перпендикулярно на ре довете на растенията, вятърът преминава над културата и само частично прониква между растенията. У нас преобладават северозападните ветрове създаване на благоприятен микроклимат и на условия за развитие на цветята.

Как се осигурява необходимата почвена влажност?

Ако се съпостави количеството на постъпилата в почвата вода от падналите дъждове с нуждите на растенията от во да, ще се види, че то е достатъчно не само за растенията, но и за покриване на разходите по нормалното изпаряване от повърхността на почвата. На практика обаче растенията из питват недостиг на вода, което се обяснява с огромните за губи на вода от изтичането й в реки и водоеми, от усвоява нето й от плевелната растителност, от излишното почвено изпаряване и пр.

Проникването на водата в почвата и нейното запазване за висят преди всичко от състоянието на почвата. Ако почвата е рохкава, цялото количество паднала чрез дъждовете вода прониква в нея. Изпаряването от богати и буферни почви е крайно ограничено. Запасът от вода в такива почви е приб лизително 85% от постъпилата вода.
За задържане на почвената вода значение има и релефът на площта. На пресечени и наклонени терени водата не успява напълно да проникне в почвата.

Снегозадържането е важен начин за водозапасяване. Необходими мероприятия за натрупване на вода в почвата са обработките, мулчирането, борбата с плевелите и др. За повечето цветни култури подпочвената вода трябва да бъде не по-близо от 2 м от повърхността на почвата. Нуждите на растенията от вода се определят от редица условия-гъстота на засаждане, хабитус на растенията, пери од на развитие, листна повърхност и др.

Как да се предпазят цветята от пролетните и есенните мразове и слани и от високите летни температури?

Падането на слани късно през пролетта и рано през есента е характерно явление за нашите климатични условия. През пролетта то може да причини сериозни повреди на младите едногодишни цветни видове, а през есента - предивременно спиране на цъфтежа на много едногодишни и многогодишни цветя. За да се предпазят цветята на по-малките площи, из ползват се рогозки, полиетиленови платна и др., а когато са на по-големи площи, пристъпва се към задимяване чрез за палване на растителни остатъци, разположени на купчинки по цялата площ. Запалват се сутрин, когато температурата на въздуха се понижи до 2 - 3°С. Задимяването продължава до изгряване на слънцето и затопляне на почвата. За борбата с ранните есенни слани са полезни и поливането на почвата и оросяването на растенията. По този начин се увеличават топлопроводността и влажността на приземния въздушен пласт, като същевременно се намалява топлинното излъчване на почвата и на растенията. За предпазване от високите температури през летните ме сеци се препоръчва засенчване, поливане и напръскване на растенията, за да се повиши влажността на заобикалящия ги въздух.