Ако се съпостави количеството на постъпилата в почвата вода от падналите дъждове с нуждите на растенията от во да, ще се види, че то е достатъчно не само за растенията, но и за покриване на разходите по нормалното изпаряване от повърхността на почвата. На практика обаче растенията из питват недостиг на вода, което се обяснява с огромните за губи на вода от изтичането й в реки и водоеми, от усвоява нето й от плевелната растителност, от излишното почвено изпаряване и пр.
Проникването на водата в почвата и нейното запазване за висят преди всичко от състоянието на почвата. Ако почвата е рохкава, цялото количество паднала чрез дъждовете вода прониква в нея. Изпаряването от богати и буферни почви е крайно ограничено. Запасът от вода в такива почви е приб лизително 85% от постъпилата вода.
За задържане на почвената вода значение има и релефът на площта. На пресечени и наклонени терени водата не успява напълно да проникне в почвата.
Снегозадържането е важен начин за водозапасяване. Необходими мероприятия за натрупване на вода в почвата са обработките, мулчирането, борбата с плевелите и др. За повечето цветни култури подпочвената вода трябва да бъде не по-близо от 2 м от повърхността на почвата. Нуждите на растенията от вода се определят от редица условия-гъстота на засаждане, хабитус на растенията, пери од на развитие, листна повърхност и др.
0 коментара:
Публикуване на коментар