Форсаж на многогодишни цветя

Най-масово форсажът се прилага при лалетата, зюмбюла и нарцисите. От луковичните цветя се форсират още кокичетата и лилиумът (кремът), а от клубенолуковичните - минзухарите, гладиолите и фрезията.
От многогодишните цветя на форсаж се подлагат дицентрата (дамското сърце) и божурът.
От храстите най-широко е застъпен форсажът на розите.

Какво трябва да се направи при Форсажа на момината сълза?

Момината сълза се поддава на форсаж. Използват се цветни пъпки (те са по-дебели и тъпи) с част от коренището. За тази цел към края на септември, след като листата изсъхнат, подземните коренища се изваждат. Оформените цветни пъпки се изрязват с 1 - 2 см от страничните коренища. Навързват се на снопчета, заравят се в пясък на сенчесто и от-цедливо място и се покриват с угнила слама.

Към края на декември кълновете се внасят на партиди за форсиране. Най-напред се натопяват във вода с температура 30 - 35°С за 12 - 14 часа. След това се изваждат и се засаждат в цветарски сандъчета с размери 50x30x10 см. В сандъче се засаждат по 120 - 150 кълна. Отдолу на сандъ-чето и между кълновете се поставя тънък пласт от чист мъх. Мъхът поддържа равномерна влажност и температура на растенията и не ги замърсява. Растенията се оросяват редовно с темперирана вода и се поддържа температура 25 -30°С. След 20 - 30 дни се появяват цветовете и температурата се намалява постепенно до 15°С.

Осветяването по няколко часа в началото на форсажа ускорява цъфтежа.

Кои цъфтящи видове се Форсират?

Храстите, които се подлагат на форсаж, според времето на цъфтежа се делят на три групи:
• Ранни (японска дюля, акация, форзиция, люляк, прунус и др.) - цъфтят през декември и януари.
• Средно ранни (вайгелия, спирея и др.) - цъфтят през февруари - март.
• Късни ( клематис ) - цъфтят през април-май.
В зависимост от клонките, на които се развиват цветните пъпки, храстите се делят също на три групи:
• Храсти, чиито цветни пъпки се формират непосредствено върху миналогодишните клонки - акация, форзиция, прунус и др.
• Храсти, чиито цветни пъпки се формират върху стари, къси странични клонки - клематис, филаделфус.
• Храсти, чиито цветни пъпки се формират върху новопокарали леторасти - рози, люляк, хортензия и др. При тези храсти се прави къса резитба на 2 - 3 очи, за да се образуват малко, но силни леторасти.
За форсаж се използват главно храсти с опадващи листа -люляк, роза, форзиция и др.

Може ли растенията да се Форсират, без да се използва отопление?

Късният форсаж на лалетата и на някои многогодишни видове (момина сълза и теменуги) се осъществява, без да се използва отопление. Растенията се засаждат в лехи, дълги 8 м и широки 1,5 м. В началото на февруари върху лехите се поставят парникови каси и рамки; при снежна покривка снегът от лехите предварително се отстранява. От слънчевото греене въздушната и почвената температура в парниците се повишават и растенията започват бързо да се развиват. Добре е през нощта парниците да се покриват с рогозки или стари килими, а при топло слънчево време и при наличност на повече влага да се проветряват, за да се избегне развитието на някои гъбни болести. Късният, или студеният форсаж, може да се проведе и като в началото на февруари върху засадените лехи се изградят полиетиленови тунели. Този начин на форсаж е лек и евтин, но чрез него не може да се задоволят нуждите от цветя през януари, февруари и началото на март, когато търсенето е най-голямо.
Лалетата от студен форсаж започват да цъфтят към края на първото десетдневие на март.

Технологията на отглеждане, за да цъфтят гладиолите в началото на март

Грудколуковиците се изваждат от почвата до 10-и - 15-и септември. Просушават се и се подлагат за 4 седмици на температурна обработка. Засаждат се в оранжериите от 20.XI. до 1.XII. До края на декември растенията трябва да бъдат добре вкоренени с 1 - 3 листа, а в края на януари - с 5-6 листа. Началото на цъфтежа на гладиолите настъпва през второто десетдневие на февруари, а масовият цъфтеж е в началото на март. Изкуственото осветление трябва да се включи в момента на масовото поникване на растенията, като допълнителното осветяване през декември и януари е 6 часа на ден, а през февруари - 5 часа.

Как се използва речният пясък?

Речният пясък има голямо значение при приготвянето на почвени смеси, тъй като ги прави по-рохкави. За предпочи тане е чистият едрозърнест промит речен пясък. Той може да се използва и за подобряване физичните свойства на тежки почви.

Какво представлява карбамидът?

Карбамидът е бяло до бледожълто кристално вещество, лесно разтворимо във вода, слабо хигроскопично при умерена въздушна влажност (при влажен въздух поглъща водните пари, в резултат на което се разводнява). Това е най-концентрираният твърд азотен тор. Съдържа 46% азот.

Какво представлява компостът?

Компостът се получава от разлагането на различни отпадъци от домакинството, които може да бъдат от органичен и неорганичен (минерален) произход: плевели, стъбла от различни растения, дворна смет, дървесна пепел, сажди, варови отпадъци, животински отпадъци, отпадъци от кухнята и др.

Какви обработки на почвата се препоръчват при отглеждането на цветя на открито?

Като основна обработка на почвата се препоръчва есенната оран или обръщането с права лопата (бел) на дълбочина 20 - 25 см, когато върху площта ще се засяват семена или ще се отглеждат едногодишни цветя, и на дълбочина 30 - 35 см, когато ще се засаждат многогодишни градински цветя. При обработката с права лопата почвата не се наситнява, а само се обръща грубо. Водата и ниските температури през зимата раздробяват едрите буци пръст и почвата става с едрозърнеста структура.

През пролетта повърхността на почвата се бранува или се култивира с ръчен култиватор. По този начин се води и борба срещу поникналите плевели.

В някои случаи се предприема и риголване на почвата, при което долният почвен слой идва отгоре, а горният - отдолу.

Какви са предимствата на хидропонното отглеждане?

Хидропонното отглеждане на декоративни растения има съ ществени предимства, поради което има и голямо бъдеще. По-важните са следните:
• Значително се опростява отглеждането на дадено расте ние, тъй като не са необходими някакви особени познания относно изискванията на растенията към почвените смеси.
• Улесняват се хората от големите градове, защото не е необхо димо да търсят почва за отглежданите декоративни растения.
• Растенията се поставят в красиви гледжосани съдове, кои то не пропускат вода и не повреждат мебелите.
• Избягва се опасността от заболяване на корените.
• За растенията не се полагат грижи в продължение на 3 - 4 седмици, когато разтворът трябва да се долее, и др.

Какви са изискванията на цветята към светлината?

През денонощието растенията получават повече разсеяна, отколкото пряка светлина.
Въглеродният двуокис се усвоява най-добре сутрин и в края на деня - през това време в слънчевата светлина преобладават червените лъчи. В обедните часове при силно слънчево греене растенията губят много вода, в резултат на което асимилационните функции на листата рязко спадат. Според изискванията си към светлината както едногодиш ните, така и многогодишните декоративни растения се отнасят към групата на светлолюбивите или на развиващите се на сянка растения. Освен тези две групи има и трета, растенията от която могат да се развиват и на полусянка. Към групата на светлолюбивите растения се отнасят повече то от цъфтящите едногодишни видове цветя - вербената, космосът, кореопсисът, флоксът, антиринумът, портулаката и някои от многогодишните - карамфилът, гайлардията, лупина-та, рудбекията, хризантемите и др.
Към растенията, които се развиват на полусянка, се отнасят голям брой цъфтящи и листно-декоративни растения.

Японската Мушмула / Eriobotrhya jponica

Есенно засаждане се допуска само през октомври. Разстоянията на засаждане между отделните дръвчета са 6x6 м, 6x4 м и 5x4 метра. Препоръчва се всяка година да се тори с добре разложен оборски тор: по 15-20 кг на младо дърво и 20-25 кг на плододаващо.
Резитбата е слаба, предимно насочена към формиране на короната. При плододаващите дървета се извършва след цъфтежа или след беритбата на плодовете, като се отстраняват сухите, счупените или сгъстяващите короната клони.

В много страни като Великобритания, Холандия и Германия японската мушмула се отглежда по-скоро за декоративни цели, отколкото заради плодовете. В България на открито може да се отглежда само в най-топлите райони. Най-подходящо е отглеждането й в различни съдове /керамични, дървени/ подобно на цитрусите, които се внасят в помещения до началото на първите мразове. Благоприятната температура за зимуване в помещенията е около 10°С. Съдовете се поставят на възможно най-светлото място и се полива само когато почвата изсъхне напълно. През ранна пролет дървото се изнася на открито, слънчево и защитено от ветрове място.

Какво е отношението на цветята към продължителността на деня?

Фотопериодичната реакция на растенията е свързана с продължителността на деня, характерна за дадена географска ширина. Растенията от умерения климат и от северните области залагат пъпки при дълъг ден, а растенията от южните области и някои от умерения климат започват да цъфтят по-рано при къс ден. Неутралните растения спрямо продължителността на деня цъфтят през едно и също време незави­симо от дължината на деня.