Име на български - "Чарли"
Официално име на латиница - "Charlie"
Хабитус - типично каскаден
Размери - при нашите условия може да провисне до над 50 см
Вид на цветовете - прости
Размер на цветовете - средни
Багра на цветовете - тъмно теменуженосиньо
Характерни изисквания - комбинирайте петуния Чарли със сортове с по-светли цветове, за да може да изпъкне.
Забележка - този сорт има склонността да нараства по-бързо на дължина, но при това да е доста по-рехав. За да коригирате този негов Hegocmambkq засаждайте повече растения в сандъчетата (5 - 8) и поне 2 - 3 пъти през вегетацията пензирайте.
- Find out what I'm doing, Follow Me :)
Отглеждане на Пилея
Пилеята понася от ярка светлина go полусянка. Да се пази от лятното обедно слънце. Температурата през лятото не е желателно да надвишава 20°С, а през зимата да пада под 10°С През пролетта и лятото Пилея да се полива добре, но да се позволява на почвата да засъхва между две поливки. През зимата поливането рязко да се намали. Подхранвайте през пролетта и лятото на две седмици.
Отглеждане на Сцила
Сцилата иска ярко осветление, да се засади в саксия с добър дренаж и почвата да се поддържа влажна, но не подгизнала, защото преполиването е един от малкото й врагове. Размножава се от новите луковички, които се отделят от майката през есента, когато растението се пресажда. Добро осветление, но може да вирее и в полусянка. Температурата да не пада под 15°С. През зимата почвата да се поддържа едва влажна. Никога да не се преполива.
Отглеждане на Охна
Охната се нуждае от пряка слънчева светлина. Преди да цъфне, Охна трябва да й се осигури висока въздушна влажност, като често пръскате листата. През зимата да е на хладно, при температура около 12°С. Почвата да се поддържа равномерно влажна, а през зимата поливането да се намали силно.
Отглеждане на Сциндапсус
Ярка непряка светлина. Температурата никога да не пада под 13°С През пролетта и лятото почвата на Сциндапсуса да се поддържа равномерно влажна, като й се позволява да засъхне леко между две поливки. Добрият дренаж е от голяма важност за това растение. През зимата да се полива оскъдно. През пролетта и лятото да се подхранва на две седмици.
Размножаване на алтернантера
Много бързо и лесно се размножава от стъблени резници, поставени за вкореняване във влажен пясък или перлит и при достатъчно високи температури и под стъкло. След като се появят първите млади листа, младите растения може да се прехвърлят в саксия, като може да се засадят по 2-3 растения в една.
Алтернантера може да се размножава и чрез разделяне на стари растения при пресаждането им. Тогава растението внимателно се изважда от саксията, проверява се кореновата му система и ако има по-дълги корени те може да се изрежат, което няма да навреди на растението. Отделяме на колкото части позволява старото растение и засаждаме всяка в отделна саксия. Саксиите с новите растения поставяме на светло, топло място за тяхното адаптиране.
Алтернантера може да се размножава и чрез разделяне на стари растения при пресаждането им. Тогава растението внимателно се изважда от саксията, проверява се кореновата му система и ако има по-дълги корени те може да се изрежат, което няма да навреди на растението. Отделяме на колкото части позволява старото растение и засаждаме всяка в отделна саксия. Саксиите с новите растения поставяме на светло, топло място за тяхното адаптиране.
Популярни видове и сортове Стробилантес
Най-известният вид от род Стробилантес, който се отглежда най-често като стайно растение, е Стробилантес на Дайер (Strobilanthes dyerianus), известен още с популярното си име „Персийски щит", дадено му заради формата на красивите му издължени листа с леко грапава повърхност и окраска в лилаво и маслиненозелено с метални отблясъци. Представлява вечнозелено храстовидно растение, което на височина достига до 1 м, с изправени стъбла, които са овласинени, а с остаряване на растението вдървеняват в основата си. Светлолилави цветове се показват от пазвите на листата, събрани в класовидни съцветия. Младите листа при появата си са първо в сребристо-виолетов цвят с метален отблясък, жилките и краят на листа са тъмнозелени, а в центъра са виолетови, като с възрастта листата постепенно загубват ярката си виолетова окраска и стават по-сивкави. Родината на този вид е Бирма.
Кои видове цветя може да се отглеждат в неотопляеми полиетиленови оранжерии?
Полиетиленовите оранжерии могат да се използват от ранна пролет до късна есен, без да се отопляват, като се разчита на тяхната защитеност и на акумулираната топлина от слънчевото греене.
В неотопляеми оранжерии се отглеждат култури, които реагират по-слабо на температурните амплитуди. В тях може да се проведе късен форсаж на луковични цветя (вж. въпрос 124), да се засадят гладиоли през март за ран цъфтеж и през октомври за късен цъфтеж, да се отглеждат рози, да се произвежда разсад, да се държат някои саксийни видове и пр. Отглеждането на хризантеми в тях е също реална възможност, но често ранните есенни мразове могат да повредят растенията, поради което трябва да се засаждат само ранни сортове.
В неотопляеми оранжерии се отглеждат култури, които реагират по-слабо на температурните амплитуди. В тях може да се проведе късен форсаж на луковични цветя (вж. въпрос 124), да се засадят гладиоли през март за ран цъфтеж и през октомври за късен цъфтеж, да се отглеждат рози, да се произвежда разсад, да се държат някои саксийни видове и пр. Отглеждането на хризантеми в тях е също реална възможност, но често ранните есенни мразове могат да повредят растенията, поради което трябва да се засаждат само ранни сортове.
Кои са предимствата на единичните полиетиленови оранжерии?
Единичните полиетиленови оранжерии са най-широко разпространени, тъй като имат редица предимства: платното се закрепва лесно и здраво, което има значение особено за по-ветровитите райони, подходящи са за малки терени, за дворни места и за райони с проливни дъждове през пролетта, защото конструкцията им почти не позволява задържането на вода върху тях.
Основите на единичните полиетиленови оранжерии се правят от бетонни блокчета, а носещата конструкция - от стоманени пръчки или тръби, които се поставят през 3 м и краищата им се залавят за блокчетата. Носещата конструкция може да бъде и от поливинилхлоридни тръби, които са по-леки и може да се съединяват по няколко. Стоманените пръчки и тръби се износват по-бързо поради ерозия и замърсяват и разкъсват по-бързо полиетиленовото платно. Единичните полиетиленови оранжерии със сводест покрив трябва да не са по-дълги от 30 м и по-широки от 10 м. Височината на билото трябва да е 3 м, а встрани - 1,5 м. Дъгите на носещата конструкция се свързват с поцинкована тел, така че да се образува мрежа, върху която се намята полиетиленовото платно. То трябва да е с дебелина 0,15 - 0,20 мм. Краищата му се затискат с почва, а върху него се намятат мрежа или шнурове.
На двете къси страни на оранжерията се разполагат вратите (двукрили), които се правят широки 2,70 м и високи 2,50 м. Те служат за проветряване. Проветрява се и чрез повдигане на полиетиленовото платно от южната страна.
Основите на единичните полиетиленови оранжерии се правят от бетонни блокчета, а носещата конструкция - от стоманени пръчки или тръби, които се поставят през 3 м и краищата им се залавят за блокчетата. Носещата конструкция може да бъде и от поливинилхлоридни тръби, които са по-леки и може да се съединяват по няколко. Стоманените пръчки и тръби се износват по-бързо поради ерозия и замърсяват и разкъсват по-бързо полиетиленовото платно. Единичните полиетиленови оранжерии със сводест покрив трябва да не са по-дълги от 30 м и по-широки от 10 м. Височината на билото трябва да е 3 м, а встрани - 1,5 м. Дъгите на носещата конструкция се свързват с поцинкована тел, така че да се образува мрежа, върху която се намята полиетиленовото платно. То трябва да е с дебелина 0,15 - 0,20 мм. Краищата му се затискат с почва, а върху него се намятат мрежа или шнурове.
На двете къси страни на оранжерията се разполагат вратите (двукрили), които се правят широки 2,70 м и високи 2,50 м. Те служат за проветряване. Проветрява се и чрез повдигане на полиетиленовото платно от южната страна.
Oт какво се приготвят почвените смеси?
Почвените смеси се приготвят от различни видове пръст и субстрати в съотношение според изискванията на отделните цветни култури. По-важните видове пръст и отделни субстрати са следните: чимова пръст, листовка (листна пръст), торфена пръст, парникова пръст, ерикова пръст, градинска пръст, дървесна пръст, борови кори, перлит, речен пясък, мъх, счукани дървени въглища и др.
Може ли някои от изброените видове пръст или субстрати да се използват в чисто състояние?
От всички изброени видове пръст и субстрати в чисто състояние се използват само листовката, ериковата и торфената пръст - за сеитба на дребни семена (бегония, глоксиния и др.) - и пясъкът и перлитът - за вкореняване на резници от някои видове цветя.
Може ли някои от изброените видове пръст или субстрати да се използват в чисто състояние?
От всички изброени видове пръст и субстрати в чисто състояние се използват само листовката, ериковата и торфената пръст - за сеитба на дребни семена (бегония, глоксиния и др.) - и пясъкът и перлитът - за вкореняване на резници от някои видове цветя.
Отглеждане на манго
Присадените дръвчета започват да плододават след 1-2 години. В първата година се оставят минимално количество плодове на дървото. Оптималното количество завръзи за дадения размер на дървото позволява получаването на едри, вкусни плодове манго и предотвратява изтощаването на дървото.
Костилките се засяват в края на пролетта или лятото. Предварително се почистват от люспите и се слагат във влажен сфагнум при температура 22-28° С.
Поникват за 2-4 седмици. Покълналите костилки се засаждат в хранителен субстрат и се държат на топло и влажно място. Растенията, засадени от костилки, плододават след шестата година.
За ускоряване на плододаването на втората година дръвчетата се присаждат.
Костилките се засяват в края на пролетта или лятото. Предварително се почистват от люспите и се слагат във влажен сфагнум при температура 22-28° С.
Поникват за 2-4 седмици. Покълналите костилки се засаждат в хранителен субстрат и се държат на топло и влажно място. Растенията, засадени от костилки, плододават след шестата година.
За ускоряване на плододаването на втората година дръвчетата се присаждат.
Отглеждане на Никодемия Nicodemia
Минимална температура през зимата 15°С. Никодемия Обича ярка светлина, но може да расте и в полусянка. Почвата трябва да се поддържа постоянно влажна, но през зимата поливането силно да се намали. Листата да се пръскат от време на време.