Полиетиленовите оранжерии могат да се използват от ранна пролет до късна есен, без да се отопляват, като се разчита на тяхната защитеност и на акумулираната топлина от слънчевото греене.
В неотопляеми оранжерии се отглеждат култури, които реагират по-слабо на температурните амплитуди. В тях може да се проведе късен форсаж на луковични цветя (вж. въпрос 124), да се засадят гладиоли през март за ран цъфтеж и през октомври за късен цъфтеж, да се отглеждат рози, да се произвежда разсад, да се държат някои саксийни видове и пр. Отглеждането на хризантеми в тях е също реална възможност, но често ранните есенни мразове могат да повредят растенията, поради което трябва да се засаждат само ранни сортове.
- Find out what I'm doing, Follow Me :)
Кои са предимствата на единичните полиетиленови оранжерии?
Единичните полиетиленови оранжерии са най-широко разпространени, тъй като имат редица предимства: платното се закрепва лесно и здраво, което има значение особено за по-ветровитите райони, подходящи са за малки терени, за дворни места и за райони с проливни дъждове през пролетта, защото конструкцията им почти не позволява задържането на вода върху тях.
Основите на единичните полиетиленови оранжерии се правят от бетонни блокчета, а носещата конструкция - от стоманени пръчки или тръби, които се поставят през 3 м и краищата им се залавят за блокчетата. Носещата конструкция може да бъде и от поливинилхлоридни тръби, които са по-леки и може да се съединяват по няколко. Стоманените пръчки и тръби се износват по-бързо поради ерозия и замърсяват и разкъсват по-бързо полиетиленовото платно. Единичните полиетиленови оранжерии със сводест покрив трябва да не са по-дълги от 30 м и по-широки от 10 м. Височината на билото трябва да е 3 м, а встрани - 1,5 м. Дъгите на носещата конструкция се свързват с поцинкована тел, така че да се образува мрежа, върху която се намята полиетиленовото платно. То трябва да е с дебелина 0,15 - 0,20 мм. Краищата му се затискат с почва, а върху него се намятат мрежа или шнурове.
На двете къси страни на оранжерията се разполагат вратите (двукрили), които се правят широки 2,70 м и високи 2,50 м. Те служат за проветряване. Проветрява се и чрез повдигане на полиетиленовото платно от южната страна.
Основите на единичните полиетиленови оранжерии се правят от бетонни блокчета, а носещата конструкция - от стоманени пръчки или тръби, които се поставят през 3 м и краищата им се залавят за блокчетата. Носещата конструкция може да бъде и от поливинилхлоридни тръби, които са по-леки и може да се съединяват по няколко. Стоманените пръчки и тръби се износват по-бързо поради ерозия и замърсяват и разкъсват по-бързо полиетиленовото платно. Единичните полиетиленови оранжерии със сводест покрив трябва да не са по-дълги от 30 м и по-широки от 10 м. Височината на билото трябва да е 3 м, а встрани - 1,5 м. Дъгите на носещата конструкция се свързват с поцинкована тел, така че да се образува мрежа, върху която се намята полиетиленовото платно. То трябва да е с дебелина 0,15 - 0,20 мм. Краищата му се затискат с почва, а върху него се намятат мрежа или шнурове.
На двете къси страни на оранжерията се разполагат вратите (двукрили), които се правят широки 2,70 м и високи 2,50 м. Те служат за проветряване. Проветрява се и чрез повдигане на полиетиленовото платно от южната страна.
Oт какво се приготвят почвените смеси?
Почвените смеси се приготвят от различни видове пръст и субстрати в съотношение според изискванията на отделните цветни култури. По-важните видове пръст и отделни субстрати са следните: чимова пръст, листовка (листна пръст), торфена пръст, парникова пръст, ерикова пръст, градинска пръст, дървесна пръст, борови кори, перлит, речен пясък, мъх, счукани дървени въглища и др.
Може ли някои от изброените видове пръст или субстрати да се използват в чисто състояние?
От всички изброени видове пръст и субстрати в чисто състояние се използват само листовката, ериковата и торфената пръст - за сеитба на дребни семена (бегония, глоксиния и др.) - и пясъкът и перлитът - за вкореняване на резници от някои видове цветя.
Може ли някои от изброените видове пръст или субстрати да се използват в чисто състояние?
От всички изброени видове пръст и субстрати в чисто състояние се използват само листовката, ериковата и торфената пръст - за сеитба на дребни семена (бегония, глоксиния и др.) - и пясъкът и перлитът - за вкореняване на резници от някои видове цветя.