Какви инструменти и материали трябва да има цветарят?

Цветарят трябва да има сита с различни размери на дупките за пресяване на пръст, ножици за подрязване на живия плет, коси (специални ръчни косил-ки или косачни машини) за косене на тревата, лозова пръскачка и прашалка за бора с болестите и неприятелите, лопатки за изваждане на разсади, щайги за поставяне на извадения разсад, тел, канап или здрави конци, манила и др. за изплитане на мрежи за цветята със слаби стъбла (карамфил, фрезия) и др.

Поддържането на инструментите е важно условие за тяхното добро състояние и за продължителното им използване. След работа инструментите трябва да се почистят, да се измият и да се оставят на сухо място.

Дезинфекцирането на инструментите с формалин в съотношение 1:50 е задължително, за да се предпазят растенията от пренасяне на болести и неприятели. Сандъчетата служат за сеитба на семена най-вече при оранжерийни условия и за пикиране и отглеждане на разсад. Те са с размери 50x30x8 см. Правят се от иглолистен материал, който е лек и сравнително устойчив на влага. На дъното им се пробиват 5-6 дупки с диаметър 1 - 2 см за изтичане на излишната при поливането вода. За сеитба на малки количества семена се използват терини. Те се правят от глина с кръгла или квадратна форма, с размери 25 - 30 см с няколко отвора на дъното. Напоследък те-рините се заменят с пластмасови съдове.

Как да се устроят оранжериите отвътре?

Вътрешното устройване на оранжерията зависи от вида на културата, която ще се отглежда. Във връзка с това се изграждат стелажи или цялата площ се разпределя на лехи, в които се отглеждат различни цветя. Стелажите се правят високи 0,8-1 ми дълги, колкото е дължината на оранжерията. Страничните стелажи се правят широки 1 - 1,10 м, а средните - 2 - 2,10 м. Изграждат се от стоманобетон или от стомана, като отгоре се нареждат етернитови плоскости. Дървените стелажи са нетрайни, трудно се почистват и се дезинфекцират, затова се избягват. Отстрани стелажите имат висок или нисък перваз. Когато ще се вкореняват резници, ще се пикира разсад или ще се засаждат растения, первазът е висок (25 - 30 см), а когато ще се отглеждат саксийни растения - нисък (2-3 см). При отглеждане на саксийни растения стелажът се насипва с едрозърнест пясък, върху който се нареждат саксиите. За отцеждане на излишната вода по основата на стелажите се правят отцедни отвори.

Площта под стелажите се използва за съхраняване на клу-бени, коренища, луковици и др., а след затъмняване може да се използва и за форсаж на луковични цветя. На нея може да се държат и някои вечнозелени невзискателни растения, като аспарагус и др.
В едноскатните оранжерии пространството до високата стена най-често се оформя като амфитеатрална етажерка, за да може по-добре да се осветява и по-пълно да се използва. За същата цел се правят т.нар. висящи полици - широки дъски, хванати за покривната конструкция над пътеките така, че да хвърлят по възможност по-малко сянка. Използват се най-вече през зимата и рано напролет - на тях се нареждат сан-дъчета с разсад и резници за вкореняване. Когато в оранжериите се отглеждат карамфили, рози, гладиоли, хризантеми и др., площта се разпределя на лехи, широки 1 - 1,20 м.

Между стелажите и лехите в оранжериите се правят пътеки, които се покриват с тухли, бетон или дървени скари, за да се поддържа необходимата чистота. Ширината на пътеките трябва да бъде по възможност по-малка, за да се използва по-пълно площта на оранжерията. Много тесните пътеки обаче затрудняват работата с цветята, което също трябва да се има предвид. По преценка ширината на пътеките трябва да бъде от 50 до 70 см.

Най-добро е водното отопление, защото е икономично, създава равномерна температура, лесно се регулира, не изсушава въздуха, безопасно е и пр.
Водата се затопля с мазут или с въглища. Много удобно е и електрическото отопление.

Как да се построи едноскатна оранжерия?

От наименованието на оранжерията е ясно, че тя е само с един скат. Посоката на ската трябва да е към юг с наклон 30 - 40°. Тази оранжерия се строи най-често до някоя съществуваща стена. Дължината й се ориентира по посока изток -запад. Предната стена се прави висока 1 - 1,20 м. Вътре откъм ниската стена се поставя стелаж, висок 0,80 м и широк 1 м, а откъм високата се прави няколкоетажна етажерка или още 1 - 2 стелажа.
Едноскатните оранжерии са евтини, имат проста конструкция и лесно се затоплят. Най-същественият им недостатък е едностранното им осветяване.

Как да се построи двускатна оранжерия?

Двускатните оранжерии имат по-добро осветяване от едноскатните, поради което винаги се предпочитат. Ориентират се по посока север - юг. Размерите им са различни -ширина 3, 6, 8 м, височина 2, 3, 5 м. Страничните дълги стени може да се остъклят или в основата да се иззидат. Тези оранжерии се правят на повърхността на земята или се вкопават. Вътрешността им се разпределя на лехи или се правят стелажи в зависимост от културите, които ще се отглеждат. Двускатните оранжерии имат най-широко приложение и в тях се отглеждат повечето декоративни растения.

Как се изграждат полиетиленови тунели?

Полиетиленовите тунели се използват по-ограничено в цветарството. Засега те представляват интерес за производство на разсад от някои летни цветя и за форсаж на луковични цветя.
Полиетиленовите тунели биват неподвижни (стационарни) и подвижни (преносими), които от своя страна биват ниски и високи.

Ниските тунели се правят с дължина (15-20 м, ширина 0,50 - 1 м и височина 0,40 - 0,80 м. Те се построяват, като през 1 - 1,5 м се забиват стоманени дъги, върху които се поставя полиетиленово платно. Високите тунели имат същото устройство като ниските, само че са с по-големи размери. Ширината им е 1,5 - 2 м, а височината - 0,60 - 1 м. За носеща конструкция се използват също стоманени дъги с напречен диаметър 6 - 12 мм или поливинилхлоридни дъги с напречен диаметър 40 мм. Високите тунели имат това предимство пред ниските, че в тях се създават условия за по-благоприятен въздушно-газов режим.
Освен стационарни в практиката се използват и преносими тунели с дължина 4 - 6 м.

От какви материали да се строят остъклените оранжерии?

Материалите за построяване на остъклени оранжерии трябва да отговарят на следните условия: да са лоши проводници на топлината, да са трайни и да не са обемисти. В това отношение най-подходящ е дървеният материал, но той има малка трайност, обемист е и засенчва производствените площи. Поради това външната конструкция (трегерите) се прави от стомана, а шпросите - от дърво или стомана. Предпочита се боровият материал, който е по-лек и по-траен. Стоманените и дървените части на конструкцията се боядисват с бяла блажна боя.

За остъкляване се използват безцветни, светлопропускливи, гладки стъкла с дебелина най-малко 4 мм. Стъклата се нареждат керемидообразно по шпросите, за да се избегне навлизане на вода в оранжерията. За предпазване от силно слънчево нагряване оранжериите се покриват със сенници или стъклата им се напръскват с разтвор от 3 части вар и 7 части брашно. Когато оранжериите са построени поединично, пред входовете им се изграждат преддверия. Те предпазват оранжерията от навлизане на студен въздух при отваряне на вратата.

За какво се използват защитните съоръжения в цветарството?

Оранжериите и парниците се използват в цветарството за:
• Размножаване и отглеждане на топлолюбиви култури, което при нашите климатични условия не може да стане на открито. Това са различните саксийни цветя.
• Произвеждане на разсад от различни видове летни цветя, които след закаляване на открито се засаждат (през май) в градините.
• Отглеждане на цветя, които се използват за получаване на отрязан цвят (карамфили, рози, хризантеми, фрезия и др.).
• форсаж на луковични цветя и др.
• Презимуване на коренища от гергини, кани и др.
Разглобяемите оранжерии се правят от парникови рамки, които се сглобяват със специални приспособления. Те се използват най-често за форсаж на рози, гладиоли и др.