Как да се устроят оранжериите отвътре?

Вътрешното устройване на оранжерията зависи от вида на културата, която ще се отглежда. Във връзка с това се изграждат стелажи или цялата площ се разпределя на лехи, в които се отглеждат различни цветя. Стелажите се правят високи 0,8-1 ми дълги, колкото е дължината на оранжерията. Страничните стелажи се правят широки 1 - 1,10 м, а средните - 2 - 2,10 м. Изграждат се от стоманобетон или от стомана, като отгоре се нареждат етернитови плоскости. Дървените стелажи са нетрайни, трудно се почистват и се дезинфекцират, затова се избягват. Отстрани стелажите имат висок или нисък перваз. Когато ще се вкореняват резници, ще се пикира разсад или ще се засаждат растения, первазът е висок (25 - 30 см), а когато ще се отглеждат саксийни растения - нисък (2-3 см). При отглеждане на саксийни растения стелажът се насипва с едрозърнест пясък, върху който се нареждат саксиите. За отцеждане на излишната вода по основата на стелажите се правят отцедни отвори.

Площта под стелажите се използва за съхраняване на клу-бени, коренища, луковици и др., а след затъмняване може да се използва и за форсаж на луковични цветя. На нея може да се държат и някои вечнозелени невзискателни растения, като аспарагус и др.
В едноскатните оранжерии пространството до високата стена най-често се оформя като амфитеатрална етажерка, за да може по-добре да се осветява и по-пълно да се използва. За същата цел се правят т.нар. висящи полици - широки дъски, хванати за покривната конструкция над пътеките така, че да хвърлят по възможност по-малко сянка. Използват се най-вече през зимата и рано напролет - на тях се нареждат сан-дъчета с разсад и резници за вкореняване. Когато в оранжериите се отглеждат карамфили, рози, гладиоли, хризантеми и др., площта се разпределя на лехи, широки 1 - 1,20 м.

Между стелажите и лехите в оранжериите се правят пътеки, които се покриват с тухли, бетон или дървени скари, за да се поддържа необходимата чистота. Ширината на пътеките трябва да бъде по възможност по-малка, за да се използва по-пълно площта на оранжерията. Много тесните пътеки обаче затрудняват работата с цветята, което също трябва да се има предвид. По преценка ширината на пътеките трябва да бъде от 50 до 70 см.

Най-добро е водното отопление, защото е икономично, създава равномерна температура, лесно се регулира, не изсушава въздуха, безопасно е и пр.
Водата се затопля с мазут или с въглища. Много удобно е и електрическото отопление.