Добавяне на счукану дървени въглища към почвената смес.

Често към почвените смеси се прибавят в малки количества счукани дървени въглища. Те абсорбират излишната влага от почвата, а след това при недостиг на влага я отдават, ка то по този начин предпазват почвата от вкисляване.

Количеството на поливната вода

Общото правило е, че през лятото трябва да се полива следо бед, когато слънчевото греене е по-слабо, а през късна есеи, през зимата и през ранна пролет - преди обед с по-малко вода При поливането е необходим индивидуален подход към рас тението, като се държи сметка за вида, състоянието, сте пента на развитие, температурата на въздуха и пр. Току-що презасадените, болните и особено намиращите се в покой растения изискват твърде умерено и внимателно поливане. Нуждата на растенията от вода се определя до голяма сте пен и от техните особености, като строеж на надземните ор гани, мощност на кореновата система, степен на развитие и др. Кактусите например изискват по-малко и по-слаби по-ливки, отколкото представителите от сем. Арацее. Растени ята със сочни и тлъсти листа, като алое, агаве и др., се нуж даят в по-малка степен от вода отколкото растенията с го леми, силно изпаряващи листа, които понякога в продълже ние на един ден изискват дори двукратно поливане.

Какво представлява амониевата селитра?

Най-масово произвежданият и употребяван азотен тор у нас е амониевата селитра. Освен нея у нас се произвеждат още амониев сулфат и карбамид.

Амониевата селитра е бяло или кремаво силно хигроскопич но, лесно разтворимо във вода кристално вещество. При съхраняване се сбива на твърди, трудно разтрошаващи се буци. У нас се произвежда в гранулиран вид. Съдържа 33 -34% азот, поради което се причислява към концентрираните торове. Внесена в почвата, тя се разтваря много бързо и има бързо действие. Амониевата селитра е слабо кисел тор. Почти не влияе върху реакцията на почвата, затова се внася както на алкални и неутрални почви, така и на слабо кисели.

Какви осветителни тела се използват за изкуствена светлина?

фотосинтезата е свързана с наличността на слънчева светлина, но може да протича и на електрическо осветление. 3адопълнително осветление се използват изкуствени източници на светлина, чийто спектър съдържа лъчи с дължина на вълната 300 - 750 нанометра (nm). Като източници на изкуствена светлина се използват осветителни тела с нажежена нишка, луминесцентни, газови, живачни, живачно-йодни други лампи. Източниците на изкуствена светлина трябва да са икономични, спектралният състав на излъчваната светли на да е близък до спектъра на разсеяната слънчева светли на в летен ден, лампите да не повишават температурата в помещенията и да са подредени така, че да осветяват рав номерно растенията. Разстоянието между лампите и расте­нията трябва да бъде такова, че осветеността на повърх ността им да е от 50 до 100 лукса.

За да встъпят по-рано в цъфтеж, оранжерийните карамфили, някои луковични цветя, хризантемите и др. се осветяват до пълнително.

Как влияе обработката на почвата върху физико-химичните й свойства?

В резултат на обработката на почвата се изменят благопри­ятно нейните физико-химични свойства, подобрява се водно-въздушният й режим и се увеличават неколкократно микро организмите в нея. Разрохкването и обръщането на орния пласт увеличават постъпването на вода в почвата. Изорава­нето на почвата напречно на склона (ската) при наклонени терени намалява оттичането на вода и ерозията и позволява поемането на повече вода от почвата. Разрохкването на почвата, свързано с отстраняването на плевелите, спомага за запазване на влагата в нея. Като оказва влияние върху водния, въздушния и топлинния режим, обработката на поч­вата допринася и за регулиране на жизнената дейност на микроорганизмите, които са необходими за превръщането на хранителните вещества в усвояеми за растенията.

Какво представлява амониевият сулфат?

Амониевият сулфат е бяло, жълтеникаво или синьосивкаво кристално вещество. Не е хигроскопичен, поради което не се сбива на буци. Разтваря се добре във вода. Съдържа около 20% азот.

Продължителното използване на амониев сулфат за торене, особено на леки почви, довежда до тяхното вкисляване. Ето защо, когато се забележи вкисляване на почвите, в тях трябва да се внася вар или костено брашно или торенето да се комбинира с други минерални торове, неутрализиращи вредното влияние на амониевия сулфат. Едновременно внасяне на амониев сулфат с оборски тор също предотвратява вкисляването на почвите.

На каква дълбочина се внасят торовете в почвата?

Оборският тор, който се внася в почвата през есента, се заорава плитко. Това се отнася най-вече за пресния оборски тор, който до пролетната обработка на почвата се разлага до такава степен, че може да служи за храна на почвените бактерии. При дълбоко заораване той не се разлага и не може да служи за храна на почвените бактерии. Полуразложеният или разложеният оборски тор може да се внасят през пролетта или през лятото при подготовка на почвата за следващите култури.
Минералните и разложените органични торове се заорават на такава дълбочина, че да бъдат по възможност по-близо до корените на растенията.

Какво е значението на топлинния режим за растенията?

Топлинният режим има голямо значение за растежа и развитието на растенията. Оптималните температурни условия за различните декоративни растения са различни. Освен това те са различни и през отделните фази от развитието на да дено растение.
Повишаването на температурата до известни граници спо мага за по-усилен растеж и цветообразуване, а понижаване то - за задържане на жизнените функции; понижаването под известни граници (различни за различните видове) довежда до умиране на растенията.
Повишаването на температурата над оптимума води първона чално до завяхване на растенията; за да се предпазят от из гаряне, растенията усилено изпаряват вода, която корените не успяват да доставят; растението губи тургора (свежестта) си и завяхва. При още по-висока температура белтъчните вещест ва на протоплазмата коагулират в резултат на което всички жизнени процеси спират, т.е. растението умира.

Замяна на слънчева светлина с изкуствена

Заменянето на слънчевата светлина с изкуствена е напълно възможно и много отдавна се практикува. Изкуственото ос ветление се използва главно през зимните месеци, когато слънчевата светлина е недостатъчна, както и в по-северните страни, където слънчевата светлина също е недостатъчна. Освен това изкуственото осветление се използва и за удължаване на деня при насоченото отглеждане на някои култури.

Лехи за отглеждане на цветя

Лехите, в които се отглеждат цветя, може да бъдат три ви да: високи (положителни, издигнати) - когато са над повър хността на почвата, равни (нулеви) - когато са на повърхността на почвата, и ниски (отрицателни) - когато са под по върхността на почвата. Видът на лехите се избира в зависимост от климатичните условия. За нашия климат и там, където няма високи подпочвени води, най-подходящи са ниските лехи. За тях се изисква по-малко труд, но те са подходящи само при наличността на дъждовална инсталация. Лехите се правят по посока север - юг с ширина от 1,1 до 1,3 м и с произволна дължина, но не по-дълги от 20 - 25 м, защото се затруднява обслужването. Ако са по-тесни от 1,1 м, губи се не оправдана площ за пътеки, а ако са по-широки от 1,3 м, затрудняват се обработката и грижите по засадените растения. Върху малки площи лехите се правят ръчно с канап, мотика, лопата и гребло или най общо казано инструменти за градина. Пътеките между лехите се оставят широки 35 - 40 см, за да може спокойно да се минава.

Какво представлява компостът?

Компостът се получава от разлагането на различни отпадъци от домакинството, които може да бъдат от органичен и неор ганичен (минерален) произход: плевели, стъбла от различни растения, дворна смет, дървесна пепел, сажди, варови отпа дъци, животински отпадъци, отпадъци от кухнята и др. Ето и как можете сами да си направите компост.

Значението на разрохкването на повърхностния почвен слой

С пролетното и със следващите през време на вегетацията разрохквания на повърхностния слой се цели да се разрушат капилярите и по този начин да се спре изпаряването на водата от по-ниските хоризонт. При уплътнена почва влагата достига повърхността й в резултат на капилярното налягане и се изпарява. Ето защо след всяко поливане или след дъжд почвената повърхност трябва да се разрохква. Така се води и ефикасна борба с плевелите. Към разрохкване на почвата се пристъпва, когато тя не е кална и не залепва по инструментите.

Кога се внасят торовете в почвата?

Ефектът на даден тор зависи много от времето, когато се внася. То се определя от бързината на минерализиране на органичното вещество и от степента на разтворимост или усвоимост на хранителните вещества. Разлагането на орга ничната материя в леки почви е по-бързо, отколкото в тежки, затова при тежки почви торовете трябва да се внасят по-рано. Лесноразтворимите торове трябва да се внасят по възможност по-късно, т.е. по-близо до времето, когато ще се използват от растенията. По време на усиления растеж растенията се нуждаят от азотно хранене, а по време на цъфтежа - от фосфорно-калиево.

Трудноразтворимите минерални торове и пресният оборски тор се внасят главно през есента, а разложеният оборски тор и по-лесно разтворимите минерални торове - през про­летта, преди засаждането на растенията. Много лесно разт воримите минерални торове, както и течните органични то рове се дават под формата на подхранване през време на вегетацията на растенията, когато те се нуждаят най-много от хранителни вещества.

Видове почвени смеси

При приготвянето на почвени смеси трябва да се държи сметка преди всичко за изискванията на дадения вид, за който се приготвя сместа. Няма да е пресилено, ако се ка же, че почти за всеки вид трябва да се прави специална почвена смес. На практика обаче това не е така, тъй като е невъзможно да бъдат изучени до най-големи подробности изискванията на отделните видове цветя по отношение на почвената смес. Прието е близките по изисквания растения да се групират и да се правят три вида почвени смеси: теж ка, средна и лека.

Почвените смеси, необходими за отглеждането на някои оранжерийни цветя, трябва да отговарят на следните усло вия: да съдържат усвояеми хранителни вещества в необхо дими за растението количества; да не задържат излишната при поливането вода; да пропускат въздуха до корените на растението; да имат реакция (рН) каквато растението изиск ва; да бъдат обеззаразени.

Състав на почвените

Тежката почвена смес се прави от 3 части тежка чимова пръст, 1 част парникова пръст или листовка и 1 част речен пясък.

Средно тежката почвена смес се прави от 2 части тежка чи мова пръст, 2 части листовка, торфена или ерикова пръст, 2 части парникова пръст и 1 част речен пясък. Леката почвена смес се прави от 1 част тежка чимова пръст, 3 части листовка и 1 част речен пясък.

Как се презасаждат растенията?

Растенията се презасаждат по следния начин. Приготвя е според изискванията на вида необходимата смес от различни видове пръст, която се навлажнява до такава степен, че като се стисне в ръка и се отпусне, да се разпадне. Освен това се приготвят парчета от счупени саксии и едрозърнест речен пясък, необходими за дренаж. Растенията, които ще се презасаждат, се изваждат от саксиите, прави дренаж по следния начин: върху отцедния отвор се поставя парче от счупена саксия с изпъкналата част нагоре, на височината на което се насипва едрозърнест речен пясък.

При непълно презасаждане (каквото се прилага най-често) с подострено колче се разрохква повърхностният слой на почвата и се премахва, а пръстта около корените леко се разчепква и растението се изважда. Старият дренаж също се премахва. Когато има загнили корени, те се изрязват до здраво място. Върху приготвения дренаж се насипва пръст, след което растението се поставя в средата на саксията та ка, че кореновата му шийка да попадне 1 см под ръба на саксията. Ако при поставянето растението се окаже над ръ ба на саксията, то се изважда и се маха част от насипаната пръст, а ако е много ниско, поставя се допълнително пръст. Пространството между корените и почвата около тях и саксията се запълва с пръст, като неколкократно се притъпква с палците на двете ръце и се добавя ново количество пръст. При по-големи съдове се притъпква с летва със заоблени ръбове и леко подострен връх. Съдовете с презасадените растения не се пълнят с пръст догоре, за да може да се по ливат.

Презасадените растения се поливат и се държат в топли, леко засенчени помещения с влажен въздух, където прекарват периода на вкореняване, през който период се препоръчва многократното им оросяване.

Значението на минералните торове

Минералните торове, които съдържат в по-голяма концент рация едно или няколко хранителни вещества, дават възможност много бързо да се подобри плодородието на почвата. По своята същност минералните торове биват единични (азотни, фосфорни и калиеви), сложни (комбинирани) и микроторове.
Едно от предимствата на минералните торове е, че те по-лесно се транспортират и по-лесно се внасят в почвата, от колкото органичните.

Кога трябва да се поливат цветята, отглеждани на закрито?

Признак, че дадено растение се нуждае от поливане, е лекото засъхване на почвата около корените му. Никога не трябва да се допуска пълно засушаване на пръстта, а също неправилно е и честото поливане без каквато и да било нужда. Това се отразява особено зле във влажно и студено време, при растения с нежна коренова система и при растения, преминали в покой.

Засушените саксии издават звънлив звук при почукване, а саксиите с влажна пръст - тъп.

Перлит

Перлитът представлява бели шуплести гранули с различна големина. Той се получава от изпичането при 1100°С на еруптивна скала, която се среща и у нас (в Източните Родопи). При това изпичане кристалната вода се отделя и се образуват шупли. Перлитът е много лек и се използва за олекотяване на някои елементи в строителството. В цветарството се използва като съставка на почвените смеси, за вкореняване на щеклинги и за подобряване физичните свойства на тежките почви.

Какво представлява прехвърлянето на саксиините цветя?

Прехвърлянето е близък до презасаждането начин, който се налага неколкократно през един вегетационен период по от ношение на тревистите бързо растящи растения, за да се получат силни и добре развити растения. Разликата между презасаждането и прехвърлянето се състои в това, че дока то при презасаждането винаги по-голяма или по-малка част от пръстта, а понякога и част от корените се отстранява, при прехвърлянето корените и пръстта около тях не се разрушават, а се пренасят в новата саксия изцяло. Техника на прехвърлянето е същата, както при презасаждането. Прехвърляните растения се държат при същите условия, при които са били държани до момента на прехвърлянето, и само при много силно слънце се засенчват.

Борови кори

Боровите кори са отпадъчен продукт от дърводобивната и дървопреработващата промишленост. Състоят се не само от кората на млади борови стъбла, а и от дебелия корков пласт на възрастните дървета. Те са важен източник на хумус за почвата, още повече, че свежите борови кори имат продължително последействие, което се дължи на бавното им разлагане.

Боровите кори може да се използват като съставка при приготвянето на почвени смеси за отглеждане на някои саксийни цветя. В този случай обаче трябва да се използват по-ситни фракции от тях.

Освен като съставка в почвените смеси боровите кори може да се използват и за мулчиране на почвената повърхност в оранжериите, което спомага за запазване на почвената структура и влажност, а също и в борбата срещу плевелите. Независимо как ще се използват боровите кори, трябва да се има предвид, че в свежо състояние те свързват наличния азот и може да се получи азотен глад при отглежданите растения. Ето защо за препоръчване е свежите борови кори да се компостират в продължение на 6 - 8 месеца преди из ползването им.

Какви трябва да бъдат саксиите, в които се презасажда

Саксиите, в които ще се презасаждат растенията, трябва да бъдат чисти - използваните се измиват добре, след което се дезинфекцират, като се попарват с вряла вода, формалин и др. Саксиите се дезинфекцират 15-20 дни, преди да се използват, което време е достатъчно да се изпари формалинът, навлязъл в шуплите им. Новите, неупотребявани още саксии се потапят непосредствено преди използването им в продължение на 1 - 2 часа в чиста вода. Водата навлиза в шуплите и измества включените в тях при изпичането газове. В противен случай тези газове вредят на корените на растенията.

Дървесната пръст.

Дървесната пръст се получава от изгнили дървесни стъбла, пънове, съчки, дървени стърготини и изгнилата вътрешност на хралупите на стари дървета. По своите качества тя е близка до листовката, но се употребява по-рядко, защото е склонна към вкисляване. Подходяща е за отглеждане на орхидеи и папрати и на представители от сем. Бромелиеви.

Размер на саксиите, в които се презасажда

Когато растенията трябва да се преместят в по-големи саксии, разликата между по-големите и по-малките съдове трябва да е 2 - 4 см за глинените и 4 - 8 см за дървените. Растенията със слабо развита, болна или загнила коренова система се презасаждат в съдове с предишните размери, а при силно изрязване на корените размерът на съдовете трябва да се намали с 2 до 4 см и повече.

Градинска пръст

Градинската пръст се взема от площи, на които са отглеждани градински растения, торени периодично с органични и минерални торове. Взема се през есента след прибирането на културите, като се използва само орният пласт.

Ерикова пръст

Ериковата пръст е много лека, рохкава и богата с хранителни вещества. Получава се от изгниването на някои високопла нински растения от сем. Ерикови. Тъй като се получава трудно, тя е много скъпа. Може да се замести напълно със смес от 4 части торфена пръст, 2 части листовка и 1 част пясък.

Кога трябва да се извърши презасаждането?

Презасаждането трябва да се извърши през пролетта, когато растенията от състояние на покой преминават в растеж. По-късното презасаждане (когато растенията са в период на вегетация) води до сериозни смущения в развитието им и до окапване на цветните пъпки. Вечнозелените растения се презасаждат също напролет (иглолистните - през лятото или през есента), като се внимава да не се разрушава почвата около корените на растението, което трябва да бъде пренесено в новата саксия.

Видове презасаждане на растенията

Според количеството на пръстта, която се подменя, се различават следните видове презасаждане:

Пълно презасаждане - когато старата пръст се премахва напълно от корените на растението и то се засажда в нова пръст. Към този начин на презасаждане се прибягва, когато корените са загнили или пръста е станала напълно негодна (вкислена).

Непълно презасаждане - когато по-голяма или по-малка част от пръстта остава около корените на растението, а дру гата се подменя.

Частично презасаждане - когато растенията са засадени в големи съдове, саксии и др., растението не се изважда от съда, в който е засадено, а само се изгребва част от пръст та от повърхностния слой и се заменя с нова пръст.

Парникова пръст

Парниковата пръст представлява напълно разложеният, из ползван за затопляне на парниците оборски тор и насипана-та върху него пръст, в която е отглеждан разсад. Парникова та пръст се складира на купове, както компостът, и след непродължително време е готова за използване. Тя подоб рява физико-химичните свойства на почвените смеси и може да се използва и за наторяване на открити площи.

Пресаждане на саксиини цветя

Какво представлява презасаждането и кога се налага да се извърши?

Презасаждането на саксийните цветя представлява преместването им от един съд в друг, за да се подобри храненето на растенията и да се отстранят заболелите (загнилите) части от корените и появилите се дъждовни червеи. При презасаждането обикновено растенията се поставят в по-големи саксии, но има случаи (когато корените са загнили и се налага изрязването на част от тях, при вкисляване на почвата и пр.), когато те се поставят в същите или в по-малки саксии.

Необходимостта от презасаждане на дадени растения може да се определи по външния им вид - спиране на нарастването, образуване на недоразвити леторасти, листа и дребни цветове, предивременен цъфтеж, рязко съкращаване периода на вегетацията, опадване на листата (при растенията с опадващи листа) и пр.

Понеже не винаги външният вид на растението дава указания, че е необходимо презасаждане, практически това се установява по следния начин: саксията с растението се взема в лявата ръка така, че стъблото да попадне между пръстите, обръща се надолу и с леко почукване по масата или по друг твърд предмет растението се изважда от саксията. Ако корените му са пронизали и оплели изцяло почвата, то трябва да се презасади.

Какво представлява торфената пръст

Торфената пръст е лека, рохкава и влагоемна. Тя се получа ва от разлагането на блатен торф и се използва за подобряване качествата на другите видове пръст. Нейните хранителни качества не са много добри. Внасянето на торф в почвите повишава тяхната киселинност. Торфищата у нас са почти на изчерпване, затова напоследък торфената пръст се използва ограничено.

Видове почва - листовка

Листовката, или листната пръст, е лека, рохкава, достатъчно хранителна и се получава при изгниването на листата на иглолистни или широколистни дървета. Тя има широко приложение в цветарството, особено за растения, които не понасят оборски тор. Листовката в смес с чимова пръст е подходяща за отглеждане на повечето от саксийните цветя. Тя е подходяща и за сеитба на някои семена, като семената на бегонията, глоксинията и др. Смесена с торфена пръст и пясък, напълно замества ериковата пръст, която е дефицитна. Качествената листовка е светлокафява и съдържа много малко неразложени остатъци от листа. Най-добра е буковата листовка, каквато има в достатъчни количества в нашите букови гори, където се събира наготово. Листовката от иглолистни го ри има кисела реакция, поради което се използва при отглеж дането на азалея, антуриум и др. Листовката от топола, върба, дъб и др. не е качествена и не бива да се използва.

Какво представлява чимовата пръст?

Чимовата пръст има голямо значение и участва като съставка в почти всички видове почвени смеси. Благодарение на голямото количество растителни остатъци в нея тя е порьозна и има значителен запас от хранителни вещества, но е склонна към уплътняване. Най-доброкачествена чимова пръст се получава от стари пасища и ливади.

Как се приготвя?
За приготвяне на чимова пръст (чимовка) през лятото или рано през есента с плуг или с права лопата (бел) се нарязват чимове с дебелина 10-15 см, ширина 20 - 30 см и дължина 30 - 35 см. Нарязаните чимове се нареждат с тревата надолу на купове, не по-високи от 1 - 1,5 м, широки до 1,5 м и дълги според мястото и нуждите. За да се ускори разлагането на тревата, през лятото чимовете се прехвърлят няколко пъти, при което се поливат с течен оборски тор. До зимата тревата се разлага и пръстта става годна за употреба. Малките неугнили частици не се отделят при приготвянето на почвена смес. Когато пръстта е приготвена от чимове, взети от ливади на тежки почви, тя е тежка, а когато е от ливади на песъчливи почви - лека.

СРЕДСТВА ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ПОЧВАТА

Какво е значението на оборския тор и как се внася в почвата?
Оборският тор е едно от най-важните средства за подобря ване качествата на почвата. С него в почвата се внасят много хранителни вещества и микроорганизми и се подобряват физичните й свойства. Микроорганизмите спомагат за превръщането на редица неусвояеми за растенията хранителни вещества в усвояеми.
Оборският тор, особено пресният, се внася в почвата през есента, като се заорава плитко. Дълбоко заораният тор не се разлага, а оттам и микроорганизмите са значително по-малко. Разложеният и полуразложеният оборски тор може да се вна сят в почвата и през есента. Те не се заорават, а се разпръскват по повърхността, т.е. използват се като мулчиращ материал.