Грижи за Птерис Pteris

Ярка, но не пряка светлина. Ще се чувства добре на северен прозорец. През зимата температурата да не пада под 13°С. Поливайте обилно Птериса през лятото, но внимавайте саксията да има добър дренаж, защото почвата не бива в никакъв случай да подгизва. През зимата я оставяйте почти да засъхва между две поливания. Често пръскайте листата. През пролетта и лятото подхранвайте всяка седмица.

Отглеждане на Лириопа

Обича силна светлина, но вирее добре и на шарена сянка. Лириопата трябва да се пази от обедни­те лъчи на лятното слънце. Да зимува на хладно. През топлите дни да се полива добре и да се подхранва на две седмици. През зимата почти да не се полива.

Отглеждане на Полиподиум(флебодиум)

Обича добро осветление, макар че издържа и в полусянка. Важното е да не се оставя на слънчева светлина и сух въздух. През зимата температурата да не пада под 13°С. През пролетта и лятото да се полива редовно, но водата да е със стайна температура. Всяка седмица да се подхранва. През останалото време на годината Полиподиума да се полива по-малко, но никога да не се оставя почвата да изсъхне.

Отглеждане на Сантолина

За да запази формата си, Сантолина търпи силно подрязване през април. Ако се остави да цъфти, обезателно след цъфтеж сантолината се подрязва. Отделно 2-3 пъти в годината се прави основно подрязване. Не обича застой на вода в кореновата система и не вирее на сенчести места.

Размножаване - чрез полувдървенели стъблени резници през лятото. Приложение. Освен за нисък бордюр сантолината може да се използва и за очертаване на фигури, направени от други растения, а също така може да се отглежда и на алпинеум.

Популярни видове и сортове Стефанандра

Видът, който може да се използва за направата на свободно растящ жив плет, е Изрязанолистна стефанандра (Stephanandra incisa, syn. S. flexuosa). Сортове - „Crispa" и "Dart's Horizon". Отглеждане. Засаждат се от 3 go 4 растения на линеен метър за оформянето на живия плет, който може да се ограничава само на широчина. Предпочитат се полусенчести места и влажни почви. Ако времето е сухо, растенията трябва да се поливат. След прецъфтяване старите стъбла се изрязват на равнището на почвата.

Размножаване - чрез разделяне на туфи през есента или чрез полувдървенели резници през лятото.

Приложение. Освен че се използва за свободно растящ жив плет, може също да се засажда между други дървета храсти, за да служи с есенната декорация на листата за фон.

Популярни Видове и сортове Сантолина

От рода Сантолина са познати 10 вида, но като декоративни се отглеждат най-често три. И това са Сребриста сантолина (Santolina chamaecyparissus), известна още като кипарисовидна сантолина, чиито листа са сребристосиви. Вторият вид е Зелената сантолина (Santolina virens), която се развива като полухраст с височина 60 см и широчина около 1,2 м. Листата й са линейни, в тревистозелен цвят, а цветовете жълти. Сортът "Lemon Fizz" е с впечатляващи листа в лимоненожълто. Третият вид е Розмаринолистна сантолина (Santolina rosmarinifolia).

Отглеждане на Тис

Сенкоиздръжливо растение, обичащо влажни почви, а също така и висока атмосферна влажност. Издържа на ниски температури, но трябва да се има предвид, че младите растения са по-чувствителни и в първите години от засаждането им трябва да се внимава да не измръзнат през зимата. Понася много добре силно подрязване. Размножаване - чрез семена и резници. Приложение. Тисa oбразува красиви живи плетове, но е с много бавен растеж, затова е за предпочитане да се закупят растения в желаната от клиента височина.
Taxus х media се препоръчва както за единично засаждане, така и за направата на живи огради, които да се формират периодично чрез подрязване.

Отглеждане на Туя

Издръжлива на ниски температури и замърсяване на въздуха, устойчива на промишлени замърсявания. Засаждат се от 3 до 4 растения на линеен метър в периода април-май или през есента 6 септември месец. При изваждането от контейнера се туята сади с пръстта около корените и се полива веднага. Вирее на всякакъв вид не много сухи почви. Понася слънчеви и полусенчести места. Обича почви с Високо съдържание на варовик, калций и азот. Понася добре силно подрязване и формиране на короната.

Размножаване
Главно чрез зелени резници или чрез семена, на които е нужен определен период на стратификация преди засяването им.

Приложение
Добро растение за оформяне на много тесен жив плет, който е вечнозелен дори и през зимата. Дървесината на туята е здрава и се използва за направата на мебели, стълбове, плоскости. Свежи клонки се използват при направата на венци. А от листата й се получава етерично масло, което се използва в медицината, при изготвянето на инсектицидни препарати и в козметиката. Използва се и при изготвянето на хомеопатични препарати.

Отглеждане на Габър

Бързо нараства, а резитбата му се извършва през месец август. Понася силно подрязване и е предпочитано растение за формиране на короната в различни форми - като арка, цилиндрична, кубовидна и др. Вирее върху всякакъв вид почви, но най обича засаждане
върху преовлажнени почви. На линеен метър се засаждат по 3-4 растения в периода март-април. При силно подрязване може да се оформи като много тесен, но висок жив плет. За създаването на жив плет от габър се използват само растения, които имат силно развити долни клони. Местата, на които може да се отглежда, са от слънчеви до лека полусянка.

Размножаване - чрез семена или резници.
Приложение - Запазва сухите си листа по клоните и през зимата. Притежава здрава и жилава дървесина, която се използва за направата на мебели.

Размножаване на Бука

Да се има предвид, че сортовете за декорация се размножават само от резници, а дивият вид може и от семена, които образува в изобилие. Сортовете се размножават главно чрез резници, защото при семенното им размножаване само при 5% от потомството се запазва интересната багра на листата им.

Приложение. За високи плетове тип „живи стени", много добри при защита от вятър. Достига до 400 см височина. Растение, устойчиво на замърсен въздух.

Отглеждане на Бук в градината

Обича и расте добре на дълбоки, плодородни и свежи почви. Не обича сухите или прекомерно овлажнени почви и сух въздух. Сенкоиздръжливо дърво е. Бавно расте в началото на развитието си, но е дълговечно. При подходящи условия може да достигне 300-годишна възраст.

На линеен метър се засаждат по 2 растения в периода март-април. Основна резитба на бука се прави през февруари месец, преди да са се развили листата, а поддържаща през август месец. Растенията, които ще се използват за направата на жива ограда, трябва отдолу догоре да са с добре развити странични клони. Обича хубава градинска почва и особено варовикова. Може да се засажда на открити места.

Красив зелен килим в градината

Добрата грижа за моравата е първата превантивна мярка срещу появата на плевели. Присъствието на многобройните плевели на ливадата свидетелстват за това, че на културните треви не им достига мощност, за да възпрепятстват появата на вредни растения. Отсъствието на редовно подхранване и сухата почва са най-честата причина за лошото развитие на зеления килим. Уплътнени те почви и прекалено внимателното и често косене може да доведе до разпространение на мъхове. По-грубите плевели пък могат да създадат допълнителни проблеми; тогава трябва да премахнете туфите ръчно или да извадите чима и на негово място да положите нов или отново да засеете семена на оголеното място.

С помощта на гребло можете да почистите преди косенето пълзящите плевели, като детелината (Trifolium), великденчето, киселеца (Китех). Не трябва обаче да се бавите с косенето, а при тази операция трябва да съберете и изчистената трева.

Сантолина

Сантолините са многогодишни тревисти растения от семейство Сложноцветни (Asteraceae) със силно разклоняващи се стъбла. Оформят се като овални, компактни полухрасти. На височина достигат от 45 до 60 см, а на широчина - от 50 см до 1,2 м, заради което често се използват за направата на ниски живи плетове или бордюр. Произходът им е от Средиземноморието и Югозападна Европа.

Ботаническа характеристика. Листата им са фино насечени, ароматни, а цветовете им дребни, жълти, събрани в съцветия кошнички на дълги, тънки цветоносни дръжки. Достигат 2-3 см в диаметър. Цъфтежът протича от юли до есента.

Стефанандра

Стефанандра са листопадни храсти от сем. Розоцветни (Rosaceae), идващи от природата на Япония и Китай. Студоустойчиви са, а през есента обагрянето на листата им е атрактивно и привличащо погледите.

Ботаническа характеристика. Растение със зигзагообразни стъбла, до 1,5-2 метра високи с диаметър на короната 2-2,5 метра. Расте бавно и тези си размери не достига много бързо. Има дълбоко разсечени листа, които се разполагат по клоните в една плоскост. През есента те се обагрят в червеникавокафяви багри, понякога с оранжев оттенък. Цъфти през м. юни. Цветовете са с лек и приятен аромат, появяващи се в края на / май и началото на юни месец. Те са дребни, невзрачни, в зеленикав цвят, но са многобройни и събрани в съцветия метлици.

Доматите остават без връх

През този месец ще имате много работа в зеленчуковата градина, но в по-голямата си част тя ще е свързана с прибиране на реколтата от зеленчуци за свежа салата, която сте отгледали. Една от важните ви задачи е да премахнете върха на централното стъбло на доматите, за да се развият достатъчно големи плодове на китките отдолу. Над последното съцветие се оставя само един лист. Необходимо е да се колтучи редовно. Ако долните листа на доматите са силно повредени от болести, оберете ги и ги изнесете, за да не оставят зараза в градината.

Как да поливаме правилно в горещите дни

Лятото неизбежно води със себе си и много горещи дни. Ето защо е задължително да поливаме растенията, за да запазим тяхната влага. Важно е да знаете, че растенията не се обливат отгоре с вода, когато е горещо. Изберете подходящ съд, с който да можете да налеете малка струйка в основата. Пръскачките са често срещан вариант, но те разпиляват прекалено много ситни капчици из въздуха и само част от тях достигат наистина до растенията. Водата трябва да навлезе дълбоко в почвата, за да има ефект от поливането.

Грижи за Церопегия - секуленти

Място: Церопегията харесва светлите места, но се чувства добре и на шарена сянка. Може да се отглежда и на топло, и на хладно място и е подходяща за хидрокултура. Най-ефектно е, ако го оставите като висящо. Може да бъде увита и по телен пръстен.

Размножаване: Размножаването се осъществява с издънки, които можете да си набавите от подрязването. Мястото на разреза се оставя да изсъхне добре и чак тогава се вкоренява. Може да се размножи чрез луковички, ако такива са се образували.

Кафяви петна по ръбовете на листата

Избледнелите 6 средата и с потъмнели краища листа са знак, че растението е получило изгаряне от слънцето. Стайните цветя са застрашени, когато са изнесени директно на терасата и все още не са свикнали с ярките слънчеви лъчи. Осигурете им шарена сянка поне за две седмици, докато привикнат.

Отглеждане на Еделвайс

В магазините се продават семена на култивирани сортове многогодишен еделвайс, който успешно вирее в градски условия. Може да се отглежда в саксии и на открито. Засява се през април-юни, на дълбочина 0.5 см. Разгодишно растение, но много често живее 4-5 години на едно място. Засажда се от май до юли следващата година, на разстояние 5 см, на песъчлива почва. Цъфти след 2 години.

Използване на Ириса

Освен като аромат в парфюмерията, маслото се използва и в тек­стилната промишленост при апретурата на памук и вълна. От цветовете на ириса след обработката им с варовик се получава и натурална боя, известна като „ирисово зелено", използвана за направата на рисунки върху слонова кост. В кулинарията - брашно от коренищата се използва и в сладкарството при приготвянето на сладки. В неголямо количество влиза и в състава на подправъчни смеси, използвани при пригот­вяне на риба, а също така с него се ароматизират и алкохолни напитки. В Армения пък от цветовете на ириса приготвят сладко, както у нас приготвяме сладко от рози.

Грижи за зеленчуците през лятото

Дошло е време разсадът за късното зеле да се сложи в лехите. То ще даде продукти за салата през октомври-ноември. Карфиолът, броколито и брюкселското зеле също отиват в градината през юли. През вегетацията зеленчуците изискват постоянно подхранване, разрохкване и поливане. Не по-малко важна е и борбата с многобройните вредители. Засадете също разсада от червено цвекло, засейте есенната и зимната ряпа. Към края на юли идва времето и на есенния спанак.

Видове хедихиуаг

За лечебни и парфюмерийни цели се използват Класовидният хедихиум (Hedychium spicatum), красиво цъфтящо растение, и Гъстоцветният хедихиум (Н. densiflorum), известен още като Асамски портокал заради свои­те ароматни оранжеви цветове и тънки листа. И двата вида като лечебни растения се използват в традиционната индийска система Аюрведа, като тонизиращи средства. Използваната част от растенията както за лечеб­ни, така и за технически цели са грудковидните коренища, които съдър­жат етеричните масла. В козметиката етеричните масла от хедихиум влизат в съставите на лосиони, афтършейфове и различни препарати за бръснене, а също така и в някои серии мъжки одеколони.

Какво е почвена реакция и какво е значението й за развитието на цветните култури?

Количеството на водородните йони във водния разтвор и в почвените частици определя почвената реакция, която може да бъде кисела, неутрална или алкална (основна) и се обоз­начава с рН. При рН под 7 почвената реакция е кисела, при рН над 7 - алкална, а при рН 7 - неутрална. Различните видове цветя имат определени изисквания към рН. Едни видове - аспарагус, амарилис, бегонии, пеларгониум (мушкато, молоха), фикус, циклама, лилии и др. - изискват сла бо кисели почви (рН 5,5 - 6,5), други - азалеи, ерики, хортензии, камелии, фуксии (обички), монстера ("филодендрон"), антуриум, кала, папрати и др. - предпочитат кисели почви (рН 4,5 - 5), а трети - шибои, рози, хризантеми, цинерария, карамфили, божу­ри, лалета, астри и др. - се развиват и растат върху леко алкални, неутрални или слабо кисели почви (рН 6,5 - 7,5).

Идеи за красива градина

Както във всяко начинание, така и при оформянето на двора съществуват правила, които, ако се спазват, ще ви помогнат да избегнете много грешки. Предлагаме ви няколко начина да засадите на точното място и правилно да комбинирате едни от най-често отглежданите многогодишни цветя.

Какво е почвена структура и какво е значението й за растенията?

Способността на почвата да се разпада на различни по фор ма и големина частици (агрегати) се нарича почвена струк тура. Когато почвата се състои от частици с големина до 0,5 мм, такава структура се нарича праховидна и е една от най-лошите структури на почвата. С най-добра структура е почвата, чиито частици са зърнести, с размер от 1 до 10 мм, като преобладаващ дял заемат частиците с големина от 2 до 4 мм. Такава структура е въздухо- и водопропусклива и е благоприятна за развитието на растенията. За създаване на подходяща структура на почвата голямо значение'имат внасянето на оборски тор, торф, борови кори и др., своевременната и подходяща обработка според почвения тип и почвената фауна - най-вече дъждовните червеи.

Температурни условия за съхранение на грудки и луковиц при цветята

От важно значение при съхраняването на посадъчните материали от луковичните цветя е температурата в помещението.
• През първите 10 -15 дни след изваждането от почвата тя трябва да бъде между 20-25 градуса по Целзий, а след това се снижава до 15-18 градуса по Целзий. Това важи за следните цветни видове: зюмбюл, лале, ирис (перуника), колхикум (кърпикожух, мразовец), синчец.
• Някои луковични и грудкови цветни култури в първите 10-15 дни след изваждането им от почвата се съхраняват при 16-18 градуса по Целзий, а след това добре понасят температури 5-10 градуса по Целзий. Това са видовете: гла-диолус, нарцис и тубероза.
За всички споменати луковични цветя влажността на въздуха в помещението за съхраняване трябва да бъде 60-70%

Oт какво зависи балансът на топлината?

Балансът на топлината се обуславя от прихода на топлина (от отоплението и слънчевото греене) и от нейния разход (от топлоизлъчването).
Приходът на топлина зависи от системата на отоплението и от слънчевото греене. Слънчевото греене зависи от годишното време, мястото и местоположението (по отношение по соките на света). Топлоизлъчването зависи от топлопров димостта на материалите, от които са направени парниците и оранжериите, а също и от разликата в температурата помещенията и на външния въздух. За да се намали загуба та на топлина през зимата, вътрешните стени на оранжерии те се ограждат с полиетилен. От март-април до септември култивационните помещения се затоплят толкова много я слънчевото греене, че повечето от растенията са обречени на загиване. За да се избегне това, помещенията се засенчват със специално приготвени сенници от летви или тръстика. Освен това стъклата на парниковите рамки може да с« варосат или да се напръскат с рядка каша от глина. За да се понижи още повече температурата в парниците или в оран жериите през този период, прибягва се до проветряване оросяване.

Понасят ли всички видове цветя в еднаква степен торенето с пресен оборски тор?

Трябва да се знае, че не всички видове цветя понасят в ед наква степен торенето с пресен оборски тор. Например, ко гато на дадена площ ще се отглеждат луковични култури (лале, нарцис, крем, зюмбюл и др.), с оборски тор трябва да се натори предшестващата култура.

Какви садила и маркири се използват в цветарството?

Садилата, които се използват в цветарството, са дървени, с дължина около 12 см и дебелина 2-3 см. Правят се от клони на круша или черница, които имат подходяща форма, така, че дръжката на садилото да бъде под прав ъгъл. Много удобни за работа са садилата, чийто работен връх е стоманен, а дръжката - с лек наклон надясно. Маркирите, които се използват в цветарството, са различни по форма и големина. За маркиране на почвената повърхност в сандъчета се правят дървени маркири с размери 50x30x2 см. От горната им страна се поставя дръжка, а от долната - 96 остри шипа с дебелина на молив и с височина 3 см. За маркиране на почвената повърхност на лехите се правят различни по-големи дървени маркири със заострени маркиращи органи, които се прикрепят на исканите разстояния

Острица / Carex arenaria

сем. Соrnасеае / Острицови

Остриците са най-общо казано издръжливи вечнозелени видове с малка височина и дъговидно извити зелени листа. Подходящи са за почвопокривни или за окантване на цъфтящи зелени покриви. Въпреки че повечето от тях се асоциират с влажни и сенчести местообитания, някои издържат много добре сухи условия и пряко слънце, но за по-добра изява спомага повечко торф и хумус в субстрата.

Видове: С. caryophylla произхожда от степни райони с бедна почва. Висока е до 10 см, със сребристи или синкави листа. Японската С. morrowii „Variegata" е добра почвопокриваща трева с пъстри дъговидно извити листа. C.flacca е със синкави листа.

Покривно озеленяване

Тревисти многогодишни видове, които са подходящи за екстензивно или полуекстензивно покривно озеленяване, изискващо по-малко грижи. Разбира се, те могат да се използват и при интензивни покривни градини (луксозни) според предназначението си и в съответствие с изискванията си. Върху екстензивните зелени покриви растенията виреят върху ограничен пласт субстрат - 15 см или даже по-малко. Дебелината му е много важна за подбора на растенията, за това са упоменати препоръчителни дебелини. Голяма част от видовете и сортовете, описани тук, са били предмет на експериментална работа по дисертационна тема, третираща озеленяването на покривни пространства.

Какви са перспективите на пластмасовите култивационни съоръжения?

У нас пластмасовите култивационни съоръжения се използват масово за отглеждане на разсад, цветя и зеленчукови култури. Те дават възможност да се получат значително по-ранна продукция и по-високи добиви и да се използва по-пълно земята.Когато обемът на пространството е по-малък се използват полиетиленовите единични оранжерии и тунели. Полиетиленовите оранжерии имат някои недостатъци, свързани с бързото износване на полиетиленовото платно, с недобрия светлинен режим и микроклимат и др. За да се подобри светлинният режим, в редица страни вътрешната страна на полиетилена се пръска със специален разтвор, който предотвратява задържането на кондензираната вода по него. Поради това че са лесно изпълними и по-ефективни, перспективите за строителството и използването им са много големи.

С каква вода се поливат цветята в оранжериите?

Водата в оранжериите е необходима за поливане на растенията и за поддържане на въздушната влажност. Подава се чрез водопроводни тръби, разположени върху повърхността на почвата или високо над лехите. Водата, с която се поливат растенията, трябва да има температурата на въздуха в оранжерията или да е с 1 - 2°с по-топла. Загрява се в бетонни басейни, през които преминава серпантина от отоплителни тръби. Бетонните басейни се построяват под стелажите.

Как се проветряват оранжериите?

Проветряването на оранжериите има значение за обмяната на въздуха и за регулирането на температурата и влажността. За целта се използват прозорци, разположени близо до билото на покрива и по страничните остъклени стени. През зимата за проветряване се използва горната вентилация, а през пролетта и лятото - горната и страничната. Прозорците се отварят ръчно, поединично или чрез система от лостове. Нуждата от проветряване се установява чрез термометър и влагомер, чието наличие е задължително във всяка оранжерия. За същата цел в някои оранжерии има специални автомати с часовников механизъм, които задвижват отварянето на проветрителите след повишаване на температурата и влажността над определените.

Копривка

Тези растения са популярни със своята пъстрота и форма на листата си и с народното си название, познато по целия свят като Копривки. Листата на Копривката донякъде наподобяват тези на копривата, но са меки, не са парливи и са много пъстри.

Отглеждане на Фитония

Обича полусенчести места, като при много ярка светлина и в много сенчести места окраската на листата избледнява. Да се предпазва и от преки слънчеви лъчи. През зимата саксиите с фитония не трябва да се поставят в близост до стъклата на прозореца. Минималната температура в помещенията, където се отглежда фитония през зимата не трябва да бъде по-ниска от 12-14°С. Трябва да се полива редовно, като през лятото се полива обилно, така че през целия ден почвата да се запази леко влажна. През зимата поливането е умерено, като не трябва да се допуска почвата да пресъхва напълно, фитонията трябва да се полива само с мека вода. Оставянето на фитонията без вода за няколко дни е пагубно за нея, което може да доведе до загиването й.

Видове Хипоестес

Два вида и техни сортове са подходящи за отглеждане като стайни растения.
Това са: Кървавочервен Хипоестес (Hypoestes sanguinolenta) - полухраст до 50 см висок, гъсто разклонен. Листата са тесни, с яйцевидна форма, 5-8 см дълги и 3-4 см широки, целокрайни и леко вълнисти в краищата си. Те са тъмнозелени с пурпурночервени жилки и малки червени петна. Класолистен Хипоестес (Hypoestes phyllostachya) - вид, близък go Н. sanguinolenta. Достига на височина до 60-70 см. Отличава се с меки виолетово-червени листа и единични цветове в лавандуловосиня багра, появяващи се от пазвите на листата. Расте в сенчестите места на тропическите влажни гори на о-в Мадагаскар

Листодекоративни бегонии

Цветовете на листодекоративните бегонии са почти еднакви и се разполагат в гроздовидни съцветия на спускащи се надолу цветоносни стъбла. Те са дребни и не толкова интересни и атрактивни и често при появата им се отстраняват, за да не пречат на красотата на ефектните листа. Аранжирани като украса в дома едни до други, различните сортове образуват живописна група, от която е трудно да отдръпнеш погледа си.

Отглеждане на Бомонтия - Beaumontia

Силна светлина до пълно слънце, висока влажност на въздуха, обилно поливане през лятото. През зимата почвата да се поддържа влажна, а температурата да не пада под 13-14°С. Контролирайте растежа с подрязване, а отрязаните резници използвайте като размножителен материал.

Съвети за любителите на камбанки

Общото за всички камбанки е, че охлювите много обичат да ядат листата им. Изяждането на листата води, особено при ниските видове, до умиране на цялото растение. Поради това тези приятно цъфтящи растения трябва да се пазят от охлюви. Семената на Campanula са съвсем дребни. Ето защо при засяване не трябва да се покриват въобще или с много тънък пласт фина пръст. Повечето споменати тук камбанки покълват без проблеми. Само някои видове, като Campanula latifolia, спадат към кълнещи-те на студено. Campanula portenschlagiana покълва неравномерно. Необходимо е търпение до появата на първите поиици. Затова далматинската камбанка, както и други нискорастящи форми, се размножава по-добре чрез разделяне или коренови разници. При много видове и сортове това става много лесно чрез отделяне на отводи.

Какво е почвена структура и какво е значението й за растенията?

Способността на почвата да се разпада на различни по фор ма и големина частици (агрегати) се нарича почвена струк тура. Когато почвата се състои от частици с големина до 0,5 мм, такава структура се нарича праховидна и е една от най-лошите структури на почвата. С най-добра структура е почвата, чиито частици са зърнести, с размер от 1 до 10 мм, като преобладаващ дял заемат частиците с големина от 2 до 4 мм. Такава структура е въздухо- и водопропусклива и е благоприятна за развитието на растенията. За създаване на подходяща структура на почвата голямо значение'имат внасянето на оборски тор, торф, борови кори и др., своевременната и подходяща обработка според поч вения тип и почвената фауна - най-вече дъждовните червеи.

Какви спомагателни площи трябва да се предвидят при отглеждането на цветя?

При отглеждане на цветя на открита площ се предвижда място за сенник. Сенникът е предназначен за саксийните цветя, които през лятото не може да останат в оранжериите поради прекомерно високата температура в тях. Сенникът представлява леки камъшени или от друг материал решетки, с които се засенчват отгоре и отстрани заровените заедно със саксиите на открито в лехи на редове цветя, извадени от оранжериите.
На откритата площ се определя и място за торище, навес, складове за саксии, за почвени смеси и др.

Как се отопляват полиетиленовите оранжерии?

В полиетиленовите оранжерии на растенията трябва да се осигуряват оптимална температура и равномерно разпределяне на топлината. Отоплението трябва да е евтино, а системата му да е проста и удобна за експлоатация. Изборът на отоплителната система и на нейната мощност зависи от предназначението на оранжерията и от изискванията на културата, която ще се отглежда в нея.
Техническото отопление бива воднотръбно и топловъздуш-но. При топловъздушното отопление се използва въздухът, който се нагрява в калорифери до 65 - 70°С и се подава с вентилатор директно или чрез въздухопроводи в оранжерията. Този начин на отопляване ограничава образуването на водни капки, които се оттичат от повърхността на полиетилена и повреждат растенията.

Отглеждане на Камелия Camellia

Околната температура да се поддържа в рамките на 6-15°С. Светлината да е ярка, но през лятото да се пази от преките лъчи на слънцето. Почвата винаги трябва да е влажна, но не подгизнала. Използвайте мека вода. Често пръскайте листата. Пресаждайте Камелията в пo-голяма саксия през пролетта, но само ако корените са изпълнили саксията.

Какво представлява почвата като хранителна среда?

Като хранителна среда почвата играе важна роля в живота на растенията. При това тя е подложена на постоянни промени, тъй като в нея протичат сложни химични и биологични процеси. Благодарение на микрофлората в почвата и на постъпващите в нея органични и минерални торове тя непрекъснато се променя не само в химично, но и във физично отно­шение: структура, водозадържане и т.н. С други думи, почвата не трябва да се разглежда като статична, мъртва среда, а като жив организъм, който живее и се развива и се променя положително или отрицателно за растенията в за висимост от промените, настъпващи вътре в нея. Свойствата на почвата зависят от подпочвата, върху която се е образувала, от бактериите, гъбите и животните, които допринасят за разлагането на органичната материя, попаднала в нея, от растителността, която расте върху нея, а също и от климатичните условия.

Какви инструменти и материали трябва да има цветарят?

Цветарят трябва да има сита с различни размери на дупките за пресяване на пръст, ножици за подрязване на живия плет, коси (специални ръчни косил-ки или косачни машини) за косене на тревата, лозова пръскачка и прашалка за бора с болестите и неприятелите, лопатки за изваждане на разсади, щайги за поставяне на извадения разсад, тел, канап или здрави конци, манила и др. за изплитане на мрежи за цветята със слаби стъбла (карамфил, фрезия) и др.

Поддържането на инструментите е важно условие за тяхното добро състояние и за продължителното им използване. След работа инструментите трябва да се почистят, да се измият и да се оставят на сухо място.

Дезинфекцирането на инструментите с формалин в съотношение 1:50 е задължително, за да се предпазят растенията от пренасяне на болести и неприятели. Сандъчетата служат за сеитба на семена най-вече при оранжерийни условия и за пикиране и отглеждане на разсад. Те са с размери 50x30x8 см. Правят се от иглолистен материал, който е лек и сравнително устойчив на влага. На дъното им се пробиват 5-6 дупки с диаметър 1 - 2 см за изтичане на излишната при поливането вода. За сеитба на малки количества семена се използват терини. Те се правят от глина с кръгла или квадратна форма, с размери 25 - 30 см с няколко отвора на дъното. Напоследък те-рините се заменят с пластмасови съдове.

Как да се устроят оранжериите отвътре?

Вътрешното устройване на оранжерията зависи от вида на културата, която ще се отглежда. Във връзка с това се изграждат стелажи или цялата площ се разпределя на лехи, в които се отглеждат различни цветя. Стелажите се правят високи 0,8-1 ми дълги, колкото е дължината на оранжерията. Страничните стелажи се правят широки 1 - 1,10 м, а средните - 2 - 2,10 м. Изграждат се от стоманобетон или от стомана, като отгоре се нареждат етернитови плоскости. Дървените стелажи са нетрайни, трудно се почистват и се дезинфекцират, затова се избягват. Отстрани стелажите имат висок или нисък перваз. Когато ще се вкореняват резници, ще се пикира разсад или ще се засаждат растения, первазът е висок (25 - 30 см), а когато ще се отглеждат саксийни растения - нисък (2-3 см). При отглеждане на саксийни растения стелажът се насипва с едрозърнест пясък, върху който се нареждат саксиите. За отцеждане на излишната вода по основата на стелажите се правят отцедни отвори.

Площта под стелажите се използва за съхраняване на клу-бени, коренища, луковици и др., а след затъмняване може да се използва и за форсаж на луковични цветя. На нея може да се държат и някои вечнозелени невзискателни растения, като аспарагус и др.
В едноскатните оранжерии пространството до високата стена най-често се оформя като амфитеатрална етажерка, за да може по-добре да се осветява и по-пълно да се използва. За същата цел се правят т.нар. висящи полици - широки дъски, хванати за покривната конструкция над пътеките така, че да хвърлят по възможност по-малко сянка. Използват се най-вече през зимата и рано напролет - на тях се нареждат сан-дъчета с разсад и резници за вкореняване. Когато в оранжериите се отглеждат карамфили, рози, гладиоли, хризантеми и др., площта се разпределя на лехи, широки 1 - 1,20 м.

Между стелажите и лехите в оранжериите се правят пътеки, които се покриват с тухли, бетон или дървени скари, за да се поддържа необходимата чистота. Ширината на пътеките трябва да бъде по възможност по-малка, за да се използва по-пълно площта на оранжерията. Много тесните пътеки обаче затрудняват работата с цветята, което също трябва да се има предвид. По преценка ширината на пътеките трябва да бъде от 50 до 70 см.

Най-добро е водното отопление, защото е икономично, създава равномерна температура, лесно се регулира, не изсушава въздуха, безопасно е и пр.
Водата се затопля с мазут или с въглища. Много удобно е и електрическото отопление.

Как да се построи едноскатна оранжерия?

От наименованието на оранжерията е ясно, че тя е само с един скат. Посоката на ската трябва да е към юг с наклон 30 - 40°. Тази оранжерия се строи най-често до някоя съществуваща стена. Дължината й се ориентира по посока изток -запад. Предната стена се прави висока 1 - 1,20 м. Вътре откъм ниската стена се поставя стелаж, висок 0,80 м и широк 1 м, а откъм високата се прави няколкоетажна етажерка или още 1 - 2 стелажа.
Едноскатните оранжерии са евтини, имат проста конструкция и лесно се затоплят. Най-същественият им недостатък е едностранното им осветяване.

Как да се построи двускатна оранжерия?

Двускатните оранжерии имат по-добро осветяване от едноскатните, поради което винаги се предпочитат. Ориентират се по посока север - юг. Размерите им са различни -ширина 3, 6, 8 м, височина 2, 3, 5 м. Страничните дълги стени може да се остъклят или в основата да се иззидат. Тези оранжерии се правят на повърхността на земята или се вкопават. Вътрешността им се разпределя на лехи или се правят стелажи в зависимост от културите, които ще се отглеждат. Двускатните оранжерии имат най-широко приложение и в тях се отглеждат повечето декоративни растения.

Как се изграждат полиетиленови тунели?

Полиетиленовите тунели се използват по-ограничено в цветарството. Засега те представляват интерес за производство на разсад от някои летни цветя и за форсаж на луковични цветя.
Полиетиленовите тунели биват неподвижни (стационарни) и подвижни (преносими), които от своя страна биват ниски и високи.

Ниските тунели се правят с дължина (15-20 м, ширина 0,50 - 1 м и височина 0,40 - 0,80 м. Те се построяват, като през 1 - 1,5 м се забиват стоманени дъги, върху които се поставя полиетиленово платно. Високите тунели имат същото устройство като ниските, само че са с по-големи размери. Ширината им е 1,5 - 2 м, а височината - 0,60 - 1 м. За носеща конструкция се използват също стоманени дъги с напречен диаметър 6 - 12 мм или поливинилхлоридни дъги с напречен диаметър 40 мм. Високите тунели имат това предимство пред ниските, че в тях се създават условия за по-благоприятен въздушно-газов режим.
Освен стационарни в практиката се използват и преносими тунели с дължина 4 - 6 м.

От какви материали да се строят остъклените оранжерии?

Материалите за построяване на остъклени оранжерии трябва да отговарят на следните условия: да са лоши проводници на топлината, да са трайни и да не са обемисти. В това отношение най-подходящ е дървеният материал, но той има малка трайност, обемист е и засенчва производствените площи. Поради това външната конструкция (трегерите) се прави от стомана, а шпросите - от дърво или стомана. Предпочита се боровият материал, който е по-лек и по-траен. Стоманените и дървените части на конструкцията се боядисват с бяла блажна боя.

За остъкляване се използват безцветни, светлопропускливи, гладки стъкла с дебелина най-малко 4 мм. Стъклата се нареждат керемидообразно по шпросите, за да се избегне навлизане на вода в оранжерията. За предпазване от силно слънчево нагряване оранжериите се покриват със сенници или стъклата им се напръскват с разтвор от 3 части вар и 7 части брашно. Когато оранжериите са построени поединично, пред входовете им се изграждат преддверия. Те предпазват оранжерията от навлизане на студен въздух при отваряне на вратата.

За какво се използват защитните съоръжения в цветарството?

Оранжериите и парниците се използват в цветарството за:
• Размножаване и отглеждане на топлолюбиви култури, което при нашите климатични условия не може да стане на открито. Това са различните саксийни цветя.
• Произвеждане на разсад от различни видове летни цветя, които след закаляване на открито се засаждат (през май) в градините.
• Отглеждане на цветя, които се използват за получаване на отрязан цвят (карамфили, рози, хризантеми, фрезия и др.).
• форсаж на луковични цветя и др.
• Презимуване на коренища от гергини, кани и др.
Разглобяемите оранжерии се правят от парникови рамки, които се сглобяват със специални приспособления. Те се използват най-често за форсаж на рози, гладиоли и др.

Защитени видове - Смрадлика

Видът не е защитен, но потенциална заплаха за него е свръхексплоатацията на находищата му. Препоръчва се еднократното черпене от популацията да НЕ превишава 70% от нея. Повторното черпене от находищата на Смрадлика при наличие на по-големи запаси се препоръч ва след 2-3 години

Бегонии - гордоста на цветаря

Това е може би най-богатият на видове род, който според някои специалисти има между 1000 и 2000 хибрида. Носи името на големия френски ботаник Мишел Бегон (1638-1710). Има миниатюрни бегонии, подходящи за гледане в терариуми, и гиганти, достигащи два метра; бегонии с множество малки кръгли листенца и бегонии с нарязани като звезди листа с диаметър до 30 см. Някои растат като малки храстчета, изцяло покрити с гроздове ярки цветове, на други цветовете висят като тежки букети от върховете на стъблата, трети ги крият под прекрасни писани листа, които нямат равни по красота в растителния свят.

Грижи за Брахихитон / Brachychiton rupestris

Обича слънце и силна светлина, а през зимата температурата не бива да пада под 12°С. Много е важно да се полива крайно оскъдно и никога да не се преполива. Оставете почвата добре да изсъхне между две поливания. През лятото Брахихитон трябва да се подхранва всеки месец със слаб разтвор. Ако листата му започнат да падат, значи сте го преполели.

Как става размножаването чрез отводи?

Чрез отводи (положници) се размножават някои видове декоративни храсти, като клематис, някои рози и др. Най-често се използват следните видове отводи: обикновен, змиевиден, китайски и въздушен.

При обикновения отвод се използват клонки, които напролет се полагат към дъното на предварително изкопана до майчиното растение ямка с дълбочина и ширина 12-15 см. Клонката се прикрепя към дъното на ямката чрез дървена кукичка и се покрива с пръст, а върхът й се оставя да стърчи над повърхността на почвата, като най-често се привързва към колче. До есента покритата част се вкоренява и се получава нвво растение (само едно), което се отделя от майчиното.

Някои видове увивни или влачещи се храсти, които образуват тънки и дълги клонки, като клематис, ампелопсис и др., се размножават чрез т.нар. змиевиден отвод. При него дадена клонка се заравя на отделни места по нейната дължина, а на други остава на повърхността.

При китайския отвод около майчиното растение се изкопава кръгла вдлъбнатина с ширина и дълбочина около 10 см, в която радиално се разполагат леторасти и се прикрепят с дървени куки и не се заравят с пръст. Когато от пъпките се развият леторасти, дълги 15-20 см, прилежащите към тях нискостоящи листа се отстраняват, а в основата на всеки млад летораст се правят нарези с остро ножче. След това отводите се покриват с лека градинска пръст, като върховете на младите леторасти се оставят да стърчат над повърхността на пръстта. До есента отделните фиданки са вкоренени и се отделят от майчиното растение. При китайския отвод от едно растение се получават много повече растения, отколкото при другите отводи.

Как става размножаването чрез луковици и грудколуковици?

Повечето от луковичните цветя се размножават чрез малки луковички, които се образуват в неголямо количество странично на големите луковици. При някои видове (например при зюмбюла) образуването на такива луковички може да с предизвика и изкуствено, като се направят кръстовидни на рези на дъното на луковицата. По този начин луковицата майка дава голям брой малки луковички, а самата тя умира Някои видове крем образуват в пазвите на листата малки луковички, чрез които могат да се размножават. Други видове (царската лилия и др.) в мястото над луковицата, къде то стъблото образува придатъчните (допълнителните) коре ни, образуват многобройни малки луковици, които също служат като размножителен материал.

Луковиците на луковичните цветя се засаждат през есента като малките луковички се засаждат отделно от големите и по-гъсто и не се изваждат 2-3 години. Дълбочината на засаждане на луковиците е в зависимост от вида и от характера на почвата (на по-леки почви засаждането е по-дълбоко, а на по-тежки - по-плитко).

Гладиолите, минзухарите, монбрецията и др. се размножават чрез грудколуковици. Грудколуковиците представляват грудки, но външно наподобяват луковица, поради което в практиката у нас се наричат луковици. Засадената грудколуковица образува една до няколко заместващи грудколуковици и многобройни малки грудколуковички, а самата тя умира.

Как става размножаването чрез коренови резници?

Размножаването чрез коренови резници се практикува при някои многогодишни цветя (дамско сърце, многогодишен мак и др.). За целта през есента или през пролетта корените на растенията се нарязват с остра ножица на парчета, дълги 4-5 см, след което отрезите, които се правят перпендикулярно на оста, се заглаждат с остро ножче. Дебелината на резниците зависи от вида, но най-добри са резниците с дебелина от молив до човешки пръст. Кореновите резници се засаждат прави в редове в сандъчета или в терини, напълнени със смес от песъчливо-чимова и торфена пръст. Сандъчетата и терините се поливат и се поставят на топло в парник, а след покарването на резниците се излагат на светлина. Младите растения се засаждат поотделно в саксийки, а през есента или през пролетта на следващата година - на постоянно място.

В кои случаи се прибягва до размножаване чрез резници?

До размножаване чрез резници се прибягва в случаите, когато при семенно размножаване не може да се получи ран цъфтеж (гергина); когато се цели получаването на значителни количества напълно еднообразен материал, какъвто не винаги може да се получи чрез семена (колеус, агератум и др.); когато се размножават пълноцветни (кичести) форми растения, при които завръзът на семена е нищожен или въобще семена не се образуват (карамфили, петуния и др.).
Резниците представляват отделени части от корените, стъблата или листата на майчиното растение, които поставени при подходящи условия, образуват корени и се развиват в нови растения.
В зависимост от коя част са взети, различават се коренови, стъблени и листни резници. При цветята се използват и трите вида резници.

кои са начините за вегетативно размножаване?

Начините, които се използват за вегетативно размножаване, са следните:
• Вкореняване на отделени от майчиното растение части (резници, луковици и грудколуковици).
• Вкореняване на неотделени от майчиното растение коренови и стъблени части (издънки, отводи, столони и др,).
• Присаждане на пъпки или на резници.

Кои са предимствата и недостатъците на вегетативното размножаване?

Главните предимства на вегетативното размножаване са, че получените растения са напълно изравнени и отговарят изцяло на майчините растения, от които са взети вегетативните части, и че встъпват по-рано в цъфтеж, отколкото получените по семенен път (например лалето). Сериозен недостатък на вегетативното размножаване е, че при него се предават всички болести (вирусни и др.), от които страдат (ако страдат, разбира се) майчините растения.

Засаждане на цветя в парници

Сеитбата в култивационни съоръжения (оранжерии, парници или тунели) се извършва направо в почвата (лехите) на съоръжението или в сандъчета, терини или саксии. Сеитбата направо в почвата на култивационните съоръжения се извършва по същия начин, както на открито.

При сеитба в сандъчета, терини или саксии те предварително се дезинфекцират, на дъното им се прави дренаж (върху от-цедния отвор се поставят парчета от счупени саксии с изпъкналата част нагоре и слой едрозърнест речен пясък) и се пълнят с пресята, лека и умерено навлажнена подходяща почвена смес. С малка дъсчица или летва пръстта се изравнява и се притиска леко, след което се пристъпва към сеитба. Засетите семена се покриват с тънък пласт от същата ситно пресята пръст, а много дребните (бегония, глоксиния, лобелия и др.) не се покриват. Посевът се полива с лейка с много ситна решетка, а в случаите, когато семената не се покриват - с пулверизатор или терините се потапят в съд с вода.

Върху съдовете със засети семена, които не се покриват, се поставя стъкло, след което се преместват на тъмно или се покриват с хартия. Така се създават по-благоприятни условия (поддържа се по-постоянна температура и се предпазва от изсъхване повърхностният слой) за поникване на семената. На засетите сандъчета, терини или саксии се поставят етикети, на които са обозначени видът и сортът, който е засят, както и датата на сеитбата.

Как се извършва сеитбата на открито?

На открито се сеят семената на всички двугодишни цветя, като градинска теменуга, парички, незабравки, силене, градинска ружа и др.

От едногодишните видове цветя на открито се сеят невзискателните и бързо растящите (невенът, кореопсисът и др.), непонасящите разсаждане (маковете, ешолцията, шибоите и др.) и видовете за късен цъфтеж (едногодишните астри, декоративният грах и др.).

На открито се сеят и семената на голям брой многогодишни видове цветя, като лупина, многогодишен делфиниум и др. Почвата в лехите, предназначени за посев, се обработва, изравнява се добре, като се отстраняват камъните и буците пръст, след което се пристъпва към сеитба. При разпръсната сеитба семената се притъпкват с дъска или с дървен валяк и лехите се покриват с компост, добре разложен оборски тор или торфена пръст и по-рядко с пясък, като дебелината на покривката зависи от едрината на семената, след което се полива с лейка.

При редова сеитба семената се покриват най-напред с пръстта от отворените браздички (при положение, че се сее ръчно, а не с редосеялки), след това лехите се валират или се притъпкват и се покриват с компост, добре разложен оборски тор, торфена пръст или пясък. На отделните видове и сортове се поставят съответни етикети с обозначение на вида и сорта и датата на сеитбата, след което лехите се поливат.

Kолко дълбоко се сеят цветните семена?

Дълбочината на засяване на цветните семена има голямо значение. При излишно удълбочаване на сеитбата се забавя прорастването на семената и има опасност те да загинат поради отсъствие на кислород. При много плитка сеитба семената може да не поникнат поради липса на влага в повърхностния почвен слой.

Дълбочината на засяването се определя най-вече от едрината на семената - колкото те са по-едри, толкова по-дълбоко се засяват и обратно. Препоръчват се следните дълбочини на засяване на цветните семена: при дребни семена 0,5 см, при средно едри 1,5 см и при едри 3 см. Тук трябва да се допълни, че съвсем дребните и леките семена, като семената на бегониите, примулите, глоксинията и др., изобщо не се заравят и се сеят върху повърхността на почвата, като често се поливат и се предпазват от преките слънчеви лъчи чрез засенчване.

Освен от едрината на семената дълбочината на засяването зависи и от вида и характера на почвата: при тежки и влажни почви семената се сеят по-плитко, а при сухи почви - по-дълбоко. Освен това пролетните посеви се сеят, общо взето, по-плитко от есенните.

Какви качества трябва да притежават цветните семена?

Цветните семена трябва да имат преди всичко висока чистота и кълняемост.
Чистотата на семената има особено значение при определяне количеството на семето, което трябва да се засее на единица площ, т.е. при определяне на сеитбената норма (при по-голяма чистота сеитбената норма ще бъде по-малка и обратно). Под чистота на семената се разбира процентното количество чисти семена от общото тегло на дадена партида семена.
Кълняемост на семената е способността им към прорастване (покълнване) и се определя от броя на покълналите семена, изразен в проценти от тяхното общо количество. Кълняемостта на семената на различните видове растения се запазва различно дълго време. Това зависи както от вида, така и от условията на съхраняването им, което трябва да става в сухо, прохладно и добре проветрявано помещение.и при температура 5°С.

РАЗМНОЖАВАНЕ ЧРЕЗ СЕМЕНА

Едногодишните и двугодишните цветя се размножават чрез семена, а многогодишните - чрез семена и вегетативно.

Кои са предимствата и недостатъците на размножаването чрез семена?
При много от цветята размножаването чрез семена е единственият начин на размножаване. По-важните му предимства са, че дава възможност да се произведат за кратко време големи количества посадъчен материал, да се получат нови сортове, често съвсем различни от родителските форми, да се избегне заразата от вирусни болести и др. Основен недостатък на размножаването чрез семена е, че само самоопрашващите се растения запазват добре сортовите си качества. При кръстосаноопрашващите се растения е невъзможно да се запазят особеностите на сорта без специален отбор. Освен това при този начин на размножаване растенията цъфтят по-късно в сравнение с получените по вегетативен път.

Форсаж на многогодишни цветя

Най-масово форсажът се прилага при лалетата, зюмбюла и нарцисите. От луковичните цветя се форсират още кокичетата и лилиумът (кремът), а от клубенолуковичните - минзухарите, гладиолите и фрезията.
От многогодишните цветя на форсаж се подлагат дицентрата (дамското сърце) и божурът.
От храстите най-широко е застъпен форсажът на розите.

Какво трябва да се направи при Форсажа на момината сълза?

Момината сълза се поддава на форсаж. Използват се цветни пъпки (те са по-дебели и тъпи) с част от коренището. За тази цел към края на септември, след като листата изсъхнат, подземните коренища се изваждат. Оформените цветни пъпки се изрязват с 1 - 2 см от страничните коренища. Навързват се на снопчета, заравят се в пясък на сенчесто и от-цедливо място и се покриват с угнила слама.

Към края на декември кълновете се внасят на партиди за форсиране. Най-напред се натопяват във вода с температура 30 - 35°С за 12 - 14 часа. След това се изваждат и се засаждат в цветарски сандъчета с размери 50x30x10 см. В сандъче се засаждат по 120 - 150 кълна. Отдолу на сандъ-чето и между кълновете се поставя тънък пласт от чист мъх. Мъхът поддържа равномерна влажност и температура на растенията и не ги замърсява. Растенията се оросяват редовно с темперирана вода и се поддържа температура 25 -30°С. След 20 - 30 дни се появяват цветовете и температурата се намалява постепенно до 15°С.

Осветяването по няколко часа в началото на форсажа ускорява цъфтежа.

Кои цъфтящи видове се Форсират?

Храстите, които се подлагат на форсаж, според времето на цъфтежа се делят на три групи:
• Ранни (японска дюля, акация, форзиция, люляк, прунус и др.) - цъфтят през декември и януари.
• Средно ранни (вайгелия, спирея и др.) - цъфтят през февруари - март.
• Късни ( клематис ) - цъфтят през април-май.
В зависимост от клонките, на които се развиват цветните пъпки, храстите се делят също на три групи:
• Храсти, чиито цветни пъпки се формират непосредствено върху миналогодишните клонки - акация, форзиция, прунус и др.
• Храсти, чиито цветни пъпки се формират върху стари, къси странични клонки - клематис, филаделфус.
• Храсти, чиито цветни пъпки се формират върху новопокарали леторасти - рози, люляк, хортензия и др. При тези храсти се прави къса резитба на 2 - 3 очи, за да се образуват малко, но силни леторасти.
За форсаж се използват главно храсти с опадващи листа -люляк, роза, форзиция и др.

Може ли растенията да се Форсират, без да се използва отопление?

Късният форсаж на лалетата и на някои многогодишни видове (момина сълза и теменуги) се осъществява, без да се използва отопление. Растенията се засаждат в лехи, дълги 8 м и широки 1,5 м. В началото на февруари върху лехите се поставят парникови каси и рамки; при снежна покривка снегът от лехите предварително се отстранява. От слънчевото греене въздушната и почвената температура в парниците се повишават и растенията започват бързо да се развиват. Добре е през нощта парниците да се покриват с рогозки или стари килими, а при топло слънчево време и при наличност на повече влага да се проветряват, за да се избегне развитието на някои гъбни болести. Късният, или студеният форсаж, може да се проведе и като в началото на февруари върху засадените лехи се изградят полиетиленови тунели. Този начин на форсаж е лек и евтин, но чрез него не може да се задоволят нуждите от цветя през януари, февруари и началото на март, когато търсенето е най-голямо.
Лалетата от студен форсаж започват да цъфтят към края на първото десетдневие на март.

Технологията на отглеждане, за да цъфтят гладиолите в началото на март

Грудколуковиците се изваждат от почвата до 10-и - 15-и септември. Просушават се и се подлагат за 4 седмици на температурна обработка. Засаждат се в оранжериите от 20.XI. до 1.XII. До края на декември растенията трябва да бъдат добре вкоренени с 1 - 3 листа, а в края на януари - с 5-6 листа. Началото на цъфтежа на гладиолите настъпва през второто десетдневие на февруари, а масовият цъфтеж е в началото на март. Изкуственото осветление трябва да се включи в момента на масовото поникване на растенията, като допълнителното осветяване през декември и януари е 6 часа на ден, а през февруари - 5 часа.

Как се използва речният пясък?

Речният пясък има голямо значение при приготвянето на почвени смеси, тъй като ги прави по-рохкави. За предпочи тане е чистият едрозърнест промит речен пясък. Той може да се използва и за подобряване физичните свойства на тежки почви.

Какво представлява карбамидът?

Карбамидът е бяло до бледожълто кристално вещество, лесно разтворимо във вода, слабо хигроскопично при умерена въздушна влажност (при влажен въздух поглъща водните пари, в резултат на което се разводнява). Това е най-концентрираният твърд азотен тор. Съдържа 46% азот.

Какво представлява компостът?

Компостът се получава от разлагането на различни отпадъци от домакинството, които може да бъдат от органичен и неорганичен (минерален) произход: плевели, стъбла от различни растения, дворна смет, дървесна пепел, сажди, варови отпадъци, животински отпадъци, отпадъци от кухнята и др.

Какви обработки на почвата се препоръчват при отглеждането на цветя на открито?

Като основна обработка на почвата се препоръчва есенната оран или обръщането с права лопата (бел) на дълбочина 20 - 25 см, когато върху площта ще се засяват семена или ще се отглеждат едногодишни цветя, и на дълбочина 30 - 35 см, когато ще се засаждат многогодишни градински цветя. При обработката с права лопата почвата не се наситнява, а само се обръща грубо. Водата и ниските температури през зимата раздробяват едрите буци пръст и почвата става с едрозърнеста структура.

През пролетта повърхността на почвата се бранува или се култивира с ръчен култиватор. По този начин се води и борба срещу поникналите плевели.

В някои случаи се предприема и риголване на почвата, при което долният почвен слой идва отгоре, а горният - отдолу.

Какви са предимствата на хидропонното отглеждане?

Хидропонното отглеждане на декоративни растения има съ ществени предимства, поради което има и голямо бъдеще. По-важните са следните:
• Значително се опростява отглеждането на дадено расте ние, тъй като не са необходими някакви особени познания относно изискванията на растенията към почвените смеси.
• Улесняват се хората от големите градове, защото не е необхо димо да търсят почва за отглежданите декоративни растения.
• Растенията се поставят в красиви гледжосани съдове, кои то не пропускат вода и не повреждат мебелите.
• Избягва се опасността от заболяване на корените.
• За растенията не се полагат грижи в продължение на 3 - 4 седмици, когато разтворът трябва да се долее, и др.

Какви са изискванията на цветята към светлината?

През денонощието растенията получават повече разсеяна, отколкото пряка светлина.
Въглеродният двуокис се усвоява най-добре сутрин и в края на деня - през това време в слънчевата светлина преобладават червените лъчи. В обедните часове при силно слънчево греене растенията губят много вода, в резултат на което асимилационните функции на листата рязко спадат. Според изискванията си към светлината както едногодиш ните, така и многогодишните декоративни растения се отнасят към групата на светлолюбивите или на развиващите се на сянка растения. Освен тези две групи има и трета, растенията от която могат да се развиват и на полусянка. Към групата на светлолюбивите растения се отнасят повече то от цъфтящите едногодишни видове цветя - вербената, космосът, кореопсисът, флоксът, антиринумът, портулаката и някои от многогодишните - карамфилът, гайлардията, лупина-та, рудбекията, хризантемите и др.
Към растенията, които се развиват на полусянка, се отнасят голям брой цъфтящи и листно-декоративни растения.

Японската Мушмула / Eriobotrhya jponica

Есенно засаждане се допуска само през октомври. Разстоянията на засаждане между отделните дръвчета са 6x6 м, 6x4 м и 5x4 метра. Препоръчва се всяка година да се тори с добре разложен оборски тор: по 15-20 кг на младо дърво и 20-25 кг на плододаващо.
Резитбата е слаба, предимно насочена към формиране на короната. При плододаващите дървета се извършва след цъфтежа или след беритбата на плодовете, като се отстраняват сухите, счупените или сгъстяващите короната клони.

В много страни като Великобритания, Холандия и Германия японската мушмула се отглежда по-скоро за декоративни цели, отколкото заради плодовете. В България на открито може да се отглежда само в най-топлите райони. Най-подходящо е отглеждането й в различни съдове /керамични, дървени/ подобно на цитрусите, които се внасят в помещения до началото на първите мразове. Благоприятната температура за зимуване в помещенията е около 10°С. Съдовете се поставят на възможно най-светлото място и се полива само когато почвата изсъхне напълно. През ранна пролет дървото се изнася на открито, слънчево и защитено от ветрове място.

Какво е отношението на цветята към продължителността на деня?

Фотопериодичната реакция на растенията е свързана с продължителността на деня, характерна за дадена географска ширина. Растенията от умерения климат и от северните области залагат пъпки при дълъг ден, а растенията от южните области и някои от умерения климат започват да цъфтят по-рано при къс ден. Неутралните растения спрямо продължителността на деня цъфтят през едно и също време незави­симо от дължината на деня.