Какви са изискванията при Форсажа на гладиоли?

Цъфтежът на гладиолите в определени срокове зависи от времето на засаждане, размера и възрастта на грудколуковиците, сорта и условията на отглеждане. За форсаж се из ползват грудколуковици от I величина с обиколка в ширина и височина 12/14 см. Засаждат се в лехи по 60 до 80 броя на м2 на дълбочина 8 см в богата и добре обработена почва. Температурата на почвата при засаждането трябва да бъде около 10°С, в периода на бутонизация и цъфтеж - до 15°C, а на въздуха - 18 - 20°О След засаждането на грудколуковиците се полива умерено, а в момента на бутонизацията (по казването на цветоноса) и цъфтежа - усилено. Оранжериите се проветряват редовно, а срещу трипс се пръска с препара ти на всеки 10 дни. Грудколуковиците се изваждат 30 - 40 дни след прецъфтяването, просушават се и се съхраняват. При ранно засаждане на гладиолите грудколуковиците може да се използват два пъти през годината. За форсаж се използват ранни сортове, които цъфтят след около 70 дни.

Гладиолите са растения на дългия ден. От момента на ма совото поникване на растенията светлинният ден (продължи телността на деня) не трябва да е по-малък от 14 - 15 часа. Това налага оранжериите, в които ще се отглеждат гладиоли за цъфтеж през есенно-зимния период, да бъдат снабде ни с инсталация за доосветяване т. е. да се увеличи продължителността на деня.

Грудколуковиците на гладиолите за форсаж се подлагат на температурна обработка преди засаждането. В продълже ние на 4 седмици те се държат при температура 28 - 32°С и въздушна влажност 50%.

През време на вегетацията гладиолите се подхранват с комбинирани торове в количество 20 - 25 г/м2. Първото под хранване е във фаза трети-четвърти лист, второто - преди бутонизацията и третото - в края на цъфтежа.

Как се извежда Форсажът на луковичните цветя в полиетиленови оранжерии?

През последните години широко приложение намира форсажът на луковичните цветя в полиетиленови оранжерии. Луковиците от лалета се засаждат през октомври във високи лехи по 150 - 180 луковици на 1 м2 в зависимост от сорта. За поддържане на постоянна температура и влажност лехите се покриват с около 10 см слама, която се оставя до поставянето на полиетилен - към 25 - 30.1, когато се включва и отоплението. След това младите растения се подхранват с по 20 кг на декар амониева селитра и калиев сулфат. По време на форсажа в оранжерията се поддържа темпера тура 10 - 15°С. Цъфтежът настъпва след 20 до 25 дни. Луковиците от нарцис се засаждат от 1 до 10.Х във високи лехи по 100 - 120 луковици на 1 м2. Прилага се същата агро техника, както при лалетата. Оранжериите се покриват с по лиетиленово платно в края на януари. Поддържа се също температура 10 - 15°С. Цъфтежът настъпва след 18-20 дни

Какви са изискванията при топлия, полутоплия и при студения Форсаж?

При подлагането на растенията на топъл форсаж са необходими висока температура (20 - 25°С), тъмнина и висока въз душна влажност. Топлият форсаж се провежда в стоманено-стъклени оранжерии. Най-подходящи са двускатните оранжерии. Топлият форсаж се нарича още ран, защото се провежда през декември и януари.

Полутоплият форсаж се провежда при по-ниска температура (10 - 15°С) и влажност от топлия. Той се осъществява в по лиетиленови оранжерии. За целта към края на януари оранжерията се покрива с полиетилен и се включва отопление. Цъфтежът настъпва след 20 - 25 дни.

Студеният, или късен форсаж се прилага за ускоряване на цъфтежа на растенията с 2 - 3 седмици. Използват се полиетиленови покрития без включване на отопление. Прилага се при луковичните цветя, гладиолите, розите и др.

Луковиците от зюмбюл, определени за форсаж, се държат 2 седмици при температура 30°С и 3 седмици при температура 25°С. След това температурата се понижава на 20°С, до като във формиращия се бъдещ цвят в луковиците се образуват прашниците. След като прашниците се образуват, луковиците се държат при температура 17°С и 6 седмици преди засаждането - при 9°С.

Луковиците от нарцис за форсаж се държат по време на лагеруването при температура 17°С до 1.IX, а след това до за саждането - при 9°С.

Защо трябва да се създават защитни пояси?

Защитните пояси влияят благоприятно върху микроклимата на участъка. Създават се от бързо растящи дървесни и храстови видове, които се засаждат в един или в няколко реда. Защитните пояси снижават скоростта на вятъра, а това намаля ва топлообмена между ниския нагрят въздушен слой и по-високо лежащия. Те забавят нагряването на приземния въздушен слой през деня, повишават относителната му влажност и на­маляват изпаряването от повърхността на почвата и растенията. През зимата защитните пояси спомагат за равномерното разпределяне на снежната покривка.

При такива условия много цветари успешно отглеждат цветя в едноскатни оранжерии, построени на северната страна на някоя постройка с наклон на ската към юг. Температурата около стените на постройката е по-висока с 2 - 5°С от температурата на открито. Акумулираната през деня топлина от стените се отдава равномерно през нощта.

Може ли с доосветяване някои цветя да встъпят по-рано в цъфтеж?

Доосветяването дава положителни резултати, когато се приложи през зимните месеци при хортензията, карамфила, цинерарията, орхидеите, розите, при топлия форсаж на луко вичните цветя и др.

Под въздействието на допълнителното осветяване карамфи лът започва да цъфти близо месец по-рано. Препоръчва се допълнителното осветяване да се провежда от момента, ко гато леторастите имат 5 до 6 чифта листа, през 1-вата, 3-тата и 5-ата седмица, като седмиците между тях (2-рата и 4-тата) са без допълнително осветяване. Естествената и до пълнителната светлина трябва да дадат общ светлинен пе риод от 18 до 24 часа. Използват се лампи, осигуряващи 100 лукса на повърхността на растенията.

Кои основни правила трябва да се спазват за успешното извеждане на Форсажа?

За успешното извеждане на форсажа трябва да се спазват следните основни правила:
• Да се подбират подходящи видове и сортове за форсаж, тъй като не при всички видове и сортове форсажът е ико номически изгоден.
• Да се използват за форсаж здрави, добре оформени, с натрупан запас от хранителни вещества растения, луковици, грудки и др.
• Да се подлагат на форсаж предварително добре вкоренени растения.
• Да се поддържат оптимална температура, влажност, светлина и др. по време на форсажа.

Какви други средства се използват за подготовка на растенията за Форсаж?

Засушаването като средство, което води до по-ранно нас тъпване на естествения покой, е резултатно и икономически изгодно при много видове цветя (люляк, рози, хортензия и др.). То се използва главно за подготовка на предназначени те за форсаж луковици от лалета, нарциси, зюмбюл и др. Извадените от земята със засъхнали вече листа луковици веднага се доизсушават, чрез което се постига тяхното поранно и пълно доузряване. Със същата цел някои страни от глеждат луковиците (или закупуват луковици) в страни, на миращи се в по-топли райони. Чрез засушаване в края на ля тото и в началото на есента декоративните храсти, предназ начени за форсаж, се принуждават да хвърлят листата си и да преминат в покой.

Полезно ли е мулчирането на почвата?

С мулчирането на почвата при декоративните растения се намалява броят на поливките и на прекопаванията, задържа се изпаряването на вода от почвата, предпазва се почвената повърхност от образуване на кора и се потиска развитието на плевелите.
За мулчиране се използват различни материали - сламест тор, торф, мъх, слама, специална мулч-хартия, полиетилен и др. Органичните мулч-материали предпазват от силно нагряване почвата през летните месеци и в същото време я предпазват и от бързо охлаждане.

Мулч-хартията и полиетиленът не пропускат в почвата достатъчно вода.
Черен полиетилен за мулчиране се използва в случаите, ко гато се желае да се повиши температурата на почвата през деня и през нощта.

В зависимост от различните материали, които се използват за мулчиране на почвата, се изменя различно и ходът на микробиологичните процеси в нея. При използване на органични ма териали за мулчиране приземният слой на въздуха се обогатява с С02, необходим на растенията при фотосинтезата. В процеса на гниенето те отдават в почвата хранителни вещества. Дебелината на мулчиращия материал зависи от естество то и от изискванията на културата (5 - 10 - 20 см).

При кои култури се използва топла вода като средство за форсаж?

Топлата водна баня с продължителност 9-12 часа и с температура на водата 30 - 45°С се използват най-често за изваждане от принудителен покой на някои красиво цъфтящи храсти - люляк, форзиция и др. За целта в съдове (вани) се затопля вода до 30 - 45°С и в нея се потапя короната на растението. Колкото температурата на водата е по-висока, толкова по-малко трябва да е времето на въздействие. За да цъфти люлякът за Нова година, леторастите му се киснат в продължение на 12 часа във вода с температура 35 - 38°С. За същата цел се използват обикновено пушек, химични средства и др. Действието на водната пара е подобно на водната баня.

Поливането с топла (30°С) вода през последните 15-20 дни преди цъфтежа на луковичните цветя ускорява отварянето на цветните пъпки, допринася за наедряване на цветовете и за засилване на баграта.

Защо някои саксийни цветя трябва да се изнасят през лятото навън?

Изнасянето на някои саксийни цветя през лятото навън ги укрепва, тъй като те, намирайки се почти цяла година на закрито (при оранжерийни или жилищни условия), се изнежват, стават недълготрайни и лесно заболяват от всякакви болести.

Трябва да се има предвид обаче, че някои цветя, като бегония реке (царска бегония), орхидеи и др., остават задължително в жилищните помещения или в оранжериите. Голям брой саксийни растения изискват след преминаване то на опасността от късни пролетни слани и след предварително закаляване да се изнасят на открито. Такива са фикусите, филодендроните, монстерите, фатсията, аспидистрата, агавето (столетникът), алоето и др. Изнесените на открито растения не бива да се излагат на преки слънчеви лъчи, а трябва да се засенчват в продължение на 2 - 3 седмици, за да се закалят, след което отделните видове се поставят при условия, отговарящи на техните изисквания (пряко слънце, сянка и пр.)

Какво е пензиране и защо се практикува?

За да се оформи короната на растението и да се получи по-обилен цъфтеж, някои тревисти декоративни растения се пензират, което се състои в прищипване (откъсване, пензи ране) на върховете. В резултат на това се развиватнискос тоящите пазвени пъпки и растението добив туфест вид.

При какви условия трябва да лагеруват луковиците преди Форсажа?

Лагеруването на луковиците обхваща времето от изважда нето до засаждането им. През този период привидно луко виците са в покой, но в тях се извършват сложни физиоло­гични процеси. Залагат се цветните и вегетативните пъпки. Луковиците лагеруват в специални помещения, където се подлагат на температурна обработка. При сортовете лалета, които се поддават на топъл форсаж (Олга, Касини, Пинк Трофи, Деметър и др.), луковиците след изваждането се държат при температура 20°с до образуване на тичинките, след това 1 - 2 седмици при 17°С и се засаждат. Така третираните луковици, засадени от 20.IX до 1.X, цъфтят в оран жерии през декември-януари.

За формирането на отделните части на цвета се следи ре довно. За целта на всеки 8 до 10 дни с бръснарско ножче се разрязват по няколко луковици и с лупа се установява кои части на цвета са се образували.

Каква подготовка на минералните торове е необходима преди внасянето им в почвата?

Повечето от минералните торове са хигроскопични и с течение на времето се сбиват на буци. Затова, преди да бъдат внесени в почвата, те трябва добре да се наситнят, което спомага, от една страна, за равномерното им разпръскване и разпределяне в почвата и, от друга, за избягване на опасността от изгаряния на растенията.

Какво е значението на ниските температури като средство за форсаж?

Ниските температури регулират продължителността на ес тествения и на принудителния покой. Прилагат се при видо вете, предназначени за по-късно форсиране. Растенията се внасят в помещения с ниска температура, при която се удължава естественият покой. Този начин на форсиране се прилага при люляка, момината сълза, лилиумите, гладиолите и др. Внесените през периода на покой в специ ални хладилни камери растения (коренища от момина сълза, луковици от лилиум, грудколуковици от гладиоли и др.) се вадят на партиди и се поставят при благоприятни условия, за да започне развитието ми.

Ниските температури при някои култури се използват за скъсяване периода на покой и за подтикване към по-бързо развитие. Охладените луковици от лалета и зюмбюли се развиват с 10 - 15 дни по-рано.

Какви средства се използват за Форсаж на растенията?

Средствата за форсаж, чрез които може да се съкрати пе риодът на естествения покой или да се удължи периодът на принудителния покой на различните декоративни растения, са ниската температура, водната баня, парата, засушаване то, етерните пари и др.

Растението може да се извади от състояние на принудителен покой само ако му бъдат осигурени необходимите условия за растеж. Когато целта е да се получават цветове от даден вид по-продължително време, удължава се периодът на принуди телния покой (при гладиолите). По този начин, като се прила гат различни методи на форсаж съобразно с особеностите и изискванията на отделните декоративни растения, може да се получат цъфтящи растения през цялата година.

Кога се премахват цветовете на растенията през вегетационния период, предшестващ форсажа?

Цветовете на растенията се премахват, когато започнат да се обагрят.
Резитбата на цветоносната дръжка оказва голямо влияние върху едрината и добива на луковиците. С премахването на цветоносната дръжка и на листата се отстранява асимили ращата площ, необходима за натрупване на хранителна суб станция.

Загубите в добива на луковици при беритбата на цветове са следните: резитба с 1 лист - 30 до 40%; резитба с 2 листа -40 до 80%; резитба с всички листа - 100%.

Как се подготвят растенията през вегетационния период, предхождащ Форсажа?

Успехът на форсажа зависи от подготовката на растенията през вегетационния период, който го предхожда. Тази под готовка трябва да помогне за натрупване на възможно най-големи запаси от хранителни вещества в растенията и за за лагане на достатъчно на брой силно развити цветни пъпки. За целта е необходимо да се спазват всички агротехнически изисквания, които осигуряват нормалното развитие на растенията с оглед получаването на здрав и добре развит по садъчен материал. Например през февруари покаралите лалета се подхранват с 20 кг азотен тор, 30 кг суперфосфат и 15 - 20 кг калиев сулфат на декар. През време на вегетация та са необходими редовно плевене, борба срещу болестите и неприятелите и отстраняване на заболелите растения. По лива се при необходимост, за да се поддържа оптимална влажност.

За да се получат добре развити луковици, цветовете трябва да се премахват чрез окършване (ръчно или машинно) без дръжка. Окършените цветове се събират и се изхвърлят да леч от района, където се отглеждат лалета.

Какво представлява Форсажът на декоративните растения?

Агротехническите методи, насочени към получаване на цъф тящи растения в необичайно за тях време, т.е. когато в ес тествена обстановка те се намират в състояние на покой, се нарича форсаж, форсажът има извънредно голямо значение, тъй като спомага за предлагане на пазара на повече и по-разнообразни цветя най-вече през зимните месеци, когато търсенето на цветя е най-голямо.

Като се знаят особеностите и изискванията на отделните декоративни растения и като се прилагат различните методи на форсаж, може да се разполага с цъфтящи растения през цялата година.

В зависимост от времето на цъфтеж се различават ран фор саж, когато форсажните растения цъфтят в началото на януари, полуран, когато цъфтят в края на януари и през февруа ри, и късен, когато цъфтят през март.

В кои случаи се полива с лейка, с маркуч или с течаща вода?

С лейка се полива за поддържане на влажността в лехи, в които са засети семена или са поникнали млади растения, за окъпване на листно-декоративните видове и за оросяване с цел поддържане на атмосферната влажност. С маркуч се поливат цветята на малки площи, обикновено в домашната цветна градина.
С течаща вода се поливат цветята на големи площи.

Какво представлява костеното брашно?

Костеното брашно се получава от смилането на обезмастени и обезклеени кости. Има сив цвят, не е хигроскопично и затова при съхраняване не се сбива на буци. Съдържа 29 -34% фосфор, 1,2 - 1,7% азот и до 45% калций (варовик). Използва се за торене на кисели почви. Напоследък не се прилага много.

Може ли да се предпазят младите растения от силното слънчево греене?

За да се намали изпаряването на вода при сухо и топло време, а също и за да се предпазят младите растения от палещите слънчеви лъчи, прибягва се до засенчване. Напролет се засенчват преди всичко младите поници от някои едногодишни цветя (циния, астри), засети в открити лехи. За засенчване се използват клони с листа от дървета и храсти и по-рядко тъканна материя (зебло) и др. Някои цъфтящи (хортензия, циклами) и листно-декоративни видове, които не понасят силно слънчево греене, през летните месеци се отглеждат на открито, като им се изгражда сенник.

Каква трябва да бъде водата за поливане и оросяване на цветята?

Водата, която се използва за поливане и оросяване на цветята, не трябва да съдържа вредни вещества. Най-подходящи за поливане и оросяване са речните води. Подпочвените води често съдържат много соли в концентра ция, вредна за цветята.

Води, които съдържат повече вар и магнезий, не са подходя щи за оросяване и поливане на циклами, хортензии и др. За да се направи твърдата вода по-мека, прибавя се оксалова киселина по 22,5 мг на 1 л вода.

Температурата на водата за поливане и оросяване трябва да бъде близка до температурата на въздуха. Студената вода потиска развитието на растенията.

От какво се определя водният режим на цветните култури?

В живота на растението водата освен физиологично значение има и терморегулиращо. Изпаряването й чрез листата предпазва растението от прекомерно прегряване през топлите летни дни, което може да доведе до спиране на био химичните процеси в листата, до умиране на растенията или до предивременно преминаване в покой. Съдържанието на вода в растенията зависи от вида от сорта и от фазата на растеж и развитие. Тези условности и водният запас в почвата определят водния режим при цветята.

Как се групират цветните култури в зависимост от изискванията им към почвената и въздушната влажност?

Според изискванията си към водата декоративните растения се отнасят към следните групи:
• Водни растения - растящи във водни басейни (водна ли лия).
• Блатни растения - растящи във влажни места (блатен ирис, кала и др.).
• Сухолюбиви растения - устойчиви на суша (кактуси, някои тлъстигови и др.).
• Растения, изискващи умерена почвена влажност - тук спа дат повечето от декоративните растения.

Как се засаждат луковиците за топъл фОРСАЖ?

Луковиците за топъл форсаж се засаждат в саксии №9 или 10 или в сандъчета. В едно стандартно сандъче се засаждат 30 - 35 луковици от лалета, 18-24 луковици от зюмбюл, 30- 35 луковици от нарцис. Почвата трябва да бъде 3 см под ръба на саксията или сандъчето. Луковиците се нареждат, без да се притискат, за да не се уплътни мястото, където ще се развият младите коренчета. След това се покриват с 1 -2 см почвена смес, така че 1/3 от тях да остане над повърх ността на почвата.

Засадените с луковици сандъчета се подреждат едно до друго на предварително нивелирано място (ровник) близо до оранжерията, поливат се обилно с вода, покриват се с около 15 см пясък, а отгоре се разхвърля около 20 см слама. Това се прави, за да се изолират засадените луковици от влияни ето на външната температура. С почвени термометри се следи температурата в ровника, която през първите седмици след засаждането трябва да бъде 9 - 12°С, през следващи те шест седмици - 9°С и до внасянето в оранжерията - 5°С. При повишаване на температурата се полива по-често или се увеличава покривният пласт от слама.

Кога се поливат и се оросяват цветята?

Цветята, отглеждани на открито, се поливат сутрин или ве чер. Поливането им през топлите обедни часове води доързо изпаряване на водата, без да може да достигне до корените на растенията.

Необходимостта от поливане се определя по външния вид на I растенията и почвата или по влажността й. Външните приз наци, по които се съди за нуждата от поливка, са изсъхване то на повърхностния почвен слой и увяхването на листата на растенията в следобедните часове.

Как влияят ветровете върху развитието на растенията?

Ветровете имат решаващо значение за състоянието на вре мето. Те могат да допринесат за по-топло или по-студено време, за по-влажен или по-сух въздух. Особено значение има вятърът в приземния въздушен слой. Той усилва изпаряването на вода от почвената повърхност и от растенията. Ветровете често действат на растенията и механично: от-чупват леторасти, предизвикват полягане. В борбата с ветровете голямо значение имат защитните по яси.

Когато движението на ветровете е перпендикулярно на ре довете на растенията, вятърът преминава над културата и само частично прониква между растенията. У нас преобладават северозападните ветрове създаване на благоприятен микроклимат и на условия за развитие на цветята.

Как се осигурява необходимата почвена влажност?

Ако се съпостави количеството на постъпилата в почвата вода от падналите дъждове с нуждите на растенията от во да, ще се види, че то е достатъчно не само за растенията, но и за покриване на разходите по нормалното изпаряване от повърхността на почвата. На практика обаче растенията из питват недостиг на вода, което се обяснява с огромните за губи на вода от изтичането й в реки и водоеми, от усвоява нето й от плевелната растителност, от излишното почвено изпаряване и пр.

Проникването на водата в почвата и нейното запазване за висят преди всичко от състоянието на почвата. Ако почвата е рохкава, цялото количество паднала чрез дъждовете вода прониква в нея. Изпаряването от богати и буферни почви е крайно ограничено. Запасът от вода в такива почви е приб лизително 85% от постъпилата вода.
За задържане на почвената вода значение има и релефът на площта. На пресечени и наклонени терени водата не успява напълно да проникне в почвата.

Снегозадържането е важен начин за водозапасяване. Необходими мероприятия за натрупване на вода в почвата са обработките, мулчирането, борбата с плевелите и др. За повечето цветни култури подпочвената вода трябва да бъде не по-близо от 2 м от повърхността на почвата. Нуждите на растенията от вода се определят от редица условия-гъстота на засаждане, хабитус на растенията, пери од на развитие, листна повърхност и др.

Как да се предпазят цветята от пролетните и есенните мразове и слани и от високите летни температури?

Падането на слани късно през пролетта и рано през есента е характерно явление за нашите климатични условия. През пролетта то може да причини сериозни повреди на младите едногодишни цветни видове, а през есента - предивременно спиране на цъфтежа на много едногодишни и многогодишни цветя. За да се предпазят цветята на по-малките площи, из ползват се рогозки, полиетиленови платна и др., а когато са на по-големи площи, пристъпва се към задимяване чрез за палване на растителни остатъци, разположени на купчинки по цялата площ. Запалват се сутрин, когато температурата на въздуха се понижи до 2 - 3°С. Задимяването продължава до изгряване на слънцето и затопляне на почвата. За борбата с ранните есенни слани са полезни и поливането на почвата и оросяването на растенията. По този начин се увеличават топлопроводността и влажността на приземния въздушен пласт, като същевременно се намалява топлинното излъчване на почвата и на растенията. За предпазване от високите температури през летните ме сеци се препоръчва засенчване, поливане и напръскване на растенията, за да се повиши влажността на заобикалящия ги въздух.

Какво е значението на местоположението за развитието на цветята?

За развитието на декоративните растения голямо значение има изложението на насаждението. Най-топли са местата с южно, югозападно и югоизточно изложение, а най-малко топли са местата със северно, северозападно и североизточно изложение. Площите с наклон на юг и площите, защитени от преобладаващите ветрове, задържат снега по-малко от пло щите с наклон на север и от откритите и незащитени от хлад ните ветрове площи. На високите и влажни места опасността от замръзване е по-голяма, отколкото на равнинните.

КАК ДА СЕ ПРЕМАХНАТ ПЛЕВЕЛИТЕ?

Плевелите отнемат от културните растения вода, хранителни вещества и светлина. Често те допринасят за разпространяване на редица болести и неприятели.
Едногодишните плевели се унищожават чрез обработките на почвата през време на вегетацията. По-трудна е борбата срещу многогодишните плевели. За да се ограничи разпространяването им, те трябва да се премахват и от пътеките, канавките, вадите и т.н. Освен по механичен път борбата срещу плевелите може да се води и по химичен път - чрез напръскване с хербициди, за които трябва да се получат указания от специалистите, тъй като за прилагането на xepбицидите при декоративните растения се изисква познаване на културата и на почвено-климатичните условия.

При използването на хербициди освен унищожаването на плевелите се намаляват и обработките на почвата.

Какви са изискванията на цветните семена към топлината при поникването им?

Семената на студоустойчивите цветни видове започват да покълнват при 3 - 5°С, но оптималната температура за бър зото им и дружно покълнване е 15 - 18°С Семената на топлолюбивите цветни видове покълнват при 18 - 25°С
След поникването на семената температурата трябва да бъ де с 3 - 5°с по-ниска от температурата по време на поник ването. Ако температурата след поникването е висока, младите поници се източват. Високата температура засилва ди шането, за което се изразходва голяма част от хранителните вещества, а кълновете се изнежват.
В оранжериите температурата се понижава чрез редовно проветряване. При сеитба в открити лехи температурата се регулира естествено чрез спазване сроковете на засяване на семената.

Какви са изискванията на цветята към топлината?

Изискванията на цветята към топлината не са еднакви през отделните им стадии на развитие. За поникването на семе ната в повечето случаи е необходима по-висока температуpa, отколкото за растежа на младите растения. Някои сорто ве рози по време на усилената вегетация през пролетта мо же да загинат при температура -3°с, а през периода на по кой понасят температура -15 до -20°с. Различните части на едно и също растение проявяват различна устойчивост към ниските температури. Например цветните пъпки измръзват по-лесно от листните.
През деня растенията имат нужда от повече топлина, откол кото през нощта.

Какви групи цветя има по отношение на изискванията им към топлината?

Различните цветя имат различни изисквания към топлината, затова се делят на три групи:
• Студоустойчиви - това са многогодишни растения на умере ния климат, които при нашите условия зимуват на открито. Към тази група се отнасят видовете от род Аквилегия, Лупи-нус, Делфиниум, Хемерокалис, Пеония, Ирис, Нарцис, Лили-ум, флокс, Солидаго, Еригерон, Виола, Хризантема и др. Тук спадат и каната, далията, ирезинето, агератумът и др., които не понасят незначителни отрицателни температури.
• Топлолюбиви - тук се отнасят предимно тропични и субт ропични растения, които изискват през лятото температура над 18-20°С Тропичните зимуват успешно при температура 16-18°С, а субтропичните - при 8-10°С.
• Топлоустойчиви - това са растения, които понасят сравни телно високи температури: кактуси, палми, седум, агаве, зокум и др.

КАКВИ ЗАЩИТНИ СРЕДСТВА СЕ ИЗПОЛЗВАТ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ЦВЕТЯТА ОТ СТУДОВЕ?

За успешното си презимуване някои растения изискват добро укритие през зимата. За тях снежната покривка не е достатъчна. Недостатъчно устойчиви на студ са и някои късно засадени и недобре вкоренили се тревисти многогодишни растения.

За запазване от измръзване върху растенията се поставят пясък, торф, сухи листа, сламест тор, клонки от иглолистни видове и др. Освен това чувствителните към студове рядко срещащи се растения се покриват с дървени скари, върху които се поставят листа или слама, като се осигурява дос¬тъп на въздух.

Виещите се и щамбовите рози се предпазват от зимните студове, като се загърлят с почва на височина 30 см. Ако стъблата са дебели и неогъващи се, те може да се увият със слама и отгоре с дебела хартия или със зебло. С почва се загърлят и голяма част от хибридните сортове рози, с които са засадени градините и парковете у нас. В борбата срещу измръзването на растенията добри резултати дават напръскването, дъждуването или поливането на растенията и почвата вечерта преди понижаването на температурата. Изпаряващата се вода повишава температурата на почвата и на лежащия над нея въздушен слой. Задимяването също може да се използва за борба с измръзването. Димната завеса предпазва почвата и растенията от силна загуба на топлина.

На големи площи за борба срещу измръзването на растени¬ята се използват физико-химични методи - със самолети се разпръскват вещества, които влизат в химична реакция с водните пари, съдържащи се във въздуха.

Как се регулира водният режим на почвата?

Установено е, че на много растения е необходимо 1,5-2 пъ ти повече вода от онова количество, което те получават чрез валежите. Водният режим на почвата се регулира главно ка то водните запаси се попълват чрез поливки. С напояването
не само се осигурява необходимата вода за растенията, но се засилва и обмяната на почвения въздух с атмосферния. Пределната полска влагоемност (ППВ) е количеството вода, което се задържа трайно в почвата след обилното й нав: лажняване и след оттичане на излишната вода. Оптималната почвена влажност за повечето декоративни видове, отглеждани на открито, е 70 - 80% от ППВ. Прекомерното поливане също е вредно, тъй като се измиват хранителните вещества, влошават се аерацията на почвата и нейният топлинен режим, повишава се почвената киселин ност.

При какви условия трябва да се държат саксийните цветя през първите дни след прибирането им?

Определянето на времето за прибиране на саксийните цветя е от много голямо значение по две съображения: първо, растенията да останат възможно по-дълго време на открито и, второ, да се предпазят от повреди от ранните есенни слани.

След като саксийните цветя се приберат в стайните помещения или в оранжериите, в тях трябва да се поддържат температура и влажност, близки до температурата и влажността, при които растенията са били на открито. Това се постига, като прозорците се оставят отворени първоначално през цялото денонощие, а по-късно за по-малко време за постепенно приучване на растенията към новите условия. Някои растения реагират много остро на тази промяна. Например лимоните хвърлят листата си и изостават в развитие то си, което не трябва да се допуска.

Някои вечнозелени растения се държат в светли избени по мещения при температура малко над нулата. Такива са лавровото (дафиновото) дърво, лавровишнята и др. При същите условия се пазят грудколуковиците на гладиолуса, клубените на клубенистата бегония (кавалер и дама), грудките на гергината, коренищата на каната и др.

Какви грижи се полагат за растенията, изнесени на открито?

Грижите за стайните и оранжерийните цветя, изнесени на открито, се състоят в редовно поливане, оросяване, разрохкване на почвата в съдовете, резитба и пензиране, за да се запази формата на короната на растенията, и борба с болестите и неприятелите.

КАК СТУДОВЕТЕ ПОРАЗЯВАТ РАСТЕНИЯТА?

Загиването на растенията от студове се причинява от образуваните ледени кристали в клетъчната протоплазма, които разкъсват клетъчните стени. На тази основа е разработена теория за закаляване на растенията, която се състои от две фази: първа - натрупване на защитни вещества от рода на захарите и втора - постепенно обезводняване на протоплазмата, придружено с намаляване количеството на свободната вода в клетките и с увеличаване количеството на свързаната вода.
Студоустойчивостта на растенията е тясно свързана с физиологичното им състояние. Бързо растящите части на растенията страдат по-силно от студовете.

КОГА СЕ ВНАСЯТ В ОРАНЖЕРИИТЕ САНДЪЧЕТАТА СЪС ЗАСАДЕНИТЕ ЛУКОВИЦИ?

Около девет седмици след засаждането сандъчетата или саксиите със засадените луковици се изваждат от мястото (ровника), където са наредени, поливат се обилно с вода и се внасят веднага в оранжериите. Това трябва да стане в обедните часове на някой по-топъл ден. До този момент кълновете при лалетата и зюмбюлите трябва да са с дължи¬на 6 - 8 см и да се напипва цветоносът, а при нарцисите пъпката трябва едва да се показва между листата. В оранжериите сандъчетата се нареждат под стелажите на тъмно (затъмнява се с плътна черна материя), за да се предизвика изтегляне на цветоносите. Там се поддържат температура 20 - 25°С и висока влажност чрез често (6-8 пъти в денонощие) оросяване на растенията. След около осем дни сандъчетата или саксиите се изнасят върху стелажите на светло.

При лалетата затъмняването се прекратява, когато се появи цветът в пазвата на листата, при зюмбюлите:

- когато листата и цветоносната дръжка придобият зелен цвят, а цветовете
- характерната за сорта багра. Нарцисите не се държат на тъмно, а се поставят направо върху стелажите. Температурата през този период се поддържа от 16 до 18°С. Цветовете се отрязват 10-12 дни след изнасянето на рас¬тенията на светло.

ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ ПОДХРАНВАТ РАСТЕНИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ФОРСАЖА?

В зависимост от растежа и развитието на растенията може да се наложи те да се подхранят. За да се засилят растенията, използва се амониева селитра, а когато е необходимо да се заздравят дръжките или да се засили интензивността на баграта - калиев сулфат.

Торовете се дават в разтворено състояние (1%). Веднага след подхранването се полива с чиста вода. Броят на полив-ките се определя така, че почвата да бъде винаги умерено влажна.

КАК ТРЯБВА ДА СЕ ПОДРЕЖДАТ САКСИЙНИТЕ ЦВЕТЯ В ЖИЛИЩЕТО?

Саксийните цветя в жилището трябва да се подреждат, като се имат предвид две основни положения: първо, изискванията им към светлината и топлината и, второ, предпоставката за създаване на повече уют в жилището.

Например светлолюбивите видове, като цикламата, хипеаструмът, цинерари-ята, мушкатото, колеусът (копривката) и др., трябва да заемат място непосредствено до прозорците, докато видове, като аспидистрата (семейното щастие), фикуса, палмите, папратите и др. може да бъдат по-встрани от източника на светлина.

Подреждането за създаване на уют в жилището е въпрос на вкус и художествен усет. Трябва да се има предвид, че не бива да се допуска натрупване на много саксии в едно помещение. Добре отгледаните и с вкус подредени малко на брой растения създават винаги по-голям ефект и уют.

КАК ТРЯБВА ДА СЕ ПОДРЕЖДАТ ЦВЕТЯТА В ОРАНЖЕРИИТЕ?

В оранжериите цветята се подреждат върху стелажи, висящи полици и на земята. Върху стелажите и висящите полици се нареждат светлолюбивите цветя, а на земята (под стелажите) се нареждат цветята, които изискват слабо осветление или засенчване.
Младите растения, засадени в саксийки, се нареждат върху стелажите плътно и с нарастването се разреждат. При разреждането те се почистват от сухи и увехнали листа, премахват се появилите се плевели, а почвената повърхност се разрохква.
В пространствата под стелажите се поставят растенията, които изискват по-малко светлина, растенията, които са преминали в покой, както и клубените, грудките и коренищата на многогодишните цветя, които не зимуват на открито.

ЗА ПОДДЪРЖАНЕТО НА ЕЛЕМЕНТАРНА ХИГИЕНА НА РАСТЕНИЯТА?

Както целите растения, така и съдовете, в които се отглеждат, трябва винаги да се поддържат чисти. Трябва да се има предвид, че прахът върху растенията затруднява достъпа на въздуха до листните устица, а замърсените стени на саксиите не пропускат през шуплите си въздуха до корените на растението.

Листата, и особено едрите, трябва редовно да се измиват с чиста вода с мека гъба или парцал, а ако са много замърсени, и с малко сапун. Саксиите трябва също периодично да се измиват.

Пълното засенчване, лошата вентилация, периодичното засушаване, както и продължителното пренавлажняване водят до опадване на нискостоящите листа и до оголване на стъблото. Това понижава в значителна степен декоративните качества на растенията.

КАК ВЛИЯЕ ПРЕМАХВАНЕТО НА СТРАНИЧНИТЕ ПЪПКИ НА РАСТЕНИЕТО?

Премахването на страничните пъпки на някои растения е задължителна практика. Прилага се например при карамфилите и розите, отглеждани в оранжерии.

Отстраняването на страничните пъпки, като се оставя само централната (връхната, главната) пъпка, води към наедряване на цвета, ускорява неговото развитие, а оттам става възможно по-ранното му реализиране на пазара. Това от своя страна довежда до по-бързото развитие на следващия подраст и на новите цветове, които ще се получат.

На каква смес се засяват семената от цветя?

Най-често при засяване на семена от цветя в парници и сандъчета и при отглеждане на голяма част от оранжерийните цветя се използва смес от 50% чимова пръст, 40% торфена пръст или листовка, 6 - 7% речен пясък и 3 - 4% дървесна пепел.

Кои калиеви торове се използват при отглеждането на цветя и какво представляват?

От калиевите торове най-голямо значение имат калиевият хлорид, калиевият сулфат и растителната пепел. Калиевият хлорид е бяло до червеникаво (в зависимост от технологията на получаване) кристално вещество. Съдържа от 54 до 62,5% калий (К20). Хигроскопичен е, поради което при съхраняване се сбива на буци. Някои видове цветя (карамфилите) не понасят калиевия хлорид, понеже са чувс твителни към хлорните йони в почвата.

Калиевият сулфат е светлосиво кристално вещество. Не е хигроскопичен, поради което не се втвърдява от атмосфер ната влажност. Съдържа от 45 до 52% калий (К20). Растителната пепел има различно съдържание на калий, ко ето се движи от 20 до 30% в зависимост от растенията, от които произхожда. Съдържанието на калий зависи от изга рянето на растенията - колкото изгарянето е по-добро, тол кова по-високо е и съдържанието на калий. Освен това върху него влияе и начинът на съхраняване. Пепел, която е била изложена на дъжд, е бедна на калий.

Какво трябва да се знае при поливането на цветята, отглеждани на закрито?

При поливането на цветята, отглеждани на закрито, трябва да се знае преди всичко, че правилното поливане осигурява до известна степен успеха при отглеждането им. В това от ношение се изискват опит, познаване и разбиране - кога, как и колко да се полива даденият вид. Например при усилена вегетация, сух въздух и висока температура растенията изискват много повече вода. И обратното, когато са в почив ка (става дума за тропични оранжерийни култури), поливането се намалява до минимум, а в някои случаи и съвсем се преустановява.

Можем ли да подхранваме растенията листно?

Всички декоративни растения реагират положително на лист но подхранване. То допълва почвеното им хранене и води до засилване на растежните прояви и до повишаване на добива и качеството на растенията. Листните торове представляват комплекс от макро и микроелементи и растежни регулатори, необходими за растежа и развитието на растенията. Листното подхранване се извършва до 10 часа сутрин и след 16 часа, когато дневните температури намалеят. При облачно време третирането на растенията се извършва през целия ден. При мокра листна повърхност от роса или поливане подхранване не се прави, тъй като част от нанесените хранителни вещества се стичат и ефективността от тора на малява.

В селскостопанските аптеки и в цветарските магазини се предлагат български и вносни листни торове, към които са приложени указания за използване.

Как влияе обработката на почвата върху физико-химичните й свойства?

В резултат на обработката на почвата се изменят благоприятно нейните физико-химични свойства, подобрява се водно-въздушният й режим и се увеличават неколкократно микроорганизмите в нея. Разрохкването и обръщането на орния пласт увеличават постъпването на вода в почвата. Изораването на почвата напречно на склона (ската) при наклонени терени намалява оттичането на вода и ерозията и позволява поемането на повече вода от почвата. Разрохкването на почвата, свързано с отстраняването на плевелите, спомага за запазване на влагата в нея. Като оказва влияние върху водния, въздушния и топлинния режим, обработката на почвата допринася и за регулиране на жизнената дейност на микроорганизмите, които са необходими за превръщането на хранителните вещества в усвояеми за растенията.

Каква трябва да бъде водата за хидропонно отглеждане?

При хидропонно отглеждане на декоративни растения от много голямо значение е водата, която не трябва да съдър жа повече от 200 мл соли на 1 л. Най-подходяща е дъждов ната вода. Значение има и концентрацията на водородните йони (рН). Най-добре е, ако стойността на рН е между 5 и 6. Концентрацията на хранителния разтвор не трябва да бъде по-висока от 0,10 до 0,25%.

Кои цветя са по-подходящи за хидропонно отглеждане?

От продължителни опити е установено, че при хидропонно отглеждане на декоративни растения най-добри резултати дават листно-декоративните растения и по-специално пред ставителите от родовете Монстера, филодендрон, Пеперо-миа, Дифенбахия, Драцена, фикус, Цисус, Хедера, Хлорофитум и Кодиемум. От цъфтящите растения най-добри ре зултати дават сентпаулията, стрептокарпусът и др.

Как се осъществява въздушното хранене на растенията на открито и на закрито?

Газообразните вещества бързо се пренасят там, където са в по-малко количество или липсват. Въглеродният двуокис също се пренася от по-богатите с него въздушни слоеве към фотосинтезиращото растение чрез вятъра. Поставя се въпросът, възможно ли е да се обогати въздухът с въглероден двуокис? Доказано е, че е възможно и жела­телно, но само в случаите, когато растенията, респ. цветята, съдържанието на въглероден двуокис във въздуха се до­вежда до 0,2 - 0,3%. При по-високо съдържание растенията страдат.

В дома въглеродният двуокис обикновено е в достатъчно за растенията количество. Във връзка с дишането на растенията и с отделянето при то­ва на въглероден двуокис съществува мнението, че отглеж­дането на растенията в жилищни помещения е вредно. Уста­новено е обаче, че отделяният при дишането им въглероден двуокис е в такова количество, че за да бъде вреден, в по­мещението трябва да се отглеждат над 500 саксии с цветя.

Подготовка на почвата за засаждане на цветя

Почвата на площите, предназначени за засяване или за за саждане на цветя, се подготвя грижливо. През есента се изорава дълбоко, а през пролетта само се разрохква. Успо редно с това се почиства от корените на многогодишните плевели и от камъните и теренът се подравнява. По-нататък повърхността се оформя според това, дали ще се засяват семена или ще се засаждат растения, а също и според изискванията на дадена култура. В повечето случаи се оформят лехи.

Какво трябва да се знае за светлината при отглеждане н цветя в стайни помещения или в оранжерии?

Светлината е един от най-важните фактори в живота на рас тенията, защото само при наличността на светлина в листа та протичат всички сложни биохимични процеси на фотосин тезата, в резултат на които от въглеродния двуокис на въз духа, от водата и минералните вещества се образуват орга нични вещества.

При отглеждане на цветя в стайни помещения или в оранже рии, парници и др. трябва да се има предвид, че те получа ват във всички случаи по-малко светлина, отколкото расте­нията, отглеждани на открито.

Когато всички останали растежни фактори са в оптимум, с из ключение на светлината, растенията, преминали физиологич ния си покой, започват да растат, увеличават междувъзлията си, листните дръжки, а често и листните петури, или с други думи, изтеглят се, като губят зеления си цвят, т.е. етиолират.

Добавяне на счукану дървени въглища към почвената смес.

Често към почвените смеси се прибавят в малки количества счукани дървени въглища. Те абсорбират излишната влага от почвата, а след това при недостиг на влага я отдават, ка то по този начин предпазват почвата от вкисляване.

Количеството на поливната вода

Общото правило е, че през лятото трябва да се полива следо бед, когато слънчевото греене е по-слабо, а през късна есеи, през зимата и през ранна пролет - преди обед с по-малко вода При поливането е необходим индивидуален подход към рас тението, като се държи сметка за вида, състоянието, сте пента на развитие, температурата на въздуха и пр. Току-що презасадените, болните и особено намиращите се в покой растения изискват твърде умерено и внимателно поливане. Нуждата на растенията от вода се определя до голяма сте пен и от техните особености, като строеж на надземните ор гани, мощност на кореновата система, степен на развитие и др. Кактусите например изискват по-малко и по-слаби по-ливки, отколкото представителите от сем. Арацее. Растени ята със сочни и тлъсти листа, като алое, агаве и др., се нуж даят в по-малка степен от вода отколкото растенията с го леми, силно изпаряващи листа, които понякога в продълже ние на един ден изискват дори двукратно поливане.

Какво представлява амониевата селитра?

Най-масово произвежданият и употребяван азотен тор у нас е амониевата селитра. Освен нея у нас се произвеждат още амониев сулфат и карбамид.

Амониевата селитра е бяло или кремаво силно хигроскопич но, лесно разтворимо във вода кристално вещество. При съхраняване се сбива на твърди, трудно разтрошаващи се буци. У нас се произвежда в гранулиран вид. Съдържа 33 -34% азот, поради което се причислява към концентрираните торове. Внесена в почвата, тя се разтваря много бързо и има бързо действие. Амониевата селитра е слабо кисел тор. Почти не влияе върху реакцията на почвата, затова се внася както на алкални и неутрални почви, така и на слабо кисели.

Какви осветителни тела се използват за изкуствена светлина?

фотосинтезата е свързана с наличността на слънчева светлина, но може да протича и на електрическо осветление. 3адопълнително осветление се използват изкуствени източници на светлина, чийто спектър съдържа лъчи с дължина на вълната 300 - 750 нанометра (nm). Като източници на изкуствена светлина се използват осветителни тела с нажежена нишка, луминесцентни, газови, живачни, живачно-йодни други лампи. Източниците на изкуствена светлина трябва да са икономични, спектралният състав на излъчваната светли на да е близък до спектъра на разсеяната слънчева светли на в летен ден, лампите да не повишават температурата в помещенията и да са подредени така, че да осветяват рав номерно растенията. Разстоянието между лампите и расте­нията трябва да бъде такова, че осветеността на повърх ността им да е от 50 до 100 лукса.

За да встъпят по-рано в цъфтеж, оранжерийните карамфили, някои луковични цветя, хризантемите и др. се осветяват до пълнително.

Как влияе обработката на почвата върху физико-химичните й свойства?

В резултат на обработката на почвата се изменят благопри­ятно нейните физико-химични свойства, подобрява се водно-въздушният й режим и се увеличават неколкократно микро организмите в нея. Разрохкването и обръщането на орния пласт увеличават постъпването на вода в почвата. Изорава­нето на почвата напречно на склона (ската) при наклонени терени намалява оттичането на вода и ерозията и позволява поемането на повече вода от почвата. Разрохкването на почвата, свързано с отстраняването на плевелите, спомага за запазване на влагата в нея. Като оказва влияние върху водния, въздушния и топлинния режим, обработката на поч­вата допринася и за регулиране на жизнената дейност на микроорганизмите, които са необходими за превръщането на хранителните вещества в усвояеми за растенията.

Какво представлява амониевият сулфат?

Амониевият сулфат е бяло, жълтеникаво или синьосивкаво кристално вещество. Не е хигроскопичен, поради което не се сбива на буци. Разтваря се добре във вода. Съдържа около 20% азот.

Продължителното използване на амониев сулфат за торене, особено на леки почви, довежда до тяхното вкисляване. Ето защо, когато се забележи вкисляване на почвите, в тях трябва да се внася вар или костено брашно или торенето да се комбинира с други минерални торове, неутрализиращи вредното влияние на амониевия сулфат. Едновременно внасяне на амониев сулфат с оборски тор също предотвратява вкисляването на почвите.

На каква дълбочина се внасят торовете в почвата?

Оборският тор, който се внася в почвата през есента, се заорава плитко. Това се отнася най-вече за пресния оборски тор, който до пролетната обработка на почвата се разлага до такава степен, че може да служи за храна на почвените бактерии. При дълбоко заораване той не се разлага и не може да служи за храна на почвените бактерии. Полуразложеният или разложеният оборски тор може да се внасят през пролетта или през лятото при подготовка на почвата за следващите култури.
Минералните и разложените органични торове се заорават на такава дълбочина, че да бъдат по възможност по-близо до корените на растенията.

Какво е значението на топлинния режим за растенията?

Топлинният режим има голямо значение за растежа и развитието на растенията. Оптималните температурни условия за различните декоративни растения са различни. Освен това те са различни и през отделните фази от развитието на да дено растение.
Повишаването на температурата до известни граници спо мага за по-усилен растеж и цветообразуване, а понижаване то - за задържане на жизнените функции; понижаването под известни граници (различни за различните видове) довежда до умиране на растенията.
Повишаването на температурата над оптимума води първона чално до завяхване на растенията; за да се предпазят от из гаряне, растенията усилено изпаряват вода, която корените не успяват да доставят; растението губи тургора (свежестта) си и завяхва. При още по-висока температура белтъчните вещест ва на протоплазмата коагулират в резултат на което всички жизнени процеси спират, т.е. растението умира.

Замяна на слънчева светлина с изкуствена

Заменянето на слънчевата светлина с изкуствена е напълно възможно и много отдавна се практикува. Изкуственото ос ветление се използва главно през зимните месеци, когато слънчевата светлина е недостатъчна, както и в по-северните страни, където слънчевата светлина също е недостатъчна. Освен това изкуственото осветление се използва и за удължаване на деня при насоченото отглеждане на някои култури.

Лехи за отглеждане на цветя

Лехите, в които се отглеждат цветя, може да бъдат три ви да: високи (положителни, издигнати) - когато са над повър хността на почвата, равни (нулеви) - когато са на повърхността на почвата, и ниски (отрицателни) - когато са под по върхността на почвата. Видът на лехите се избира в зависимост от климатичните условия. За нашия климат и там, където няма високи подпочвени води, най-подходящи са ниските лехи. За тях се изисква по-малко труд, но те са подходящи само при наличността на дъждовална инсталация. Лехите се правят по посока север - юг с ширина от 1,1 до 1,3 м и с произволна дължина, но не по-дълги от 20 - 25 м, защото се затруднява обслужването. Ако са по-тесни от 1,1 м, губи се не оправдана площ за пътеки, а ако са по-широки от 1,3 м, затрудняват се обработката и грижите по засадените растения. Върху малки площи лехите се правят ръчно с канап, мотика, лопата и гребло или най общо казано инструменти за градина. Пътеките между лехите се оставят широки 35 - 40 см, за да може спокойно да се минава.

Какво представлява компостът?

Компостът се получава от разлагането на различни отпадъци от домакинството, които може да бъдат от органичен и неор ганичен (минерален) произход: плевели, стъбла от различни растения, дворна смет, дървесна пепел, сажди, варови отпа дъци, животински отпадъци, отпадъци от кухнята и др. Ето и как можете сами да си направите компост.

Значението на разрохкването на повърхностния почвен слой

С пролетното и със следващите през време на вегетацията разрохквания на повърхностния слой се цели да се разрушат капилярите и по този начин да се спре изпаряването на водата от по-ниските хоризонт. При уплътнена почва влагата достига повърхността й в резултат на капилярното налягане и се изпарява. Ето защо след всяко поливане или след дъжд почвената повърхност трябва да се разрохква. Така се води и ефикасна борба с плевелите. Към разрохкване на почвата се пристъпва, когато тя не е кална и не залепва по инструментите.

Кога се внасят торовете в почвата?

Ефектът на даден тор зависи много от времето, когато се внася. То се определя от бързината на минерализиране на органичното вещество и от степента на разтворимост или усвоимост на хранителните вещества. Разлагането на орга ничната материя в леки почви е по-бързо, отколкото в тежки, затова при тежки почви торовете трябва да се внасят по-рано. Лесноразтворимите торове трябва да се внасят по възможност по-късно, т.е. по-близо до времето, когато ще се използват от растенията. По време на усиления растеж растенията се нуждаят от азотно хранене, а по време на цъфтежа - от фосфорно-калиево.

Трудноразтворимите минерални торове и пресният оборски тор се внасят главно през есента, а разложеният оборски тор и по-лесно разтворимите минерални торове - през про­летта, преди засаждането на растенията. Много лесно разт воримите минерални торове, както и течните органични то рове се дават под формата на подхранване през време на вегетацията на растенията, когато те се нуждаят най-много от хранителни вещества.

Видове почвени смеси

При приготвянето на почвени смеси трябва да се държи сметка преди всичко за изискванията на дадения вид, за който се приготвя сместа. Няма да е пресилено, ако се ка же, че почти за всеки вид трябва да се прави специална почвена смес. На практика обаче това не е така, тъй като е невъзможно да бъдат изучени до най-големи подробности изискванията на отделните видове цветя по отношение на почвената смес. Прието е близките по изисквания растения да се групират и да се правят три вида почвени смеси: теж ка, средна и лека.

Почвените смеси, необходими за отглеждането на някои оранжерийни цветя, трябва да отговарят на следните усло вия: да съдържат усвояеми хранителни вещества в необхо дими за растението количества; да не задържат излишната при поливането вода; да пропускат въздуха до корените на растението; да имат реакция (рН) каквато растението изиск ва; да бъдат обеззаразени.

Състав на почвените

Тежката почвена смес се прави от 3 части тежка чимова пръст, 1 част парникова пръст или листовка и 1 част речен пясък.

Средно тежката почвена смес се прави от 2 части тежка чи мова пръст, 2 части листовка, торфена или ерикова пръст, 2 части парникова пръст и 1 част речен пясък. Леката почвена смес се прави от 1 част тежка чимова пръст, 3 части листовка и 1 част речен пясък.

Как се презасаждат растенията?

Растенията се презасаждат по следния начин. Приготвя е според изискванията на вида необходимата смес от различни видове пръст, която се навлажнява до такава степен, че като се стисне в ръка и се отпусне, да се разпадне. Освен това се приготвят парчета от счупени саксии и едрозърнест речен пясък, необходими за дренаж. Растенията, които ще се презасаждат, се изваждат от саксиите, прави дренаж по следния начин: върху отцедния отвор се поставя парче от счупена саксия с изпъкналата част нагоре, на височината на което се насипва едрозърнест речен пясък.

При непълно презасаждане (каквото се прилага най-често) с подострено колче се разрохква повърхностният слой на почвата и се премахва, а пръстта около корените леко се разчепква и растението се изважда. Старият дренаж също се премахва. Когато има загнили корени, те се изрязват до здраво място. Върху приготвения дренаж се насипва пръст, след което растението се поставя в средата на саксията та ка, че кореновата му шийка да попадне 1 см под ръба на саксията. Ако при поставянето растението се окаже над ръ ба на саксията, то се изважда и се маха част от насипаната пръст, а ако е много ниско, поставя се допълнително пръст. Пространството между корените и почвата около тях и саксията се запълва с пръст, като неколкократно се притъпква с палците на двете ръце и се добавя ново количество пръст. При по-големи съдове се притъпква с летва със заоблени ръбове и леко подострен връх. Съдовете с презасадените растения не се пълнят с пръст догоре, за да може да се по ливат.

Презасадените растения се поливат и се държат в топли, леко засенчени помещения с влажен въздух, където прекарват периода на вкореняване, през който период се препоръчва многократното им оросяване.

Значението на минералните торове

Минералните торове, които съдържат в по-голяма концент рация едно или няколко хранителни вещества, дават възможност много бързо да се подобри плодородието на почвата. По своята същност минералните торове биват единични (азотни, фосфорни и калиеви), сложни (комбинирани) и микроторове.
Едно от предимствата на минералните торове е, че те по-лесно се транспортират и по-лесно се внасят в почвата, от колкото органичните.

Кога трябва да се поливат цветята, отглеждани на закрито?

Признак, че дадено растение се нуждае от поливане, е лекото засъхване на почвата около корените му. Никога не трябва да се допуска пълно засушаване на пръстта, а също неправилно е и честото поливане без каквато и да било нужда. Това се отразява особено зле във влажно и студено време, при растения с нежна коренова система и при растения, преминали в покой.

Засушените саксии издават звънлив звук при почукване, а саксиите с влажна пръст - тъп.

Перлит

Перлитът представлява бели шуплести гранули с различна големина. Той се получава от изпичането при 1100°С на еруптивна скала, която се среща и у нас (в Източните Родопи). При това изпичане кристалната вода се отделя и се образуват шупли. Перлитът е много лек и се използва за олекотяване на някои елементи в строителството. В цветарството се използва като съставка на почвените смеси, за вкореняване на щеклинги и за подобряване физичните свойства на тежките почви.

Какво представлява прехвърлянето на саксиините цветя?

Прехвърлянето е близък до презасаждането начин, който се налага неколкократно през един вегетационен период по от ношение на тревистите бързо растящи растения, за да се получат силни и добре развити растения. Разликата между презасаждането и прехвърлянето се състои в това, че дока то при презасаждането винаги по-голяма или по-малка част от пръстта, а понякога и част от корените се отстранява, при прехвърлянето корените и пръстта около тях не се разрушават, а се пренасят в новата саксия изцяло. Техника на прехвърлянето е същата, както при презасаждането. Прехвърляните растения се държат при същите условия, при които са били държани до момента на прехвърлянето, и само при много силно слънце се засенчват.

Борови кори

Боровите кори са отпадъчен продукт от дърводобивната и дървопреработващата промишленост. Състоят се не само от кората на млади борови стъбла, а и от дебелия корков пласт на възрастните дървета. Те са важен източник на хумус за почвата, още повече, че свежите борови кори имат продължително последействие, което се дължи на бавното им разлагане.

Боровите кори може да се използват като съставка при приготвянето на почвени смеси за отглеждане на някои саксийни цветя. В този случай обаче трябва да се използват по-ситни фракции от тях.

Освен като съставка в почвените смеси боровите кори може да се използват и за мулчиране на почвената повърхност в оранжериите, което спомага за запазване на почвената структура и влажност, а също и в борбата срещу плевелите. Независимо как ще се използват боровите кори, трябва да се има предвид, че в свежо състояние те свързват наличния азот и може да се получи азотен глад при отглежданите растения. Ето защо за препоръчване е свежите борови кори да се компостират в продължение на 6 - 8 месеца преди из ползването им.

Какви трябва да бъдат саксиите, в които се презасажда

Саксиите, в които ще се презасаждат растенията, трябва да бъдат чисти - използваните се измиват добре, след което се дезинфекцират, като се попарват с вряла вода, формалин и др. Саксиите се дезинфекцират 15-20 дни, преди да се използват, което време е достатъчно да се изпари формалинът, навлязъл в шуплите им. Новите, неупотребявани още саксии се потапят непосредствено преди използването им в продължение на 1 - 2 часа в чиста вода. Водата навлиза в шуплите и измества включените в тях при изпичането газове. В противен случай тези газове вредят на корените на растенията.

Дървесната пръст.

Дървесната пръст се получава от изгнили дървесни стъбла, пънове, съчки, дървени стърготини и изгнилата вътрешност на хралупите на стари дървета. По своите качества тя е близка до листовката, но се употребява по-рядко, защото е склонна към вкисляване. Подходяща е за отглеждане на орхидеи и папрати и на представители от сем. Бромелиеви.

Размер на саксиите, в които се презасажда

Когато растенията трябва да се преместят в по-големи саксии, разликата между по-големите и по-малките съдове трябва да е 2 - 4 см за глинените и 4 - 8 см за дървените. Растенията със слабо развита, болна или загнила коренова система се презасаждат в съдове с предишните размери, а при силно изрязване на корените размерът на съдовете трябва да се намали с 2 до 4 см и повече.

Градинска пръст

Градинската пръст се взема от площи, на които са отглеждани градински растения, торени периодично с органични и минерални торове. Взема се през есента след прибирането на културите, като се използва само орният пласт.

Ерикова пръст

Ериковата пръст е много лека, рохкава и богата с хранителни вещества. Получава се от изгниването на някои високопла нински растения от сем. Ерикови. Тъй като се получава трудно, тя е много скъпа. Може да се замести напълно със смес от 4 части торфена пръст, 2 части листовка и 1 част пясък.

Кога трябва да се извърши презасаждането?

Презасаждането трябва да се извърши през пролетта, когато растенията от състояние на покой преминават в растеж. По-късното презасаждане (когато растенията са в период на вегетация) води до сериозни смущения в развитието им и до окапване на цветните пъпки. Вечнозелените растения се презасаждат също напролет (иглолистните - през лятото или през есента), като се внимава да не се разрушава почвата около корените на растението, което трябва да бъде пренесено в новата саксия.

Видове презасаждане на растенията

Според количеството на пръстта, която се подменя, се различават следните видове презасаждане:

Пълно презасаждане - когато старата пръст се премахва напълно от корените на растението и то се засажда в нова пръст. Към този начин на презасаждане се прибягва, когато корените са загнили или пръста е станала напълно негодна (вкислена).

Непълно презасаждане - когато по-голяма или по-малка част от пръстта остава около корените на растението, а дру гата се подменя.

Частично презасаждане - когато растенията са засадени в големи съдове, саксии и др., растението не се изважда от съда, в който е засадено, а само се изгребва част от пръст та от повърхностния слой и се заменя с нова пръст.

Парникова пръст

Парниковата пръст представлява напълно разложеният, из ползван за затопляне на парниците оборски тор и насипана-та върху него пръст, в която е отглеждан разсад. Парникова та пръст се складира на купове, както компостът, и след непродължително време е готова за използване. Тя подоб рява физико-химичните свойства на почвените смеси и може да се използва и за наторяване на открити площи.

Пресаждане на саксиини цветя

Какво представлява презасаждането и кога се налага да се извърши?

Презасаждането на саксийните цветя представлява преместването им от един съд в друг, за да се подобри храненето на растенията и да се отстранят заболелите (загнилите) части от корените и появилите се дъждовни червеи. При презасаждането обикновено растенията се поставят в по-големи саксии, но има случаи (когато корените са загнили и се налага изрязването на част от тях, при вкисляване на почвата и пр.), когато те се поставят в същите или в по-малки саксии.

Необходимостта от презасаждане на дадени растения може да се определи по външния им вид - спиране на нарастването, образуване на недоразвити леторасти, листа и дребни цветове, предивременен цъфтеж, рязко съкращаване периода на вегетацията, опадване на листата (при растенията с опадващи листа) и пр.

Понеже не винаги външният вид на растението дава указания, че е необходимо презасаждане, практически това се установява по следния начин: саксията с растението се взема в лявата ръка така, че стъблото да попадне между пръстите, обръща се надолу и с леко почукване по масата или по друг твърд предмет растението се изважда от саксията. Ако корените му са пронизали и оплели изцяло почвата, то трябва да се презасади.

Какво представлява торфената пръст

Торфената пръст е лека, рохкава и влагоемна. Тя се получа ва от разлагането на блатен торф и се използва за подобряване качествата на другите видове пръст. Нейните хранителни качества не са много добри. Внасянето на торф в почвите повишава тяхната киселинност. Торфищата у нас са почти на изчерпване, затова напоследък торфената пръст се използва ограничено.

Видове почва - листовка

Листовката, или листната пръст, е лека, рохкава, достатъчно хранителна и се получава при изгниването на листата на иглолистни или широколистни дървета. Тя има широко приложение в цветарството, особено за растения, които не понасят оборски тор. Листовката в смес с чимова пръст е подходяща за отглеждане на повечето от саксийните цветя. Тя е подходяща и за сеитба на някои семена, като семената на бегонията, глоксинията и др. Смесена с торфена пръст и пясък, напълно замества ериковата пръст, която е дефицитна. Качествената листовка е светлокафява и съдържа много малко неразложени остатъци от листа. Най-добра е буковата листовка, каквато има в достатъчни количества в нашите букови гори, където се събира наготово. Листовката от иглолистни го ри има кисела реакция, поради което се използва при отглеж дането на азалея, антуриум и др. Листовката от топола, върба, дъб и др. не е качествена и не бива да се използва.

Какво представлява чимовата пръст?

Чимовата пръст има голямо значение и участва като съставка в почти всички видове почвени смеси. Благодарение на голямото количество растителни остатъци в нея тя е порьозна и има значителен запас от хранителни вещества, но е склонна към уплътняване. Най-доброкачествена чимова пръст се получава от стари пасища и ливади.

Как се приготвя?
За приготвяне на чимова пръст (чимовка) през лятото или рано през есента с плуг или с права лопата (бел) се нарязват чимове с дебелина 10-15 см, ширина 20 - 30 см и дължина 30 - 35 см. Нарязаните чимове се нареждат с тревата надолу на купове, не по-високи от 1 - 1,5 м, широки до 1,5 м и дълги според мястото и нуждите. За да се ускори разлагането на тревата, през лятото чимовете се прехвърлят няколко пъти, при което се поливат с течен оборски тор. До зимата тревата се разлага и пръстта става годна за употреба. Малките неугнили частици не се отделят при приготвянето на почвена смес. Когато пръстта е приготвена от чимове, взети от ливади на тежки почви, тя е тежка, а когато е от ливади на песъчливи почви - лека.

СРЕДСТВА ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ПОЧВАТА

Какво е значението на оборския тор и как се внася в почвата?
Оборският тор е едно от най-важните средства за подобря ване качествата на почвата. С него в почвата се внасят много хранителни вещества и микроорганизми и се подобряват физичните й свойства. Микроорганизмите спомагат за превръщането на редица неусвояеми за растенията хранителни вещества в усвояеми.
Оборският тор, особено пресният, се внася в почвата през есента, като се заорава плитко. Дълбоко заораният тор не се разлага, а оттам и микроорганизмите са значително по-малко. Разложеният и полуразложеният оборски тор може да се вна сят в почвата и през есента. Те не се заорават, а се разпръскват по повърхността, т.е. използват се като мулчиращ материал.

Как се приготвя компост?

Компонентите от които ще се приготвя компост, се струпват на куп под формата на пирамида с ширина в основата 1,5 - 2 м, а на върха 1 м и с височина 1 - 1,5 м. Купът се прави на добре подравнено сенчесто място, покрито с тънък пласт полуразложен оборски тор или отпадъците се събират в специално направен за целта сандък без дъно. Върху него се разстилат отпадъците, размесени с 2 - 3% по тегло наситнена вар или варовик. По този начин се оформя пласт, дебел около 30 см, който не се притъпква, а се полива с вода (по-добре с торова течност) и се покрива с 3 - 5 см хумусна почва. Върху този пласт се оформя втори пласт със същата дебелина и т.н. до получаването на куп с посочената по-горе височина и с дължина според мястото, количеството на отпадъците и нуждите. Най-отгоре компостният куп се покрива с 10 - 15 см почва. Периодично материалите от компостния куп се разбъркват (лопатират се), за да навлезе въздух, който улеснява разлага нето им, и се поливат с вода или с торова течност. Компостът е готов, когато всички материали, от които е приготвен, са напълно разложени - след 7-8 месеца до 1 година.

Как реагират цветята при промяна на осветле­нието?

Независимо че отделните видове цветя имат конкретни изисквания по отношение на светлината, които е необходим да се спазват, трябва да се отбележи, че те се приспособя ват към условията на осветление, при които са поставени Всяко разместване може да повлияе отрицателно върху по­нататъшното им развитие и да доведе до опадване на цвет­ните пъпки, пожълтяване и опадване на листата, смущения в растежа и пр.

Наред с това трябва да се знае, че цветята реагират опре­делено и на дължината на деня. Във връзка с това те се де­лят на растения на късия ден (залагат цветни пъпки само прс условията на къс ден), растения на дългия ден и неутралн растения.

Хидропонното хранене на растенията.

Хидропонното хранене на растенията се състои в подаването на хранителни водни разтвори от макро и микроелементи на кореновата система на растенията. В производствени условия това става в стелажи - корита, запълнени с инертен материал (керамзит, чакъл, пластмасови иглици и др.). В тях се отглеждат растения за получаване на отрязани цветове и саксийни растения до момента на предлагането им на пазара. Нивото на хранителния разтвор се поддържа чрез помпа.

Саксиите с растенията постъпват за продажба поставени в специални по форма и големина пластмасови или гледжосани керамични съдове, в които се налива до определено ниво от хранителния разтвор. Саксиите са с много дупки, за да могат растенията да поемат от разтвора. Те биват три типа. Първият тип саксии са най-широко внедрени в практиката. При тях главната част от кореновата система на растенията се намира в хранителния разтвор. Вторият тип саксии се наричат саксии на Клетте и са по-устойчиви, но по-скъпи. Третият тип саксии са най-подходящи, тъй като са с размери, които дават възможност да се пренасят направо в гледжосаните съдове. По този начин се избягва презасаждането на растенията, което се прави при първите два типа саксии.

Ролята на микроелементите в живота на растенията.

Микроелементите са вещества, които са абсолютно необходими за растежа и развитието на растенията и въпреки че им са нужни в минимални количества, трябва да се намират в почвата. Наред с основните хранителни елементи (азот, фосфор и калий) цветята изискват много други хранителни елементи, като бор, бром, хлор, алуминий, желязо, йод, си лиций, магнезий, мед, молибден, натрий, сяра, цинк и др. Те са необходими в такива малки количества, че често при то ренето не им се обръща внимание. Обикновено във всяка почва, образувана в резултат на изветряне, те се съдържат в достатъчни количества.

Какво трябва да се знае най-напред при отглеждането на саксийни цветя?

Първото нещо, което трябва да се знае при отглеждането на саксийни цветя, е това, че кореновата система на растенията се развива в малък обем почва, поради което тя (почвата) трябва да бъде богата с хранителни вещества и с бактерии. Освен това трябва да се знае, че саксийните цветя винаги предявяват по-големи изисквания към почвата, отколкото от глежданите на открито. Обикновено за стайните и за оран жерийните цветя, отглеждани в саксии или върху стелажи, се правят почвени смеси от различни видове пръст, като се имат предвид особеностите и изискванията на отделните видове цветя.

Защо към почвените смеси се прибавя мъх?

За да се придаде по-голяма рохкавост, лекост и хигроскопичност на почвата, към нея се прибавя бял блатен мъх (сфагнум), който предварително се протрива през сито. Такива почвени смеси се използват за прорастване на едри семена (като семената на муза и други тропични растения), при форсажа на момината сълза и при отглеждането на орхидеи.

Достатъчен ли е оборският тор, за да се осигури нормално хранене на растенията?

Не бива да се разчита само на оборския тор за задоволява­не нуждите на цветните култури от хранителни вещества. Оборският тор е най-важното почвоподобряващо средство. Той обаче обогатява почвата преди всичко с хумус. Съдър­жанието на хранителни вещества в него не е много високо (около 0,5% азот, 0,25% Р205, 0,6% калий и 0,32% калций). Поради това добри резултати може да се получат само ако се внесат големи количества оборски тор, което не винаги е възможно, или ако допълнително се внесат и известни коли­чества неорганични (минерални) торове.

Какво представлява "уморяването" на почвата?

"Уморяване" на почвата се наблюдава тогава, когато дадена култура се отглежда върху една и съща площ в продълже ние на много години. По отношение на причините за "уморяване" на почвата има различни теории. Смята се, че "уморяването" на почвата се дължи не само на това, че да дено растение изтощава почвата едностранно, но и на това, че то отделя вещества, които потискат растежа на растени ето от същия вид върху дадената леха. Ето защо трябва да се държи сметка какви култури се отглеждат върху отдел ните лехи, за да не се допуска дадена култура да идва на едно и също място по-рано от 2 - 3 години. За да се избегне "уморяването" на почвата и за да се предпазят растенията от болести и неприятели, трябва да се осигури правилно редуване на културите върху отделните площи.

Какво се разбира под въздушно хранене на растенията?

От въздуха растенията получават необходимия за живота си кислород, въглероден двуокис и някои други негови съставки. Въздухът представлява смес от газове, най-вече от азот и кислород. Освен това в него има водни пари и прах. Поняко га във въздуха се съдържат и известни количества вредни газове, отделящи се при някои промишлени производства, които се понасят различно от различните растения. Кислородът се усвоява от растенията чрез дишането, което е постоянно. Надземните части почти винаги са добре под сигурени с кислород, а подземните (корените) - не винаги. Ето защо всички мероприятия, чрез които се улеснява дос тъпът на кислород до корените на растенията, като премах ване на почвената кора, подобряване структурата на почвата и др., водят до развитие на силна коренова система, респ. до добро развитие на растенията. Веднага трябва да се отбележи, че за доброто проникване на кислород ДО корен на растенията има значение и степента на задържане на дата в почвата, т.е. водата и въздухът са антагонисти - там, където има вода, достъпът на въздуха е почти невъзможен. Ето защо почви, върху които се задържа вода след поливане или дъжд, са неподходящи за отглеждане на цветя. За отти чане на излишната вода при поливането на саксийните цветя върху отцедния отвор на саксията се прави т.нар. дренаж. Недостигът на кислород в почвата води до отслабване на дишането, а оттам и до по-лошо постъпване на хранителни вещества от почвата. Това се отразява отрицателно върху растежа и развитието на растенията.

Въглеродният двуокис се образува при горенето на различни материали, при гниенето на органични отпадъци, а също и при дишането на организмите. Той е абсолютно необходим за растенията, защото от него и от слънчевата енергия в листата се синтезират най-сложните органични съединения. Трябва да се има предвид, че въглеродният двуокис дава положителен ефект само при наличността на светлина и на достатъчно листа, които да го усвояват чрез устицата си. Когато листата не синтезират и не натрупват органична мате рия, теглото на растението бързо намалява. Причината е, че натрупваните резерви се разграждат в резултат на дишането. Въглеродният двуокис е по-тежък от въздуха и затова се наслоява в ниските слоеве на атмосферата. През деня кон центрацията му над растенията е по-ниска, отколкото през нощта, тъй като през деня те го поглъщат за фотосинтезата, а през нощта в резултат на дишането го отделят като отпа дъчен продукт.